ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » История » ПОСЛАНИЕ ПО ПОВОД АТЕНТАТА В ХРАМ "СВ. НЕДЕЛЯ"

ПОСЛАНИЕ ПО ПОВОД АТЕНТАТА В ХРАМ "СВ. НЕДЕЛЯ"

2010-04-16, автор: † СТЕФАН, ЕКЗАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ, рубрика: История

atnetat_m.jpgПОСЛАНИЕ

До благоговейния клир и благочестивите православни християни в Богоспасяемата Софийска епархия


Възлюбени во Христе чада!

На Велики четвъртък, в деня на Божествената любов, в празника на Тайната вечеря, на която Господ наш Иисус Христос установи най-голямото тайнство за духовно освещаване и възсъединение с Небесния Отец; в тоя свещен ден, когато всяко християнско сърце трябва благоговейно да се смири пред непостижимото величие на Голготската жертва, да се вдълбочи в святи размишления за небесния живот и да се изпълни с духа на словото на Спасителя; в тоя дивно-тайнствен ден, след обед, когато извършвахме опелото на убития народен представител генерал Константин Георгиев, в момента, когато четяхме откровението на Сина Божия за възкресението на мъртвите, озверени престъпни чеда на майка България дигнаха във въздуха с адска машина нашата свещена историческа и красива катедрала „Св. Неделя" и под нейните развалини намериха смъртта си 150 души и бидоха ранени повече от 500 души, от които стотина тежко. Загинаха много жени и деца, а армията ни изгуби 14 прославени в отечествените войни генерали начело с бившия военен министър генерал Найденов, 10 полковници, 5 подполковници, 2 майори, 4 капитани, 2 поручици, 3 подпоручици. Загинаха видни родолюбиви и предани на Църквата общественици като народния представител д-р Нед. Колушев, Паскал Паскалев (софийски кмет), Неделчев (софийски окр. управител), Кисьов (софийски градоначалник) и др. След възторжената радост на софийските граждани от щастливото избавление на Негово Величество Царя при Арабаконак, проявена тъй волно на Велика Сряда, София се потопи в тежка скръб в навечерието на Пасхалните празници. Не се съмняваме, че тая печал е обладала цялото наше благочестиво паство, защото няма българско сърце да не чувствува сътресението, извикано в цялата държава от това сатанинско злодеяние, да не плаче за стотиците невинно избити български граждани и гражданки. Не само българският народ, но целият цивилизован свят дълбоко се е покъртил от грозното нещастие в София, и европейският печат не намира думи, с които да нарече това безпримерно в историята злодейство.

Голяма е скръбта на наше смирение както за загиналите мои благочестиви пасоми, така и за ония български синове, които са се отрекли от Христа Спасителя и са предали душите си на дявола, та сами себе си са осъдили на вечна духовна смърт. По повелението на нашия Пастиреначалник, който е скърбял за Иерусалим, избиващ пророците си (Мат. 23,37), и по примера на великия апостол на езичниците, Св. Павел, който заради своите неразумни сънародници е имал „голяма скръб и непрестанна мъка на сърцето си" (Рим. 9,2), ние дълбоко скърбим за тези умопомрачени и упорити в злобата си наши братя и горещо се молим Богу да ги вразуми и да ги доведе в кошарата на спасението - Св. Христова Църква.

Но, уви, силата на злото е страшна, ураганска! Който се отдаде с душата си на него, той бива завличан във все по-голяма и страшна бездна. Уви, злият дух беснува в нашата китна земя! Злосторниците не идват в съзнание и не се разкайват, а все повече се заплитат в мрежите на сатаната. За постигане на своята цел те въстават против Бога, застават открито на пътя на антихриста, обявяват се за Богоборци! Те дръзнаха да осквернят най-свещеното място, пред което всеки човек с човешко чувство минава с благоговение, защото чувствува, че това място е символ на вечен живот, към който трябва да се стреми човек. Те извършиха мерзко кощунство с една велика светиня на българския народ - храмът „Света Неделя", където през турско робство нашият народ е черпил бодрост и сила за търпеливо носене на теглото и вяра в избавлението си; гдето в зората на политическото ни освобождение с горещи молитви към Вседържителя и Избавителя се строела българската държавност. Храмът „Св. Неделя" е емблема на духовната мощ на свободния български народ. И българи злосторници посегнаха върху тая светлоносна народна светиня; синове на православни родители не се поколебаха да я обърнат в „мерзост запустения". Нечестивите Навухо-доносор Вавилонски и Тит Римски обърнаха Иерусалимския храм в „мерзост запустения", но те бяха царе на враждебни Израилю народи, а тук децата разрушават светиня, изградена с религиозен възторг от бащите!

Какво страшно нравствено падение, какво ужасно престъпление!

