17 април 2021, събота

* Акатистова събота ­ Чудотворна икона “Златна Ябълка”. Преп. Симеон Персидски. Преп. Акакий, еп. Мелитински (Злат. лит.) (Тип. с. 440)
church

ЖИВАТА ВОДА

Ставрофорен иконом Стефан ЕНЕВ

Много от прекрасните беседи на Иисус Христос са казани пред отделни лица. С Никодим Господ говори за новорождението. С апостол Петър - за вярата като основа на Църквата. А със Самарянката - за Живата вода, т. е. за словото Божие, за Своето учение.

Иисус бе седнал да почива пред Якововия кладенец. Учениците бяха отишли до града, за да набавят храна. Якововият кладенец съществува и днес в Палестина. Набира се на 3,5 км от днешното село Наблус, което е древният град Сихем. На няколкостотин метра е селото Аскар - древното село Сихар, намиращо се в Самария на около 30 км северно от Йерусалим. Кладенецът е в подножието на планината Гаризим.

Самарянката дошла за вода. Иисус започнал разговор с нея, като й поискал вода, за да пие. Тя недоумявала как тъй иудеин я заговаря и даже иска от нея вода. Всеизвестна била омразата, която иудеите изпитвали към самаряните.

Иисус разговарял с жената за Своето учение, което оприличил на жива вода. Постепенно довел разговора до личния живот на самарянката и най-после й открил, че Той е очакваният Месия.

Какви изводи можем да направим от беседата на нашия Спасител със самарянката.

1. Иисус Христос иска да се спасят всички хора. За Него няма разлика между иудеи и самаряни. Благата вест е за всички народи. Тази жена била самарянка, омразна за евреите. Освен това те била обременена с много грехове. Животът й бил пълен с трагедии и душевни мъки.

Христос не отхвърлил тази жена. Дори и учениците Му, които се били завърнали, се почудили, как така Той разговаря с тази жена. Но точно тази презряна и потънала в грехове жена избрал Христос, за да й открие велики истини.

2. Иисус поставя Своето спасително дело на първо място. Когато учениците Му го поканили да се нахрани, Той отговорил: „Имам храна да ям, за която вие не знаете" (Иоан. 4:12).

Всички телесни нужди отстъпили пред възможността да изтръгне една грешна душа от лапите на греховете, от мъките и скърбите й, и да я върне към чистота и радост, към истина и величие.

А колко често ние, които сме вярващи, позволяваме на дребни неща да ни пречат да вършим онова, което има вечна стойност!

Иисус Христос, независимо от време и място, от умора и глад, се възползваше от всеки случай, да помогне на нуждаещите се: слепи проглеждат, прокажени се очистваха, хроми прохождаха, отчаяни биваха насърчени... и във всички тези случаи Той действаше със сериозност и достойнство.

3. Иисус Христос слага Своя пръст точно на болката, на раната. Той лекува.

На разслабения казал: „Прощават ти се греховете" (Марк 2:58).

На богатия младеж: „Иди, продай имота си и раздай..." (Мат. 19:21).

А на самарянката: „Иди, повикай мъжа си и дойди тука" (Иоан. 4:16).

А когато тя започнала да хитрува и казва: „Нямам мъж", Той съкрушил нейната женска хитрина с думите: „Първо каза, че нямаш мъж, защото петима си имала, и този, който сега имаш, не ти е мъж" (16:17).

Това било бремето на тази жена. Това била тайната рана на душата й. Великият Лекар се докоснал до тази рана и я изцерил.

Колко много обременени души и днес се нуждаят от подобно докосване до душата, до раната на сърцето им? А колко често ние, вярващите, занемаряваме този небесен дълг да помогнем на някоя страдаща душа, да се освободи от бремето си и намери мир! Понякога това е неблагодарна работа. Но беден би бил светът, ако нямаше смели и мъдри хора, които с готовност да служат на ближния.

Ако пророк Натан не бе изобличил цар Давид, последният би погинал в греховете си и никога светът не би чул думите на прекрасния 50-ти псалом: „Помилуй ме, Боже, по великата си милост...", тези прекрасни думи, извиращи от дълбината на страдащото и разкаяно човешко сърце.

4. Иисус Христос проповядва възвишени истини.

Със самарянката Той говорил за живата вода - източник на вечен живот. Открил й, че Бог е навсякъде, където човешкото сърце се издига към Него с искреност. Не скрил, че Сам Той е обещаният Месия.

И така, с тази беседа Иисус Христос ни даде пример как да се стигне до човешката душа, как да се отнасяме с личността, та от обикновен разговор да преминем към висините на духовното естество на Бога, към Небесната храна за душата.

Бог да ни помага да намираме сили в себе си, за да търсим, мислим и говорим за душеспасителните истини, които ни откри нашият Спасител Иисус Христос. Амин.

~***~

Житието на св. мчца Фотиния - Самарянката (13 февруари) прочети тук>...

Последна промяна: 20.08.2020 г.