ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

РАЗМИШЛЕНИЯ

2018-06-21, автор: Св. Николай Велимирович, рубрика: Теология

 

SvNikolaiVelimirovich.jpg

На въпроса „Защо Бог Син се явил на света в човешко тяло, а не във формата на друга някоя твар?", умният светител Атанасий отговаря така: „Ако питате: защо Тоя не се е явил във формата на някое друго творение, например като слънце, като месец, звезди, или огън, или етер, но именно като човек?, то нека се знае, че Господ не е дошъл да покаже Себе Си, но да излекува и поучи страдащите. Ако би се само явил и удивил зрителите, то значи, че е дошъл за показ. На Изцелителя и Учителя е било нужно не само да дойде, но да послужи за полза на бедстващите, като се яви така, че явяването му да бъде поносимо за тях... Ни едно творение не се заблудило от пътя си, освен единствен човекът: слънцето, месецът,... звездите, водата, етерът не са изневерили на своята природа, но, напротив, знаели са своя Творец и Царя Слово и винаги останали такива, каквито са били сътворени; само хората се отдалечили от доброто и заменили истината с лъжа и честта, принадлежаща Богу, както и познанието за Него, принесли на дявола и на образи, изваяни от камък... Що, прочее, невероятно има в това, че Словото (Синът Божи) се явил като човек, за да спаси човечеството?" Наистина, и ние питаме невярващите от наши дни: в какъв вид вие бихте желали да се яви Бог, ако не във вид на човек?

***

Аз съм светлината на света" (Йоан. 8:12).

От как свят светува никой от родените не се е осмелил да каже такива думи. Имало е и има хора, които казват: „аз нося светлина!" Но никой никога не се е осмелил да каже: „аз съм светлината!" Единствен Господ Иисус е могъл да изрече тия думи смело и уверено. Неговият кратък живот на земята и дългата Му история от близо 2 000 години са оправдали напълно тия думи. Той е светлината на истината, на правдата и на живота.

Той е светлина на истината, защото със Себе Си изявил истината за същинската природа на Бога и за същинската природа на човека, и за отношението на човека към човека и на човека към Бога, и за отношението на Бога към човека...

Той е светлина на правдата, защото е показал силата на правдата и немощта на неправдата. Това Той е явил в силната светлина на онова, което е говорил, което е вършил и което е преживял между неправедниците. Това е изявил и чрез Своята Църква в течение на досегашните 20 столетия, чрез безбройните светители на правдата и мъченици за правдата. Правдата е от Бога и в дългата линия на историята тя никога не може да бъде победена; същината на неправдата е немощта и нетрайността; тя може да се възкачи с триумфалното си знаме на крепостната си кула, но не здраво и не задълго. Скоро се сгромолясва в гроба си.

Той е светлината на живота. Словата Му осветяват живота; Неговите дела осветяват живота; Неговата победа осветява живота; особено Неговото възкресение, като най-мощното слънце, с ярката Си светлина осветява живота и разгонва смъртта като слаба сянка.

О, Господи Иисусе, най-сияйна Светлино, Слънце на истината, Слънце на правдата и Слънце на живота, възсияй на нас грешните и недостойните! Слава и хвала Ти навеки!

***

„В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света" (Йоан. 16:33).

Сам Победителят на света с тия думи учи последователите си да не се боят от света. Наистина, светът изглежда много силен, но нима Оня, Който е сътворил света, не е по-силен от света?

Много страшен е светът за оня, който не знае, че Бог владее света, и че Той има власт да поддържа живота му, докогато Той иска, и да го върне в небитието [1], когато Той пожелае. Но за оня, който знае това, светът не е страшен.

Сравнен с Христа Господа, светът е като най-слабата тръст, докато в Христа Господа няма нито една слабост. За оня, който не знае това, светът е страшен, а оня, който знае това, няма страх от света. Светът е препълнен от неволи, мъки, гробове и мирис на гниене - кой може да понесе всичко това? - Само оня, който има здраво сърце. А здраво сърце има само този, в чието сърце работи Христос.