Но ужасът е още по-грозен, злодеянието става още по-отвратително, като се знае печалната истина, че един от главните участници в това богомерзко дело е човек, който се прехранваше от самия Божий храм, един от църковните служители - клисар. Той дигна ръка не само против държавата, но и против своя архипастир и началник. „И самият човек, както казва св. псалмопевец Давид, с когото аз живеех мирно, на когото се надеях, който ядеше хляба ми, подигна пета против мене" (Псал. 41:9). Той без страх от Бога презре светостта на Божия Престол, потъпка кръста Господен и превърна домът Божий в скривалище на демонски козни, в лобно място.

Какво коварство, каква черна неблагодарност! А още повече какво душевно осквернение, какво гнусно нечестие в деня, когато всяка християнска душа се ужасява от черния образ на предателя Иуда и се стреми да коленичи пред поругания, изтезавания и разпнатия Богочовек, служителят в катедралния храм се вдъхнови от духа на Иуда Искариотски, надсмя се над Спасителя, като еврейските фарисеи, и предаде за 30 сребърника своя духовен началник, българските духовни водители и многохиляден български народ в ръцете на кръвожадни палачи, предаде на огън и разрушение Божия дом, който му беше поверен да го пази повече от зеницата си

Възлюблени! Няма по-гибелно нещо от междуособната война. И друг път в послания и устно сме изтъквали лошите сетнини от нея. И Словото Божие, и историята, и опитът, и разумът ни учат, че раздорите изтощават и разоряват народите, докарват им иноплеменен хомот. „Всяко царство - казва Христос - разделено против себе си, запустява, и всеки град или дом, разделен против себе си, няма да устои" (Мат. 12, 25). Ние, бъргарите много лесно забравяме тази истина и затова често ни сполетяват нещастия. Всички онези, които искат да хвърлят българския народ в гражданска война, или не разбират тази неоспорима истина, или не искат да я разберат. В своето озлобление против българските власти те разслабват българската държава, която след войните и тъй е изтощена, разнебитват своя народ. Те искат на всяка цена да вземат държавната власт. И в своето остървение те се умопомрачават и не избират средства, превръщат се в палачи на своя народ, в предатели на своето отечество. Пътят на насилието е без друго път на разрушението, защото насилието неминуемо ражда насилие и така народът ще се терзае от братоубийствена война, докато съвсем грохне и стане вече неспособен за държавно и културно творчество. В ново време затова е установено конституционно управление, за да се избягнат тези неизбежни с революционните действия трусове за народите и за да се даде пълна възможност на всички народни слоеве да се развиват и да творят общонародна култура. Конституцията е мачтата, която пази държавата от крушение. Възстава ли някой против нея, той кърти основата на държавното равновесие, руши самата държава.

Освен това горчиво се лъжат тези български синове, които мечтаят за цветуща съветска България. Една подобна промяна ще докара не подигането на България, а разпокъсването й от околните държави, които дебнат момент за българска плячка, и по никой начин не ще трае повече от 12 часа Старопланинско болшевишко царство. Този край ще дойде толкоз по-скоро, защото и самите съзаклятници се стремят да подигнат целите си с военна помощ на съседна държава.

Поставени от Бога на столична архиерейска катедра, ние дълбоко скърбим, че неразумните български синове, които явно тласкат своя народ в пропаст, вместо да отрезвеят, още повече се умопомрачават. Съкрушителна скръб ни измъчва, че майка България, надарена с толкоз красоти и богатства, придобила свобода и независимост след вековни страдания и кървави борби с иноверци и иноплеменници, се гърчи в тежки болки, причинявани от злощастни деца. Еничерите едно време нанасяха на своята бащиния подобни тежки рани, за да я направят черна робиня на султана...

Покъртени от стона на родината, ужасени от новото тегло, което неотклонно носи разрушителната дейност на болшевизма, ние считаме за свой непременен дълг да бдим и пазим своето възлюблено паство от увлечение в такава противоотеческа дейност. Ние всемощно викаме: далеч от адските сили, които се напъват да срутят българската държава; далеч от Каиновото сонмище, от сбора на братоубийците и нечестивците! Далеч от тях, защото те са врагове на Бога и Неговата Църква! Те хулят Светия Дух и не признават Христа разпнатия за Син Божий и Премъдрост Божия. Те са по-зли от самите бесове, понеже и „бесовете вярват и треперят" от Бога (Иаков. 2, 19), а те не вярват в Бога и не треперят от Него. Главната причина, по която те се предали на такава сатанинска дейност, е тяхното безбожие. Врагове на Бога и Неговия Син, те тъпчат всички Божии и човешки закони. За да натрапят своята воля, те не жалят хора, народи и страни. Те са готови да принесат в жертва всичко живо, що стои на пътя за пъклените им планове. Нов вид човешко жертво-приношение на Молоха, от което нещастна Русия ето вече осма година се раздира. Хуманността и моралът, както те говорят, са били глупости и дивотии.

