ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ТЪРЖЕСТВО НА ИСТИНАТА

ТЪРЖЕСТВО НА ИСТИНАТА

2010-04-07, автор: Ставроф. иконом Славчо ТОМОВ, рубрика: Теология

Nevski.JPGКървавият друм, който лъкатуши през светия град Йерусалим и свършва на Голгота, е вече извървян. И последното действие на страхотната драма, развихрила се със стихийна сила на Голготското възвишение, е привършено. Людската злоба, коравосърдечие и ненавист победно тържествуват. Те „постигнаха" пъклената си цел: оплюха, опозориха, бичуваха и жестоко разпнаха, а най-после и положиха в мрачен гроб Господ Иисус - вечната Истина, и... сложиха грамадна каменна плоча отгоре, за да запечатат навеки Утехата и Възторга на много чисти сърца и благородни души.

Адската злоба и тъмните световни стихии обаче се оказаха безсилни за крайната победа. Разпънатата и заключена в студен гроб божествена Истина само след три дни възкръсна в блясък и небесна сияйност. Безбрежна виделина заля всемира. И ето, хладният гроб се обръща в благодатен извор, из който бликнаха свежите струи на вечен живот, лъчиста радост и истинско щастие. Върху тая дивна победа на живота над смъртта, на светлината над тъмнината, на истината над лъжата, на свободата над робството на греха се извиси величествената сграда на Христовата църква.

Този е смисълът на най-големия празник в историята на християнския свят - Възкресение Христово. На този ден вярващите християнски души тържествено изявяват своята твърда убеденост, че върховната Правда в света е вечна и безсмъртна, че никаква земна сила не е в състояние да я унищожи. И оттук идва тоя възторг у истинските християни в тежката им и люта борба със злото и греха през всички времена. Няма благородство, няма нравствен героизъм там, където идеята за крайното и сигурно тържество на истината и правдата не е основен и в същото време върховен стимул. И напълно оправдана е радостта, която пълни душите на християните по цялото земно кълбо в тоя пресветъл ден. Те виждат осъществени своите най-съкровени мечти, своите най-нежни блянове. Те са безсмъртни, както е вечен и безсмъртен техният Учител и Господ Иисус Христос.

Възторжената радост, която носи денят на Христовото възкресение, надхвърля границите на духовния свят. Тя се пренася и в природата. И ние чувстваме как над цялата природа се разнася някакъв тайнствен шепот за нещо велико, за една тайна, която ние хората не можем да схванем и разберем - дълбоката тайна за един нов живот, за едно пробуждане и възкресение. Навсякъде - живот, свежест, ведрина, велелепие. И затуй може би се леят пролетни зари над мрачната довчера природа; затуй е нежната песен на славея...

Да се поучим и възторгнем от бликащия в природата живот, който е най-яркото доказателство на идеята за възкресението; да се приобщим духовно с Възкръсналия, за да почувстваме и изживеем величието, светостта и славата на тоя пресветъл ден. Да възкресим в душите си умъртвената правда и истина, за да отроним с вяра и дълбока убеденост:

Денят на възкресението настана!

Нека се пречистим чрез тържеството и един други да се прегърнем;

нека кажем братя и на ненавиждащите ни, да простим всичко заради възкресението и така да възкликнем:

„Христос възкръсна от мъртвите и чрез смъртта Си смъртта победи, и на тия, които са в гробовете, живот дари!"

 





Още от "Православна мисъл":