Извадка от:
СТАНОВИЩЕ на СВ. СИНОД НА БПЦ-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
Относно: Законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-201 внесен в Народното събрание от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
МОТИВИ
При утвърждаването на духовно-просветното и образователно дело в България Българската православна църква-Българска патриаршия винаги е била съзидателка, обединителка и майка-хранителка на православния български народ. Особено във време на духовна и материална криза, в каквато се намира съвременното общество, е абсолютно необходимо да се даде пълен и равен достъп на българските деца и ученици до такова образование, което не само ги образова, но и пълноценно ги възпитава чрез системното и задълбочено запознаване с облагородяващите и спасителни християнски ценности.
Днес в България изключително много се нуждаем от възпитателно-образователна система, която да е в състояние да изгражда децата и подрастващите като положителни личности с отговорно нравствено и социално поведение, проявявано през целия им живот. За постигането на тази висока цел е абсолютно необходимо Църквата, държавата, детската градина, училището и семейството да работят заедно.
Новият проект за Закон за предучилищното и училищното образование е призван да формулира политиката и да представи ангажимента на българската държава към тази толкова важна област от обществения живот - възпитанието и образованието на децата и младежите. Образованието определя основните общи знания, изгражда професионални умения в бъдещото поколение, но също така оформя и неговата ценностна система. Затова качествена придобивка за образователното законодателство в България би било внасянето в него на по-съществен пласт, съдържащ ясни възпитателни принципи, високи духовно-нравствени цели и ценностно ориентирани образователни и педагогически задачи. За да бъдат те успешно реализирани, проектозаконът следва да предвиди тяхното надграждане върху добре изпитания български културен и образователен модел, който толерантно и равнопоставено съвместява запознаването с духовните традиции и религиозната култура на нашия народ с обучението по останалите хуманитарни и научни дисциплини.
Наложително е след вече 22 години на обществен преход у нас да бъде сложен край на изкуственото откъсване на българското образование от неговия извор - великата православна култура и безценното дело на християнската просвета, завещано ни от светите равноапостолни братя Кирил и Методий, светите им ученици Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд и техните приемници в лицето на българските духовници, будители и учители от старо и ново време. Признак за зрялост на нашето общество и държава би било прекратяването на абсурда българското образование да бъде тласкано от една свръх-идеологизирана крайност в друга, т.е. от атеистичния комунизъм към материалистичния секуларизъм - две идеологии, които са еднакво обречени поради отчуждеността си от духовно-нравствените и културни корени на европейската цивилизация - християнството. Две десетилетия след демократичните промени предучилищното и училищното ни образование все още търси своя автентичен характер и функции. До този момент поредицата от „реформи" ограничи до минимум възпитателния процес в българското училище. Негативните резултати от това върху живота на децата, младите хора и обществото са еднозначни и очевидни. Няма нужда нито да ги изброяваме, нито да ги тълкуваме. Цялостната вреда, която те нанасят се изразява в ерозирането авторитета на училището и разрушаването на приемствеността в българското обществено-историческо развитие.
Затова Българската православна църква предлага и настоява да се премахнат последните остатъци от идеологизацията на образованието от близкото минало, като се позволи образователното направление „Религия и етика" и предметът „Религия" да заеме естественото си място в образователно-възпитателния процес в предучилищното и училищното образование като част от задължителните учебни занимания и часове. След демократизацията на обществения живот в България единствено в сферата на образованието българската държава не е възстановила баланса във взаимоотношенията си с Църквата и това ощетява възпитателния ефект на съвременното ни просветно дело, тъй като не се използва потенциалът на религиозното образование и възпитание и то е изтласкано в свободноизбираемата подготовка на децата и учениците. В това положение на предмета „Религия" съзираме вреден остатък от духа на атеистичните ограничения от тоталитарния период на управление, които нарушаваха свободата на вероизповеданията и религиозно-образователните права на българските граждани.