Светът ни е заел тялото, но затова той иска да вземе и душата ни. Ала как ще ни надвие светът, ако ние живеем като войници на Победителя на света? Победителят на света ни дава оръжие за борба, със Своя пример ни учи на борба, показва ни тайния неприятел, посочва ни пътя за нападение и отстъпление, придържа ни с десницата Си, закриля ни с крилото Си, храни ни с Животворното Си тяло и ни пои със Своята живоносна кръв, като при това ни окуражава, казвайки: „не бойте се!" Какво, прочее, братя, може да ни направи светът, когато неговото поражение е запечатано с Христовата победа?

О, Господи, Победителю на света и победоносни Войводо наш, бъди винаги близо до нас, за да не се плашим, и напътствай ни, та със сърцето си, с ума и волята си да бъдем винаги близо до Тебе! Слава и хвала Ти на веки!

***

Имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото - вечно" (2 Кор. 4:18).

Ние виждаме този материален и преходен свят, но гледаме към оня духовен и безсмъртен свят. Виждаме земното веселие, често прекъсвано с плач и въздишки, завършвайки накрая винаги със смърт, но гледаме към духовната радост между ангелите и светиите Божии на небесата, радост непрекъсвана и вечна. Виждаме страданията и неуспехите на праведните в тоя живот, но ние гледаме тяхната слава и тържеството им на оня свят.

Виждаме много успехи, слава и чест на неправедните в тоя живот, но гледаме и тяхното поражение, осъждане и неизказана мъка във вечността. Виждаме царството Божие често унижавано и гонено на тоя свят, но гледаме и неговата крайна победа над всички противници и врагове, видими и невидими.

Виждаме, братко, насилници и грабители често като властодържци и богаташи на тоя век, а светии - като бедни, потиснати и забравени, но ние гледаме и едно друго царство, в което светиите ще царуват - царството Божие, вечно, безгрешно и безсмъртно.

О, Господи, многотърпеливи и многомилостиви, отвори духовния ни взор, за да видим онова, що ни чака след тоя кратковременен живот, та да се потрудим да изпълним Твоя закон. Слава и хвала Ти навеки!

***

На земята няма по-голяма чест, нито по-голямо звание, отколкото да си християнин. Когато съдията-мъчител Севир запитал младия Петър Авесалавит: „какъв си?" Петър отговорил: „християнин съм". После съдията го запитал: „какъв чин имаш?", на което Петър отвърнал: „няма по-голям, нито по-добър чин от това да си християнин". А отец Йоан Кронщадски пише: „Целият свят е паяжина в сравнение с душата на човека християнин. Християнинът е земната съдина, в която се налива божествената сила и светлина. Дали тоя съд ще се постави на златната трапеза или ще се спусне в тъмната просяшка изба, с това неговата ценност нито се увеличава, нито се намалява. Не запазва ли златото същата си стойност, ако го завият в свилена кърпа, или пък в лист от зеле?"

***

А като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни" (1 Тим. 6:8).

Апостолите Божии са учили и други на онова, което сами те са изпълнили с живота си. Като са имали прехрана и облекло, те са били задоволени. Доволни са били дори и тогава, когато се е случвало да нямат ни храна, ни облекло. Защото тяхното задоволство не е прииждало отвън, но е извирало отвътре. Тяхното задоволство не е било така евтино, като задоволството на животните, но скъпо, много по-скъпо и по-рядко. Вътрешното задоволство, задоволството от мира и любовта Божия в сърцето - то е задоволството на най-добрите хора, то е било и задоволството на апостолите. В големите сражения генералите се обличат и хранят като простите войници и не търсят задоволство в храната и в облеклото, но в победата. Победата е главното задоволство на ония, които се борят. А християните, брате, са в непрестанна борба, в борба за победа на духа над материята, в борба за надделяване на висшето над низшето, на човека над скота.  Не е ли, прочее, по-смешно от всичко да водиш борба, а да не се грижиш за победата, а - за външни украси и накити? Не е ли глупаво да даваш знаци, по които неприятелят ти би могъл да те разпознае. Нашият невидим неприятел се радва на нашата суетност и ни поддържа във всеки празен помисъл, заангажирва ни с всевъзможни дреболии и пагубни неща, само за да ни накара да забравим онова, за което ние сме на земята. Нищожното той ни представя за важно и второстепенното - за главно, и пагубното - за полезно, само за да удържи победа над нас и да ни погуби завинаги.

