ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » ЦЪРКВАТА И РОДОЛЮБИВОТО НИ ДУХОВЕНСТВО

ЦЪРКВАТА И РОДОЛЮБИВОТО НИ ДУХОВЕНСТВО

2010-05-26, автор: Доц. д-р Ангел КРЪСТЕВ, рубрика: Общество

horugvi.jpgАзбучна истина е, че държавата като обществена формация се крепи на четири основни стълба. Те са Църква, училище, войска и семейство. От съществуващата хармония между тях зависят спокойствието и напредъкът на страната.

За обществено-религиозния и държавния живот са от значение и четирите. Нека се спрем обаче на една от тях - Църквата, да я разгледаме по-обстойно и да посочим значението на нейните служители.

Още от покръстването на българския народ през 865 г. при св. княз Борис до наши дни Българската православна църква винаги е живеела с радостите и скърбите на народа си. Безпредметно е да изтъкваме какво й дължат българският народ и българската държава.

Славянската азбука, която е основа и надеждна гаранция за настоящ и бъдещ духовен живот, ние дължим на равноапостолните братя св. Кирил и Методий - солунски духовници и славянски просветители. Запазените църковно-исторически, политически, народни и др. сведения в голямата си част са написани на тази азбука.

Ако направим кратък исторически преглед на миналото на нашия непреклонен и героичен народ, пред духовния ни взор величествено ще се изправят безсмъртните образи на Йоан Екзарх, Презвитер Козма, Теодосий Търновски, Патриарх Евтимий и др.

Плеадата знайни и незнайни духовни лица, които се подвизавали през време на тежкото петвековно османско владичество, благодарение на които сме се запазили като народ, будят истински сълзи на умиление и почит.

Действителни крепители на вярата и народното ни съзнание през епохата на Възраждането са отново духовници: монаси и свещеници. Тук е мястото да споменем имената на преп. Паисий Хилендарски, на отците Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Йосиф Брадати, йеросхимонах Спиридон и др. Въобще деветдесет на сто от всички дейци и ратници за народното пробуждане са били родолюбиви духовници.

Излишно е да бъдат представяни личности като Иларион Макариополски, екзарсите Антим, Йосиф и Стефан. Политическият им такт няма равен на себе си.

Не е за подценяване организационната дейност и участие на редица духовници в народоосвободителните въстания. Затова няма нищо чудно в обстоятелството, че българин и православен християнин са синоними. А който не е православен християнин, той престава да е българин. Това просто наглед, но дълбоко по смисъл и значение обстоятелство  запазило и задържало всички българи в лоното на родната ни Православна църква по време на петвековното политическо и духовно владичество.

Църквата е тази, която е създала у нас килийните училище и читалища; редица от тях днес са вече университети и никой българин не трябва да забравя откъде се е почнало. Отново майката Църква е обединителка на народа ни и го съпровожда от люлката до последния час.

За да бъде по-пълна характеристиката за Българската православна църква, трябва да се добави, че тя е народна. Отговаряла е и отговаря на културното равнище и на националното съзнание на народа ни. Била е и трябва да бъде изразителка на национална съвест, възпитателка на народа и бранителка на българската държава.

Въпреки тези исторически истини родната ни Православна църква и нейното родолюбиво духовенство не от всички и не винаги се ползват от нужното внимание и заслужена почит. Това се дължи както на непризнаване техните заслуги, така и на непознаване силата и значението на Църквата в живота на народа.

Твърде често се изтъкват заслугите на Църквата и нейните служители в миналото. Стане ли въпрос на сегашното състояние - или се мълчи, или се говори в отрицателен смисъл. А щом дойде ред да се стори нещо за удовлетворяване на справедливи църковни искания, мнозина свиват рамене. Нужно е повече внимание към Православната църква, когато се признава нейното значение, за да не изпадаме в противоречие и непоследователност. Църквата и нейните служители желаят да видят добра воля у всички, а не до получават излишни и никому ненужни похвали. Тяхната мисия е свещена. И затова се нуждае от искрена подкрепа на всички вярващи, родолюбиви и предани чеда на св. ни Църква.

ЦВ, бр. 7, февруари 1994 г.

 





Още от "Православна мисъл":