Възлюбени мои чада!

Окриляни от вяра в Бога Промислителя, вие знаете страшните разрушения, които носи безверието, както за живота на личността, така и за живота на обществото. Безверието е безумие и затова носи разрушение; а вярата е премъдрост, както казва Соломон: „ Начало на премъдростта е страхът Господен" (Прит. 9, 10). Без мъдрост няма съзиждане, няма благоденствие: печалбата й е по-добра от чисто злато, по-скъпоценна от многоценни камъни" (Прит. 3. 14 и 15); „дългота на дни е в нейната десница, а в левицата й - богатство и слава; нейните пътища са приятни и всичките й пътеки са мир; дърво на живот тя е за тези, които я държат" (Прит. 3, 15-18). Това е така, защото мъдростта съгражда своя дом (Прит. 3, 19) и „Бог с мъдрост основа земята и с разум утвърди небесата" (Прит. 3, 19). А премъдростта Божия е въплотена и свети в нашия Изкупител Господ Иисус Христос (1 Кор. 1, 24 и 30).

Вярата в Господа нашего Иисуса Христа трябва да легне в основата на целия български живот. За нея трябва да ратуваме с всичкото си сърце и душа, като за най-възвишена ценност. Няма друго по-целебно средство против покварата и човеконенавистничеството, което прониква особено в младото поколение; няма по-силно оръжие против демонските фаланги, които се опитват да хвърлят България в пропастта. Вярата е неразрушимият гръмоотвод против мълниите на болшевизма, защото, само Господ е несъкрушима крепост и прибежище (Амос. 1, 16; Псалм. 37, 39). Вярата в Бога е непресъхващ извор на живот. „ Потърсете Господа - вика пророк Амос на израилияните - и ще живеете" (Ам. 5, 6). Потърсете Този, Който обръща смъртната сянка в зора" (Ам. 5, 8). „ Израилю, вика пророк Осия, обърни се към Господа Бога: Асур няма да ни спаси (Осия 14, 1 и 3).

Само Божият Дух, открит най-пълно в Христа, може да победи духа на злобата (Ефес. 6, 17 и 18), който днес вилнее у нас. За Духа Христов трябва да се разтворят сърцата на всички български граждани, да се разкрият вратите на всяко българско семейство, на всяко българско училище, на всяко учреждение.

Няма друг път за спасение освен този, който води при Христа, защото Той е „ пътят, истината и животът". Ударите на синовете на ада трябва да ни стреснат и всеки да побърза да се възвърне към Христа и влезе в пълно единение с Неговата Църква, в която Той вечно пребивава и я ръководи за спасението на човешкия род. Българската Църква е несъкрушимият кораб, който много пъти е спасявал българския народ от бури и тревълнения. Тя е люлка на българската свобода и култура, твърдиня на българския дух и подбудителка към напредък, светилник на истинското Богопознание и стълп на народното единство. По апостолско приемство, тя има Божествени спасителни средства, възродителна и осветителна сила. Който иска да даде духовен плод, да се прибере в нейната ограда и ще намери живителни сокове в Христа, Който е лозата на вечния живот, а ние сме нейните пръчки (Иоан. 15, 1-7). Живеейки в Църквата Христова, проникнете се от духа на истината, който живее в нея (Иоан. 16, 12). Отдалечавайте се от хора, които, както казва апостол Павел, гледат да ви пленят „с философия и с празна измама" (Кол. 2, 8) или с празни думи (Ефес. 5, 6; 1 Тим. 6, 3). Ходете в Господа Иисуса Христа „вкоренени и назидани в Него" (Кол. 2, 6). Проникнете се от любовта Христова, която е „дълготърпелива, милосърдна, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва на истината, всичко люби, всичко търпи, никога не отпада" (1 Кор. 13, 4-8). Имайте помежду си братска любов (Рим. 12, 10) като чада на един и същ народ, като членове на една и съща родна Църква, като последователи на Иисуса Христа, защото да се обичаме едни други - това е най-голямата заповед, която ни е дал Спасителят (Иоан. 15, 12). Три са основните християнски добродетели: вяра, надежда и любов, но най-голямата от тях - казва апостол Павел - е любовта (1 Кор. 13, 13). Само чрез искрено братолюбие вие ще покажете, че живеете в Христа и Той във вас (1 Иоан. 3, 23). „Всяко огорчение и ярост и гняв и вик за хула да се дигне от вас наедно с всяка злоба, а бъдете благи един към друг, милосърдни, прощавайте си един към друг, както ви е и Бог простил чрез Христа" (Ефес. 4, 32). Не дигай ръка срещу брата си, защото ставаш съобщник на Каина, и гласът на братовата ти кръв ще вика от земята; ще бъдеш проклет от земята, която ще приеме кръвта на брата ти от твоята ръка; ще работиш земята и няма да ти дава плодове; ще бъдеш скиталец по земята и не ще можеш да се укриеш нигде от нелицеприятния Съдия (Бит. 4, 15). Който ненавижда своя брат, той се е отрекъл от Христа и действува по внушение на дявола, който е искони враг на човешкия род. Затова никой човекоубийца няма да види вечен живот (1 Иоан. 3, 15), а е осъден на генна огнена (Мат. 2, 22). Не се оставяйте да ви побеждава злото, но побеждавайте злото чрез добро (Мат. 5, 44; Рим. 12, 21; 1 Петр. 3, 9). Бъдете готови да носите слабостите на немощния си ближен (Рим. 15,1).