Във връзка с изложените мотиви на предложенията, които правим до народните представители за второ четене на Законопроекта за предучилищното и училищното образование СВ. СИНОД на БПЦ-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ НАСТОЯВА:
І. Духовно-нравственото възпитание и образование да заеме още по-значимо място във философията на законопроекта, ако желаем да постигнем положителна, истинска и трайна промяна в психологическия и нравствен облик на нашите деца и ученици.
Във връзка с това предлагаме важно допълнение в заглавието на закона:
„ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ"
Българската държава следва да вземе предвид дългогодишните настоявания на обществото и светата ни Църква и да направи съответните промени в законопроекта с оглед на това:
1. Духовно-нравствените теми и православните ценности да бъдат обособени като важна и задължителна част от образователно направление, съдействащо за по-добри възпитателни и образователни резултати в предучилищната възраст.
2. Предметът „Религия" да бъде включен в раздел А - задължителни учебни часове - на учебния план: за постигане на по-добри възпитателни и образователни резултати в училищната възраст.
ІІ. Във връзка със заявения в мотивите на законопроекта ангажимент на държавата, който се отнася за всички училища в България и който подчертава задължението за равно третиране на децата, независимо от собствеността на училището, в което се обучават.
Необходимо е да се запази и развие досега действащата система на споделени отговорности, финансиране и контрол спрямо духовните училища, и в частност спрямо духовните семинарии, от страна на държавата и Църквата. Затова в законопроекта следва да се включат норми, които да предвиждат мерки не само по Закона за вероизповеданията, но и в Закона за предучилищното и училищното образование и свързаните с него закони.
С още по-големи аргументи настояваме, че след като се следва принципа, че финансирането от страна на държавата следва ученика и след като държавата ще финансира и обучаващите се в частните училища, то повече от необходимо е да финансира онзи минимален брой ученици, обучаващите се в семинариите, които са бъдещото свещенство не само за Църквата, но и на своя народ.
Св. Синод настоява чрез разглеждания Законопроект да не се накърняват права на Българската православна църква и другите вероизповедания, променяйки важни норми от Закона за вероизповеданията (чл. 33). Такива са:
- Равното третиране на образованието в духовните училища и общообразователните училища по Закона за народната просвета;
- Възможността, която предоставя Законът за вероизповеданията на БПЦ и вероизповеданията да откриват частни училища в съответствие със Закона за народната просвета.
В контекста на тази принципна позиция СВ. СИНОД прави следните предложение до народните представители за второ четене на законопроекта, както следва:
1. В заглавието на закона се правят следните допълнения: след думата „образование" се добавят думите „и възпитание"
2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
а/ в т. 4 след думата „етнокултурно" се добавят думите „и религиозното"
б/ създава нова т. 5 със следното съдържание :
„т.5 формиране на духовната и културната идентичност на учащите се чрез възприемане и усвояване на духовни, нравствени и културни традиции и основаващите се на тях морални ценности"
в/останалите точки се преномерират.
3. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
а/думата „морално" се заменя с думите „духовно-нравствено" , а след думата „физическо" се добавя думата "възпитание"
б/ създава се нова т. 2 със следното съдържание:
„т. 2 възпитаване в демократични граждански добродетели, формиращи се въз основа на традиционните духовни и нравствени ценности и морални норми"
в/ останалите точки се преномерират
4. В чл. 22, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а/ в т. 8 след думата „здравното" се добавят думите „моралното, религиозното"
б/ създават се нови точки 16, 17 и 18 със следното съдържание:
„ 16. учителската правоспособност и квалификация;
17. извънкласната и извънучилищната дейност;
18.едногодишната издръжка на децата и учениците в държавните и общинските градини, училища и обслужващи звена"
в/ останалите точки се преномерират
5. В чл. 38, ал. 1 думите „религиозните институции" се заменят с думата „вероизповеданията".
