ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » ЦЪРКВАТА И РОДОЛЮБИВОТО НИ ДУХОВЕНСТВО

ЦЪРКВАТА И РОДОЛЮБИВОТО НИ ДУХОВЕНСТВО

2010-05-26, автор: Доц. д-р Ангел КРЪСТЕВ, рубрика: Общество

horugvi.jpgАзбучна истина е, че държавата като обществена формация се крепи на четири основни стълба. Те са Църква, училище, войска и семейство. От съществуващата хармония между тях зависят спокойствието и напредъкът на страната.

За обществено-религиозния и държавния живот са от значение и четирите. Нека се спрем обаче на една от тях - Църквата, да я разгледаме по-обстойно и да посочим значението на нейните служители.

Още от покръстването на българския народ през 865 г. при св. княз Борис до наши дни Българската православна църква винаги е живеела с радостите и скърбите на народа си. Безпредметно е да изтъкваме какво й дължат българският народ и българската държава.

Славянската азбука, която е основа и надеждна гаранция за настоящ и бъдещ духовен живот, ние дължим на равноапостолните братя св. Кирил и Методий - солунски духовници и славянски просветители. Запазените църковно-исторически, политически, народни и др. сведения в голямата си част са написани на тази азбука.

Ако направим кратък исторически преглед на миналото на нашия непреклонен и героичен народ, пред духовния ни взор величествено ще се изправят безсмъртните образи на Йоан Екзарх, Презвитер Козма, Теодосий Търновски, Патриарх Евтимий и др.

Плеадата знайни и незнайни духовни лица, които се подвизавали през време на тежкото петвековно османско владичество, благодарение на които сме се запазили като народ, будят истински сълзи на умиление и почит.

Действителни крепители на вярата и народното ни съзнание през епохата на Възраждането са отново духовници: монаси и свещеници. Тук е мястото да споменем имената на преп. Паисий Хилендарски, на отците Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Йосиф Брадати, йеросхимонах Спиридон и др. Въобще деветдесет на сто от всички дейци и ратници за народното пробуждане са били родолюбиви духовници.

Излишно е да бъдат представяни личности като Иларион Макариополски, екзарсите Антим, Йосиф и Стефан. Политическият им такт няма равен на себе си.

Не е за подценяване организационната дейност и участие на редица духовници в народоосвободителните въстания. Затова няма нищо чудно в обстоятелството, че българин и православен християнин са синоними. А който не е православен християнин, той престава да е българин. Това просто наглед, но дълбоко по смисъл и значение обстоятелство  запазило и задържало всички българи в лоното на родната ни Православна църква по време на петвековното политическо и духовно владичество.

Църквата е тази, която е създала у нас килийните училище и читалища; редица от тях днес са вече университети и никой българин не трябва да забравя откъде се е почнало. Отново майката Църква е обединителка на народа ни и го съпровожда от люлката до последния час.

За да бъде по-пълна характеристиката за Българската православна църква, трябва да се добави, че тя е народна. Отговаряла е и отговаря на културното равнище и на националното съзнание на народа ни. Била е и трябва да бъде изразителка на национална съвест, възпитателка на народа и бранителка на българската държава.

Въпреки тези исторически истини родната ни Православна църква и нейното родолюбиво духовенство не от всички и не винаги се ползват от нужното внимание и заслужена почит. Това се дължи както на непризнаване техните заслуги, така и на непознаване силата и значението на Църквата в живота на народа.

Твърде често се изтъкват заслугите на Църквата и нейните служители в миналото. Стане ли въпрос на сегашното състояние - или се мълчи, или се говори в отрицателен смисъл. А щом дойде ред да се стори нещо за удовлетворяване на справедливи църковни искания, мнозина свиват рамене. Нужно е повече внимание към Православната църква, когато се признава нейното значение, за да не изпадаме в противоречие и непоследователност. Църквата и нейните служители желаят да видят добра воля у всички, а не до получават излишни и никому ненужни похвали. Тяхната мисия е свещена. И затова се нуждае от искрена подкрепа на всички вярващи, родолюбиви и предани чеда на св. ни Църква.

ЦВ, бр. 7, февруари 1994 г.

 





Още от "Православна мисъл":