На своето заседание от 14. 11. 2012 г., прот. № 27,

Св. Синод разгледа:

§ 1. - Писма вх. № 566/13.11.2012 г. и 563/12.11.2012 г. на Великотърновския митрополит Григорий и Пловдивския митрополит Николай.

Св. Синод уточнява, че цитираните писма на Високопреосвещените митрополити са известени първо в средствата за масово осведомяване, преди да бъдат представени и разгледани в заседание на Св. Синод и по тях да се вземе решение.

Св. Синод РЕШИ:

Изразява следното Становище:

Като епархийски митрополити на Българската православна църква ние се чувстваме длъжни да изразим нашето становище по един от най-важните въпроси от живота на родната ни Църква. Това се налага заради авторитета и стабилността на представителния орган БПЦ, какъвто е патриархът и върховният управителен орган, какъвто е Светият Синод, а най-вече заради авторитета на Църквата, тъй като това е основополагащ въпрос относно приемствеността в патриаршеския институт, който е функционално обвързан с институционалността и стабилитета на БПЦ, а и на всяка друга Поместна православна църква.

1. Заседанието на Светия Синод от 10. 11. 2012 г. е законно, тъй като заседава в законен състав - присъстват 12 митрополита и се председателства от старшия по митрополитско служене по смисъла на чл. 42, ал. 1 от Устава на Българската православна църква.

Волеизявление с гласуване може да се прави от членовете на Светия Синод само ако се присъства в заседание, тъй като това е условие за законност на заседанието. Недопустимо е гласуване със средства на дистанционна комуникация.

Наистина чл. 63, ал. 2 от Устава определя решенията на Светия Синод да се приемат с мнозинство повече от половината от всички негови членове. От чл. 63, ал. 1 обаче става ясно, че този член визира заседанията, които се провеждат по определен дневен ред, изпратен на епархийските митрополити най-малко три дни преди заседанието. Ал. 4 на същия чл. 63 определя процедурата по заявяване на особено мнение.

Заседанието на Светия Синод на 10.11.2012 г. е свикано не като редовно или като извънредно по смисъла на чл. 61 от Устава, а като заседание, предвидено при извънредни обстоятелства, каквато е разпоредбата на чл. 42, ал. 1 - при овдовяване на Патриаршеския престол.

2. В чл. 42, ал. 1 от Устава на БПЦ няма процедура за избор на Наместник-председател. При отсъствие на изрична уредба в Устава за провеждане на избора за Наместник-председател, Светият Синод е свободен да избере процедура за гласуване. След разисквания Светият Синод взема решение да се проведе тайно гласоподаване за Наместник-председател заради обективността и за да бъде проведен свободен избор.

Що се отнася до тайното гласуване, то в най-голяма степен разкрива истинската воля на гласуващите, неопорочена от страх, външни влияния и внушения. Именно с тайно гласуване, според буквата и духа на Устава на БПЦ и „обществения разум", се избират всички органи в БПЦ /справка чл. 147, ал. 6 - църковен настоятел; чл. 108, ал. 1 - епархийски избирател; чл. 117, ал. 1 - епархийски съветник; чл. 22, ал. 2 - член на Църковния събор; чл. 43, ал. 2 - член на Патриаршеския избирателен църковен събор, чл. 87, ал. 2 - митрополит/.

Особено важно е да се подчертае, че в Устава на БПЦ в раздел ІІ, глава IV „Избор на Български патриарх", в който систематически се съдържа чл.42, ал.1 за избора на Наместник-председател е възприет принципът за тайното гласуване, както за всички органи на Българската православна църква. Според чл. 45, ал. 1 Светият Синод на заседание най-малко седем дни преди определения ден за избор на Български патриарх и Софийски митрополит, с тайно гласоподаване и мнозинство от две трети от членовете на Светия Синод, избира трима епархийски митрополити - кандидати за патриаршеския престол, които отговарят на изискванията по чл. 40.

3. Резултатите от избора се съобщават от председателстващия заседанието Великотърновски митрополит Григорий, който обявява резултата от тайното гласоподаване - 7 гласа за Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, 4 за Сливенския митрополит Йоаникий и 1 глас за Русенския митрополит Неофит.

Председателстващият заседанието обявява, че със 7 гласа „за" за Наместник-председател на Светия Синод е избран Варненският и Великопреславски митрополит Кирил. Всички митрополити приемат този резултат, тъй като няма изрично предвидено мнозинство за избор на Наместник-председател. Това решение на Светия Синод е по специалната норма за избор на Наместник-председател, а не оперативно решение по смисъла на чл. 63 от Устава.

Няма изказани особени мнения и оспорвания в заседанието на Светия Синод.

