Ето ги нашите деца! Моите, вашите, нашите деца, ето го бъдещето и надеждата на България! Какво ще бъде това бъдеще, зависи от нас, от нашата грижа за възпитанието и образованието им. Аз като майка искам нашите деца да станат добри хора, да живеят в радост и пълнота и уверено да приемат предизвикателствата на живота.
Но какво се случва с децата ни днес? Усещаме ли? Виждаме ли? Чуваме ли? Забързани и улисани в работа, забелязваме ли как растат те? Как общуват, как мислят, от какво се вълнуват? Нима сме слепи за неверието, разложението и падението, което трови техните души? Нима не виждаме ожесточението, неприязънта и озлоблениeто, които така бързо се загнездват в невинните им сърца и мрачно белязват живота им?
Долавяме ли как насилието и агресията стават начин на общуване помежду им? Виждаме ли как затъват в духовна празнота, докато усвояват технологии и безкритично попиват информация, която обаче не е мъдрост, не е благост, не е чистота? Усещаме ли зараждащата се в душите им безпътица, която ги води до отчаяние, алчно за щастие, но неспособно да го изгради? А това на свой ред ги тласка към наркотиците, към нетрайните и съмнителни приятелства, към опасните зависимости, към случайните и развратни връзки, към безрадостния допинг на изкуствения виртуален живот.
Кой ще се погрижи за децата ни, ако не самите ние?! Кой ще понесе отговорността пред идните поколения? Българският народ се е крепил, живял е и се е опазил в продължение на вековете само чрез вярата в Бога и в себе си. Това и днес може да бъде постигнато от народа и Църквата ни, но заедно! Отново заедно, защото обратното води до катастрофи и запустение на живота и духа, от което децата ни инстинктивно бягат. Бягат и ни напускат, търсят щастието си извън скъпата ни родина, защото не сме им дали това, от което се нуждаят и за което жадуват.
Днес ние, православните български родители, сме твърдо решени да се борим за извличането на децата си от пагубната инерция на духовната нищета и покварата. И тъй като с надежда сме поверили своите деца на детската градина и училището, настояваме възпитанието и образованието в тях да бъдат трайно одухотворени чрез задължителното обучение по Религия-Православие, чрез задълбоченото опознаване на православната нравственост и култура. Убедени сме, че децата ни са пресечната точка между семейството, училището и Църквата, защото тези три институции не поотделно, а заедно могат най-добре да ги възпитат в почит към родителите, в уважение към законите и авторитетите, в любов към ближните и към Този, Който е самата Любов.
Ние трябва да възстановим, да отстоим и да продължим тази благословена традиция, въведена от нашите предци. И тъй като Православието никога не е пречило на просветата, а я е развивало, просветата също не трябва да страни от него, а напротив: отново заедно, държавата, Църквата и училището - с нашата пълна подкрепа - да изграждаме децата на България като силни личности с красиви и чисти души.
Това е наша обща отговорност и наш общ дълг - пред моите, вашите, нашите деца, пред бъдещето на България!
ДА БЪДЕ!!!
***
Произнесено на 24 септември 2010 г. от г-жа Весела Игнатова по време на тържествения концерт, организиран от Св. Синод на БПЦ във връзка с Националното литийно шествие "Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца".
