ЛЕСТВИЦА

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

† Доростолски митрополит ИЛАРИОН
Посланието на Света Гора

Посланието на Света Гора

Разговор с архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир “Есфигмен”
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » Смисълът на молебените за мир

Смисълът на молебените за мир

2019-06-12, автор: Благовест АНГЕЛОВ, рубрика: Общество

 

 

DSC_4145.JPG

Църквата постоянно се моли за мир. Поръчват се и се отслужват стотици такива молебени. А какво се получава? ­ светът тъне в злоба, насилие и войни. Човек си задава въпрос: чува ли Бог молитвите ни? Какъв е смисълът от молебените? Къде е мирът?

Светоотеческото предание казва, че светът се крепи на молитвите на праведниците. А светът днес е твърде нестабилен. Защо?

Единият възможен отговор е, че праведниците просто привършват. “Не остана праведен, защото няма верни между синовете човешки”, казва св. пророк Давид (пс. 11:1).

И ето, молитви има, но те не са праведни и не се отварят небесата пред тях...

Но от друга страна, Христос ни казва, че и портите адови няма да надделеят на Църквата Му (вж. Мат. 16:18). А членовете на Църквата сме все ние ­ останалите в света неправедници, грешници. И продължаваме с нашите молебени за мир. Светът се руши ­ навсякъде взривове, ракети, вести за война. Стените падат, а ние пак се молим за този изчезващ, химерен, все по-нереален мир.

Сякаш и в Евангелието няма утеха: “В света скърби ще имате...” (Йоан 16:33) и “Ще чувате боеве и вести за войни...” (Мат 24:6).

Какво ни остава? Много просто. Остава ни да пренасочим очакванията си във вярната посока. Остава ни да продължим горните два цитата: “...но дерзайте, Аз победих света” и: “...не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане”.

Да скъсаме веднъж завинаги с утопията за царство Божие на земята. “Ако само през тоя живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци” (1 Кор. 15:19).

Да послушаме Спасителя и да трупаме съкровищата си там, където няма ръжда и тление (вж. Мат 6:19). Тогава там някъде ще бъде и нашият мир ­ вечен, незастрашен от нищо. Неземен. Христов.

Тогава ще имат смисъл и молебените за мир. Нека не ги спираме.

Христос не отложи и не отмени скърбите в света, за да ги победи докрай и завинаги чрез Своите страдания.

 Църковен вестник, бр. 6, 2003 г. 

 

 

 





Още от "Православна мисъл":