Господи свети, крепки, и безсмъртни, Който си ни създал от материя и си вдъхнал в нея жива душа, не допускай, Господи, материята да надделее! Помогни на духа ни, щото винаги да бъде по-як от земята! Слава и хвала Ти навеки!

***

Призваният в Господа роб бива Господен свободник; тъй също и призваният свободник бива роб Христов" (1 Кор. 7:22).

Голяма новост, която християнството всеки ден показва на света, е, че нищо не получава пълната си цена по външния си вид, но по същността си. Да не се оценяват нещата по големина и форма, но по значението им. Да не се цени човекът по положението и имота, но по сърцето, което е синоним на вътрешния, същинския човек.

Съгласно с това, не е роб оня, който е външно заробен, нито е свободен тоя, който има външна, телесна свобода. По разбирането на света, роб е тоя, който се ползва по-малко от света, а свободен е тоя, който се наслаждава на повече блага от света. Според християнското разбиране, роб е оня, който по-малко ползува от живия и пресладкия Христа, а свободен е тоя, който повече ползува и се наслаждава от Него. И още: според световното разбиране, роб е оня, който в по-малка степен върши своята воля, а повече чуждата воля, а свободен е тоя, който повече върши своята воля, а по-малко чуждата воля. Според християнското разбиране пък роб е оня, който повече върши своята воля, а по-малко волята на Бога, а свободен е тоя, който повече твори волята на Бога, а по-малко своята. Да се робува на Господа е единствената истинска и достойна за човека свобода, а да се робува на света и на себе си е грях и порок, единствено смъртоносно заробване. Човек би помислил: има ли по-свободни хора на земята от царете? И все пак много от царете са били най-долните и най-недостойните роби на земята! За окованите християни човек би помислил: има ли по-бедни роби на земята? И пак християнските мъченици в тъмницата са се чувствали свободни хора и, изпълнени с духовна радост, пели са псалми и възнасяли са благодарствени молитви Богу. Свобода, придружена от тъга и оплакване, не е свобода, но робство. Само свободата в Христа се придружава от неизказаната радост. А трайната радост е знак на истинската свобода.

О, Господи Иисусе, единствени Господарю благи. Който ни даваш свободата като ни привързваш по-здраво към Себе Си, направи ни Твои роби, за да престанем да робуваме на греха и порока! Слава и хвала Ти навеки!

***

Св. Антоний учи: „Обикни смирението! То ще покрие всичките ти грехове. Всеки грях е мерзост пред Бога, но най-голямата мерзост е гордостта на сърцето... Не се считай учен и мъдър, иначе трудът ти ще пропадне, и лодката ти празна ще доплува до брега... Ако разполагаш с голяма власт, не заплашвай никого със смърт: знай, че по естеството си и ти си подчинен на смъртта и че всяка душа сваля от себе си - като последна дреха - тялото си". - Във Византия съществувал чуден и поучителен обичай при коронясването на царя в „Св. София". Именно: когато патриархът поставял на главата на царя короната, същевременно подавал в ръката му е една свилена торба, напълнена с пръст от гроб. Да се сещат и царете за смъртта, та да избягват всяка гордост и да бъдат смирени.