Протоколът от заседанието е подписан от 9 митрополита - председателстващия заседанието Великотърновски митрополит Григорий, Сливенския митрополит Йоаникий, Видинския митрополит Дометиан, Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, Русенския митрополит Неофит, Неврокопския митрополит Натанаил, Старозагорския митрополит Галактион, Ловчанския митрополит Гавриил, Доростолския митрополит Амвросий.

4. След проведения избор председателстващият заседанието, който ръководи избора и обявява резултата, Великотърновският митрополит Григорий и синодалните архиереи поздравяват Варненския и Великопреславски митрополит Кирил за избирането му за този пост и му пожелават Божията помощ и подкрепа.

5. От заседанието излизат Пловдивският митрополит Николай, Плевенският митрополит Игнатий и Врачанският митрополит Калиник. Врачанският митрополит Калиник обявява, че ще подпише протокола по-късно.

6. Особено важно е, че заседанието на Светия Синод продължава, въпреки отсъствието на тримата митрополити, тъй като има кворум, за да продължи - присъстват 9 митрополита - при изискване за кворум по смисъла на чл. 60 от Устава - от 8 митрополита.

7. Нещо, което следва да бъде подчертано и съобразено е, че в отсъствие на напусналите го трима митрополити, между които е и Пловдивският митрополит Николай, Светият Синод взема решение: „Новоизбраният Наместник-председател е и управляващ Софийска митрополия/епархия, до избора на нов Български патриарх и Софийски митрополит."

Трябва да се подчертае, че решението е взето с 8 гласа „за" и 1 „против".

Това второ решение ясно повторно показва каква е волята на членовете на Светия Синод и стабилизира решението за избора на Наместник-председател на Светия Синод и управляващ Софийска митрополия/епархия. Протоколът от заседанието е подписан от 9 митрополита.

С 8 гласа „за" Светият Синод повтаря и несъмнено обявява кой е Наместник-председателят и управляващ Софийската митрополия/епархия. Светият Синод с решение с 8 гласа „за" отменя писмата до Пловдивския митрополит Николай и до Софийската митрополия, с които им е съобщено, че същият е временноуправляващ Софийската митрополия/епархия.

8. Решението на Светия Синод от 10.11. 2012 г., под чието съдържание стои подписа и на Великотърновския митрополит Григорий е влязло в сила от момента на подписването му от девет митрополита и поражда правни последици.

9. Уставът на БПЦ, както и българската и световната правна система не познават и не съществува като възможност оттегляне или заличаване на подпис след неговото полагане. Това е логически и правен абсурд, който правото не допуска заради правната и обществена сигурност.

Каноните на светата Православна църква са категорични относно поведението на всеки епископ. ХIII Картагенско правило повелява: „И ако някой извърши нещо, въпреки даденото вече съгласие и подпис, такъв себе си ще лиши от честта си".

10. Извън тази фактическа и правна страна по въпроса, всякакви други коментари и тълкувания не бива да си позволява никой член на Светия Синод, извън заседание на Светия Синод.

11. Подчертаваме, че БПЦ е самоуправляваща се институция и Светият Синод няма да позволи да приема тълкувания, внушения и да работи под натиск от когото и да било, включително и от членове на Светия Синод, когато го правят извън установения ред в заседанията на Светия Синод.

12. Членовете на Светия Синод са отговорни архиереи и не биха си позволили да се поставя под съмнение тяхното отговорно служение на Бога и в полза на авторитета на родната ни Българска православна църква.

Във връзка с гореизложеното относно писмата на Преосвещените митрополити Великотърновски Григорий и Пловдивски Николай, Светият Синод реши:

Потвърждава избора за Наместник-председател на Светия Синод и управляващ Софийска митрополия/епархия на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, до избора на нов Български патриарх и Софийски митрополит.

Потвърждава решението си, че отменя писма с изх. № 1044/06.11.2012 г., 1043/06.11.2012 г. и потвърждава № 1053/07.11.2012 г. от заседанието си на 10.11.2012 г.

В потвърждение на този избор е писмото на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, изпратено по електронна поща от 12.11.2012 г., и пристигнало на 13.11.2012 г. на официалния имейл адрес на Светия Синод, до Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Кирил като Наместник-председател на СветияСинод, с което го известява относно присъствието си на редовните заседания на Светия Синод.

§ 2. - Относно: повдигнати въпроси от някои лица в общественото и медийно пространство след кончината на Българския патриарх, Светия Синод изразява следното Становище:

1. Според чл. 38, ал. 1 от Устава и чл. 10, ал. 1 от Закона за вероизповеданията Българският патриарх е и Софийски митрополит. Тези две длъжности, съчетани в една личност, са неотделими. Първостепенна е длъжността на Патриарха, който е и митрополит Софийски. В случай на вдовство на патриаршеския престол на БПЦ единствено възможният Софийски митрополит е Наместник-председателят.