6. В чл. 50, ал. 4 след думите „се финансират от " се добавят думите „от държавния бюджет и", а след думите „по реда на" се добавят думите „този закон и"
7. В чл. 53 след думата „ езиковото" се добавят думите „духовно-нравственото"
8. В чл. 69, ал. 1 се създава изречение второ със следното съдържание: „В него се въвежда ново образователно направление „религия и етика"
9. В чл. 74 се правят следните изменения и допълнения:
а/ в ал. 3 думите „може да се изучава и учебният предмет „Религия" се заменят с думите "(от І до ХІІ клас включително) се изучава конфесионално и учебният предмет „Религия" (с възможност за алтернативен избор на неконфесионален предмет „Етика") в часовете от раздели „А", „Б" и „В" на учебния план."
б/ в ал. 6 цифрата „3" се заличава
в/ създава се нова ал. 7 със следното съдържание: „(7) Учебните предмети по ал. 3 се изучават по учебни програми, утвърдени от министъра на образованието, младежта и науката и от върховния ръководен орган на съответното вероизповедание (конфесия). Учебните програми определят и броя учебни часове за изучаването им."
10. В чл. 75, ал. 1, т.9 след думите "устойчивото" се добавят думите „ духовно-нравствено"
11. Създават се нови членове 75-а, 75-б, 75-в и 75-г със следното съдържание:
„Чл. 75-а. (1) Общообразователната подготовка се определя от предназначението на българското училище да осигури на всеки български гражданин възможността да се развива пълноценно.
(2) Общообразователната подготовка се изгражда върху принципите на зачитане на:
1. основните човешки права;
2. правата на детето;
3. традициите на българската култура и образование;
4. постиженията на световната култура и образование;
5. ценностите на гражданското общество;
6. свободата на съвестта и свободата на мисълта.
Чл. 75- б. Основните цели на общообразователната подготовка са:
1. да съдейства за физическото и духовното развитие на ученика, за успешното му ориентиране, адаптиране и реализиране в обществото;
2. да създаде условия за формиране на ценностни ориентации, свързани с чувството за българска национална идентичност, уважение към другия, съпричастност и гражданска отговорност;
3. да създаде условия за развитие на потребности, интереси и нагласи за учене и за обучение и самоусъвършенстване през целия живот.
Чл. 75-в. Общообразователната подготовка в българското училище се осъществява чрез изучаването на учебни предмети, групирани в следните културно-образователни области:
1. български език и литература,
2. чужди езици;
3. математика, информатика и информационни технологии;
4. обществени науки и гражданско образование;
5. религия и етика;
6. природни науки и екология;
7. изкуства;
8. бит и технологии;
9. физическа култура и спорт.
Чл.75-г. (1) Културно-образователните области съответстват на формулираните цели на общообразователната подготовка и създават възможност за избор в рамките на училищния учебен план.
(2) Всяка културно-образователна област осигурява взаимна връзка между отделните учебни предмети."
12 . В чл. 84, ал. 4 след думата „ утвърдени" се добавят думите „от министъра на образованието, младежта и науката и"
13. В чл. 133, ал. 2 след думите „История и цивилизации" се поставя запетая и си добавят думите „Религия", „Етика"
14. В чл. 134, ал. 1 след думите „История и цивилизации" се поставя запетая и си добавят думите „Религия", „Етика"
15. В чл. 150 се правят следните допълнения:
а/ в ал. 1 след думите „и науката" се поставя запетая и се добавят думите „а за обучението по религия и от върховния ръководен орган на съответното вероизповедание"
б/ в ал. 2 след думите „и науката" се поставя запетая и се добавят думите „а за обучението по религия и от върховния ръководен орган на съответното вероизповедание"
16. В чл. 159 се правят следните допълнения :
а/ в ал. 1 след думите „и науката" се поставя запетая и се добавят думите „а за обучението по религия и от върховния ръководен орган на съответното вероизповедание", а след думата „ одобрява" се поставя наклонена черта и се добавя думата " /одобряват"
б/ в ал. 2 след думите „и науката" се поставя запетая и се добавят думите „а за обучението по религия и от върховния ръководен орган на съответното вероизповедание"
17 . В чл. 160 се правят следните допълнения:
а/ в ал. 2 след думите „и науката" се поставя запетая и се добавят думите „а за познавателните книжки, учебници и учебни комплекти по религия - и по инициатива на върховния ръководен орган на съответното вероизповедание"
б/ в ал. 3 след думите „и науката" се поставя запетая и се добавят думите „а за познавателните книжки, учебници и учебни комплекти по религия - и по инициатива на върховния ръководен орган на съответното вероизповедание"
18. В чл. 164, ал. 2 след думите „История и цивилизации" се поставя запетая и си добавят думите „Религия", „Етика"
19. В чл. 184, ал. 2, т. 2 след думата „гражданското" се добавят думите "религиозното, етичното"
20. В чл. 297, ал. 1 след думите „История и цивилизации" се поставя запетая и си добавят думата „Религия".