***

Нищо не пречупва човешката гордост така, както станалата навик послушност. В древна Спарта послушанието се считало за голяма добродетел. Разказва се, как един спартански войник, хвърляйки се в боя с изваден меч, настигнал неприятеля си и тъкмо да го посече, засвирила тръбата за прекратяване на боя, и той вложил меча си в ножницата. Когато някой го запитал: защо не е посякъл неприятеля си, то отговорил: „По-добре е да послушам войводата си, отколкото да посека неприятеля!" - Християнското повиновение Богу и на Църквата се различава от спартанската послушност по това, че то е доброволно и че има за цел спасението на душата... Св. Йоан Колов наченал своя подвиг при един Тиваидски старец. Старецът, за да научи ученика си на повиновение, посадил едно сухо дърво в земята и наредил Йоан да го полива всеки ден. Три години той безропотно поливал изсъхналото дърво, докато то най-после по чудо пуснало зеленина и дало плод. Това е плод на доброволното християнско повиновение. Сам Разпнатият Господ е бил послушен даже до смърт (Фил. 2:8).

***

Който иска да върши волята Му (Божията воля), ще разбере, дали учението Ми е от Бога" (Йоан. 7:17).

Как да разберем, че Христовото учение е от Бога? - Най-бързият и най-надежден начин да се познае това е вършенето на Божията воля, както Христос я е обявил и изказал...

Само творенето волята Божия, изпълняването на Божиите заповеди е ключът за разбирането на Св. Писание и на всички тайни на Откровението. Св. Василий пише: „Потребна е чистотата на живота, за да се узнае онова, което е скрито в Св. Писание". Какво още ни казва Господ, когато ни учи, че чрез творенето на Неговата воля достигаме до познанието за божествеността на Неговото учение? - Просто това: че ние на дело трябва да се уверим в божествеността на Неговата поука. Той не иска, щото ние да се уверим в това по лесен начин, но по труден, не само като слушаме, но и като изпълняваме, затова защото, който се увери по лек начин, лесно се разколебава и разуверява, а който се увери по труден начин, трудно се разколебава и разуверява...

О, Господи, помогни ни със силата на Твоя Св. Дух да творим Твоята свята воля! Слава и хвала Ти навеки!

***

Доброто дело, придружено с мълчание, е по ценно от доброто дело, придружено с обяснения, и - несравнено по-ценно от най-красноречивите обяснения без добри дела. От Св. Николай Мирликийски не са останали никакви речи, но са останали дела. Без каквито и да било обяснения и словоизлияния той три пъти идвал нощно време в къщата на един сиромах и хвърлял тайно през прозореца по една кесия със злато.

Господи Боже, помогни ни да вършим доброто без да тръбим! Нека лявата ни ръка да не знае какво прави дясната!

***

Светителите на Църквата са били неотстъпчиви и непреклонни по отношение изповядването на правите догми на вярата. Така св. Николай Мирликийски ударил плесница на Арий на Първия вселенски събор. Св. Антоний напуснал пустинята си и дошъл в Александрия, за да изобличи открито Арий. Св. Евтимий, бидейки много притесняван от царица Евдокия и от лъжепатриарха Теодосий и като не бил в състояние повече да се бори с разложението, напуснал манастира и се скрил в пустинята; примерът му последвали всички по-известни монаси.

В пустинята Евтимий останал докато лъжепатриархът не бил свален и Православието наново утвърдено. А когато в Йерусалим се провеждала от страна на царя агитация против IV Вселенски събор в Халкидон и когато целият народ бил застрашен от еретиците, тогава св. Теодосий Велики, вече обременен от старостта си, като неустрашим Христов войн дошъл в Йерусалим влязъл в голямата църква, качил се на стълбата й, като махнал с ръка на народа, казал: „Който не зачита четирите Вселенски Събора, както и четирите Евангелия, нека бъде проклет!" (До него време са се били състояли само четири Вселенски Събора). Всички слушатели се ужасили от тия думи и никой от еретиците не дръзнал да каже нещо против.

О, Господи, Вечни Първосвещенико и Архипастирю, въздигни сред нас светители и духовни ръководители като св. Николай Мирликийски, св. Антоний, св. Евтимий, св. Теодосий, за да крепне и процъфтява светата християнска вяра - истинският и спасителен мироглед и живот! Слава и хвала Ти навеки!

***

А вам и космите на главата са всички преброени" (Мат. 10:30).

