16.12.2010 г.

Светият Синод на Българската православна църква се отнася с уважение към правата на българските граждани и правата на човека, гарантирани от Конституцията на българската държава и международните договори, по които Република България е страна, включително и правото на сдружаване на работниците и служителите в синдикални организации и съюзи според конституционната норма на чл. 49, както и правото на стачка според чл. 50, които са в Глава Втора на основния закон - „Основни права и задължения на гражданите".

Но същевременно Светият Синод държи да припомни на българската общественост, че според член 13, ал. 2 от Конституцията религиозните общности са отделени от държавата, а според чл. 13, ал. 4 от Конституцията Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели. Неслучайно конституционният законодател е използвал най-общата формулировка „политически цели", а не извършването на политическа дейност, присъща на политически партии, каквато е забраната на чл. 12, ал. 2 от Конституцията относно сдруженията на гражданите, включително и синдикалните. Забраната за използването на религиозните общности за политически цели се отнася и за синдикални организации, защото най-общо техните цели най-често в добрия смисъл на думата са политически. Да се възприема по-друг начин изричната норма на чл. 13 от Конституцията е превратно тълкуване на Конституцията и злоупотреба с право.

Освен това, Светият Синод държи да подчертае, че свещениците и лицата с духовно звание не са работници и служители по смисъла на общото трудово законодателство и правоотношението, което възниква между патриарха, митрополитите и свещенослужителите не е трудово в общоупотребимия смисъл на думата, защото то се основава на акт със сакрално съдържание - ръкоположение, и затова лицата с духовно звание служат пожизнено. Ето защо това правоотношение - възникване, съдържание и прекратяване, не подлежи на светски контрол, включително и съдебен, защото ръкоположението за служение е пред Бога, а не е формално изпълняване на трудова функция пред работодател. Основателно в чл. 29 от Закона за вероизповеданията е казано, че правата и задълженията на свещенослужителите и служителите на религиозните институции се уреждат на първо място от техните устави и само когато няма специална уредба се прилага трудовото и социалното законодателство и това е по-скоро за социалните и здравни осигуровки, каквито задължения Българската православна църква се старае да изпълнява към държавата.

Напомняме, че свещенослужителите, както и епископите на Православните църкви, преди всичко изпълняват каноничните разпоредби и Устави, за БПЦ е нейният Устав, според който в чл. 139, ал. 1 на клирици и монашестващи е забранено да заемат длъжности и да поемат задължения в държавни и местни органи на власт, да участват в партийна дейност и предизборна кампания, както и да се кандидатират за органи на европейско, държавно и местно ниво, а според ал. 2 на клирици и монашестващи е забранено да имат държание, несъвместимо с техния сан и подронващо авторитета на Църквата. Според чл. 135, ал. 1, т. 20 от Устава на БПЦ енорийският свещеник е длъжен да изпълнява точно, добросъвестно и усърдно задълженията си по служба и сан, определени от църковните правила и Устава, и при нарушение на задълженията си да отговаря по съответния църковно-дисциплинарен и църковно-съдебен ред.

Освен това, в Устава на БПЦ-БП има специална част четвърта - Особени правила относно правното положение на служителите в Българската православна църква - Българска Патриаршия, в която подробно е регламентиран особеният правен статус на свещенослужителите, който е съществено различен от този на работниците и служителите по общото трудово законодателство. За БПЦ и нейните лица с духовно звание коректив на поведение са преди всичко Свещеното Писание и Каноните на Православната църква, които следва да се уважават и от държавата и обществените неправителствени организации. По този начин се зачита и защитава правото на вероизповедание по чл. 9 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, тъй като това право означава преди всичко зачитане на автономното право на църквите. Правото на църквата е въпрос на институционален суверенитет на Църквата, който заедно с държавния суверенитет е част от правното пространство.

Въз основа на Свещеното Писание, Свещеното Предание, Правилата на св. Апостоли, Свещените канони на Вселенските и Поместните събори, учението на св. Отци и Устава на БПЦ припомняме на свещениците, че са подали доброволна молба за ръкоположение, като преди това са подписали декларация, че ще спазват каноните и Устава на БПЦ.

Членуването на свещенослужители в синдикат е против духа на Канона и Устава на БПЦ.

Свещеникът следва:

„Да подава апелация в границите на църковната си област." (Карт. 25, 125 ср. ІІ, 6, ІV. 9) (Епархийския митрополит, Епархийския съвет, Духовен църковен съд, Свещенически конференции).

„Не трябва да молят царя (светската власт) за светски съдии." (Карт. 104)

Св. Синод уважава свободното мнение и свободното сдружаване на всички индивиди, но в Църквата има правила, чиито членове при ръкоположение доброволно и съзнателно са дали обет да изпълняват и този обет е пред Бога!

Отечески призоваваме боголюбивия клир на светата ни Църква за проява на действена православна вяра и високо духовно, църковно и каноническо съзнание, като не се поддаде на антицърковни съблазни и внушения, според призива на нашия Спасител: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва" (Марк. 8:34).

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† МАКСИМ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† Врачански митрополит КАЛИНИК

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

† Видински митрополит ДОМЕТИАН

† Варненски и Великопреславски митрополит КИРИЛ

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Западно- и Средноевропейски митрополит СИМЕОН

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Русенски митрополит НЕОФИТ

† Неврокопски митрополит НАТАНАИЛ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Старозагорски митрополит ГАЛАКТИОН

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