Изпълнете се с дух на смирение пред Божията десница, която крепко пази България от явна гибел, където я тласкат нейни безумни синове. Смирете се пред дадените изкупителни жертви за независимостта на милото ни отечество и въздайте Богу Вседержителю и Спасителю сърдечна хвала за чудесно проявената милост към нашата земя. В дните на най-големи злощастия Бог показа с ясни и дивни знамения, че България е под Негова закрила. Изчадията направиха всичко, за да погубят държавата ни, но Бог я спаси от тази явна смърт. Те бяха турили под купола на „Св. Неделя" толкова много взривни вещества, че за миг да умъртвят няколко хиляди родолюбиви български граждани заедно с цялото правителство и Н. В. Царя. Но Божията ръка препобеди, спря разрушителното действие на голяма част от взрива и запази живота на държавниците, на хиляди богомолци, на наше смирение и на съслужившето с нас духовенство, а заедно с това свободата и независимостта на родината ни. Възнесете из глубины сердца благодарствени химни на Бога Спаса нашего и молете се със съкрушено и смирено сърце, щото Той да не лишава от Своята милост нашия многострадален народ.

Изкоренявайте от своите сърца всяка горделива помисъл, понеже гордостта е извор на всеки грях и „мерзост е Господу всеки, който има горделиво сърце" (Прит. 16, 5). Поради това и „ Бог на гордите се противи, а на смирените дава благодат" (Иаков. 4, 6). Учете своите деца на смирение, незлобие, състрадание, човеколюбие, отечестволюбие, а най-вече на страх Господен, понеже, както казва премъдрият Соломон, „със страх Господен става уклонение от злото" (Прит. 16, 6).

Тежко е положението на нашата родина. Тежко е от гнета на победителите и от дълговете, тежко е от големите неизбежни държавни разходи и от скъпотията, но всички тези тежести биха се понесли по-леко и биха се намалили в скоро време, ако родоостъпни български синове не подклаждаха огъня на вътрешни раздори. Опрени на всемогъщата Божия десница, Която е запазила българския народ през вековете от много огнени пещи, събрани около престола на Н.В. Царя, скрепени с гореща вяра в Господа наш Иисуса Христа и с преданост към Неговата Свята Църква, всички български граждани, които милеят за своя род, трябва да се проникнат от съзнанието за бедственото положение на държавата и над всички свои интереси да поставят благото и спасението на отечеството. Движени от своя върховен дълг, всички да се сплотим в една жива сила и да поведем решителна борба срещу демонските сили, та в скоро време да настанат за нашата многострадална родина светли и радостни дни, да настъпи вече ера на спокойна работа в наука, изкуство, духовен жевот, промишленост, ера на нов културен подем, за какъвто българският народ има богат запас от сили и дарби.

Нека всички застанем като будни стражи в защита на отечественото благо, напълно убедени, че последното е крепост и за благоденствието на всеки гражданин, съгласно думите на премъдрия Соломон: „ Който има усърдие за доброто, ще придобие благоволение, но който иска злото, то ще дойде и върху него" (Прит. 12, 27). Отечеството е почвата, на която може да разрастват нашите духовни сили. Да го пазим от тръне и бурени, от сътресения, борби и врагове!

Отечеството е наш общ роден дом, в който всеки ъгъл съхранява окрилящи духа свещени спомени и завети и чиито стени предпазват нашето национално битие от външни удари. Да го съхраним от вътрешни разрушителни подпалвачи!

Пазете, мои възлюблени чада, България, както зеницата на окото!

Благодат да бъде на вас от Бога Отца и Господа Иисуса Христа.

Амин.

 

Софийски митрополит: Стефан

 

Забележка: Посланието на Софийския митрополит Стефан до клирици и миряни е публикувано в кн. 6-7 от 15 май 1925 г. на издаваното тогава православно списание „Народен страж".

 





Още от "Православна мисъл":