И космите на главата ви са преброени, братя, а камо ли дните на живота! Не бойте се, прочее, че щели сте да умрете преди отреденото ви време, нито пък се надявайте, че ще можете да продължите макар и с един ден живота си без волята на Оногова, Който брои и мери. Това съзнание нека ви научи на кротост и страх Божи.

И космите на главата ви са преброени, а камо ли вашите страдания на земята! Не бойте се, прочее, че ще страдате извън мяра. Още по-малко се страхувайте, че страданията ви ще останат забравени и непресметнати от Оногова, Който всичко вижда. Това съзнание ще ви научи на търпение и на доверие към вашия Творец и Промислител.

И космите на главите ви са преброени, а камо ли вашите приятели и неприятели на земята! Не бойте се, прочее, че ще имате малко приятели, а повече неприятели; нито се бойте, че неприятелите ви ще ви надделеят... Потрудете се главно да имате Бога за приятел и не се бойте от нищо. Вижте, Той е единственият ваш Приятел, Който неизменно ви обича.

О, Господи благи, Промислителю мъдри, Който на всичко знаеш броя, мярката и времето! Отхвърли от нас всеки страх, освен страха от Тебе, та да дойдем чрез страха от Тебе до чистата и свята любов към Тебе, нашия Творец и Добротворец! Слава и хвала Ти навеки!

~~~~~~~~~~~~~~~~

[1] Бог е създал човека за безсмъртие и го е надарил с безсмъртна душа. Умирането на тялото е следствие от грехопадението на Адам и Ева, с които целият човешки род е органически свързан по силата на своя произход от тях като прародители. Мъртвостта на тялото е признак за нашата връзка със "старата твар" в лицето на Адам - "овехтелия" от греха човек. "Новата твар", обновеният в Христа човек е призван към нетление, което в пълнота ще се разкрие след всеобщото възкресение на мъртвите в преобразяването на телата ни за вечен живот. Това Божие обещание частично се изпълнява още тук, на земята, в нетленните и благоухайни св. мощи на светиите на Православната църква, стотици от които са прославени от Бога по този начин. В българския превод на "Размишления"-та на св. Николай Велимирович думата "небитие" следва да се разбира условно - като мъртвост на тялото, а не като тотално отсъствие на съществуване след смъртта. Според Православната църква, след като Бог веднъж е привел към битие човека от момента на неговото зачатие и след това - раждане, човешката личност не се разпада, тя не може да изчезне в "небитието". Защото душата на човека не умира, дори тялото да е умряло. В този смисъл душата остава безсмъртният носител на човешката личност, която, щом веднъж-завинаги е приведена от Бога към битие, вече никога не изчезва. Дори и мъртвите тела пряко се свързват със съответните човешки личности, върху което се основават християнската почит към светиите и споменът за покойниците, поклонението при св. мощи на светите хора или посещаването на гробовете на починалите, а също и общуването с тях като с живи. Православието не споделя източните учения за "нищото", за "мая" ("илюзията" на земния живот), за "празнотата", за "прераждането" на човешките души в различни тела, за безличното изчезване на личността след смъртта и потъването й в някакъв неясен "божествен" абсолют. Според Православието Бог е Личност и човекът също е личност. Бог е Живот и призовава човека към живот. Бог е Вечносъществуващият и затова човекът съществува чрез Него и се обезсмъртява в Него. Като Божий образ и подобие, след като е получил начало на своето съществуване, човекът е призван да живее вечно. Затова и сам Спасителят Господ Иисус Христос ни разкрива благата Си воля с думите: "Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот." (Йоан. 5:24). Б. гл. ред.

Източик: Списание „Духовна култура", януари 1948 г.

Страницата подготвиха: гл. ред. Десислава Панайотова; Ангел Карадаков.

Забележка (гл. ред.): "Размишления"-та на Жички епископ Николай Велимирович (1881-1956) са публикувани в българското синодално списание "Духовна култура" още докато той е бил жив, съответно - преди канонизацията му, извършена от Сръбската православна църква през 1989 г.

 





Още от "Православна мисъл":