21. В § 34 от ПЗР, във връзка с промяната в чл. 33 от Закона за вероизповеданията се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „По искане на" се добавят думите „Българската православна църква и на";
2. Ал. 2 да придобие следната редакция: „Ал. 2. Образованието, получено в духовните училища, се приравнява на образование, получено в съответствие със Закона за предучилищното и училищното образование."
3. Ал. 3 да придобие следната редакция: „Ал. 3. Българската православна църква и регистрираните вероизповедания могат да откриват училища при условията и по реда, предвидени в Закона за предучилищното и училищното образование за частни училища."
4. Точка 3 да отпадне и да се запази досегашната редакция на ал. 4.
...
За съществуването у нас на добра съвременна образователно-възпитателна система в детската градина и училището е важно да се възроди традицията на взаимно зачитане и пълно взаимодействие между българската държава и Българската православна църква-Българска патриаршия. За да бъде образователната ни система адекватна на съвременните европейски изисквания, е задължително православното религиозно обучение и възпитание да получи своя равнопоставен статус, така че обществото ни да жъне добрите му плодове дълги години.
Приемането на горните предложения на Св. Синод от страна на българските законотворци ще бъде доказателство за това, че нашата държава желае да осигури всеобщ равностоен достъп до висококачествено образование, защото децата и учениците не са частни, държавни или на вероизповеданията, а са деца и ученици на България, както пише в мотивите на законопроекта.
От изучаването на европейския опит може да се направи изводът, че в повечето европейски страни в светското училище е формиран демократичен модел за обезпечаване правото на изучаване на предмета „Религия" в съответствие със собствения мирогледен избор и духовните, нравствените, културните и религиозните традиции на всеки един подрастващ и на неговите родители. Този модел, който предлага изучаването на една от традиционните и утвърдените в обществото религии (или на „Етика") в съответствие с избора на родителите на учащия се и в рамките на задължителната учебна програма, представлява важен демократичен инструмент на светската правова държава, който от една страна решава много задачи за пълноценното развитие на личността в интерес на самия човек, обществото и държавата, а от друга страна отчита и гарантира свободата на религиозно-образователния избор и на съвестта на конкретния ученик и неговото семейство.
В рамките на този подход на пълноценно морално и религиозно образование и възпитание се решават въпросите за правата на отделната личност и се реализира националният интерес за възпитание на достойни граждани на обществото.
За да има силна и благоденстваща България, нашите мъдри прадеди са възпитавали следващите поколения в това да милеят за род и език, за вяра и традиция, за Църква и Отечество. Родолюбивите ни предшественици са знаели, че народ без корени няма бъдеще. А за нашия народ дълбокият корен и неизчерпаемият източник на духовни и морални сили, на социално единство и благопреуспяване е православната вяра с нейната уникална история, възвишена нравственост и богата култура. Точно тях имаме за свой най-важен дълг да предадем днес на нашите деца, за да съхрани България своята национална и културна идентичност, за да се възроди и да пребъде!
~~~~~~~~~~~~~
Прието от Св. Синод в пълен състав с прот. № 17 / 15. 06. 2012 г., § 2.