Добре известно е на цялата българска общественост, че по време на вредоносния разкол претенциите на отделилите се от единството на Църквата бяха за разделянето на длъжността Наместник-председател/Патриарх от Софийски митрополит. Не трябва да има двоен стандарт. Всичко това е преодоляно и Светият Синод спазва Закона за вероизповеданията и Решението на Конституционния съд.

2. По въпросите на вероизповеданията и в частност на БПЦ има две решения на Конституционния съд /Решение № 5 от 11 юни 1992 г. по к.д. № 11 от 1992 г., и Решение № 12 от 15 юли 2003 г. по конституционно дело № 3 от 2003 г., които са задължителни за всички, в това число и за БПЦ.

Според мотивите на Конституционния съд, изразени в Решение

№ 12 от 15 юли 2003 г. по конституционно дело № 3 от 2003 г. се казва:

„Въпросът за именуването на църквата, както и въпросът за определянето на патриарха като софийски митрополит са въпроси от догматичен характер и тяхното решаване в каноничното право (така както са възпроизведени в чл. 10, ал. 1 ЗВ) е с многовековна давност. Така например първенството на митрополита на главния град е установено с апостолско правило 34 от Първия вселенски събор (325 г.) и потвърдено в няколко следващи събора. В българската история то е спазвано непоколебимо винаги при установяването на независима патриаршия - през 927 г. с въздигането на преславския митрополит в патриаршеско достойнство, през 1234 г. с възстановяването на Българската Патриаршия и въздигането на търновския архиепископ в патриарх и за трети път с последното възстановяване на българската патриаршия през 1953 г. Впрочем подчинеността на Българската православна църква на апостолските правила, които се санкционират от вселенски събори, изключва възможността тя да възприеме друго решение. Несъмнено тези културно-исторически факти са с определена конституционна стойност, изрично призната в определянето на източноправославното вероизповедание като традиционна за България религия - чл. 13, ал. 3 от Конституцията."

3. Един от най-съществените въпроси, който има отношение към избора на Български патриарх, е: може ли в този период, когато се подготвя избор на Български патриарх, Наместник-председателят на Светия Синод да свика Църковен събор, който да извършва промени в Устава и най-вече да промени материалните условия и процедурата за избор на патриарх преди да бъде свикан Патриаршески избирателен събор? По същия начин стои въпросът - това може ли да стане чрез Синодална наредба?

Отговорът на тези въпроси е категорично отрицателен, тъй като общ принцип в правото е, че се прилагат нормите, които са действали към момента на откриване на избирателната процедура, а такава формално е открита след кончината на Патриарха по смисъла на чл. 42 и следващите от Устава.

4. В момента на осъществяването на юридическия факт - овдовяване на Патриаршеския престол и открита процедура за избор на Патриарх, не могат да се приемат нови материални или процесуални норми, които по нов начин да уреждат избора на Български патриарх.

Най-силният аргумент в подкрепа на това, че не може да се свиква Църковен събор от Наместник-председателя на Светия Синод е, че той е Наместник-председател само на този орган, т.е. на Светия Синод, но не е и Наместник-председател на Църковния събор или Архиерейския събор.

Не случайно, когато се налага при изключителни обстоятелства патриархът да определи председателстващ Църковния събор /чл. 17, Устава/, не е предвидено това правомощие за наместник-председателя. Така че Църковният събор не може да се провежда при вдовство на Патриаршеския престол до избирането на Български патриарх.

5. Твърди се, че мандатът и правомощията на епархийските избиратели бил изтекъл. Мандатът на епархийските избиратели не е изтекъл, но дори и да беше изтекъл, извън това, трябва да бъде ясен общият принцип в правната система, каквато несъмнено е и църковно-каноничната, че правомощията си всеки законно избран орган упражнява до избирането на новия орган. В Устава на БПЦ няма изрична норма, че ако е изтекъл мандатът на който и да е орган, правомощията се прекратяват.

Ето защо всички избрани органи на БПЦ до избирането на нови могат да упражняват правомощията си, защото в никоя обществена или правна система не може да има празнота и липса на приемственост. Това е въпрос на правна и обществена сигурност.

6. В заключение: извън провеждането на Патриаршески избирателен събор след юридическия факт - смърт на Патриарха, е недопустимо свикването на Църковен събор, Архиерейски събор или приемането на Синодална наредба, която да променя условията за избор на Български патриарх и митрополит Софийски.

И след всичко това, ние членове на Светия Синод, следва да си зададем въпроса, който си задава цялата българска общественост: защо ние - духовниците, на които Господ е възложил епископска власт и отговорност да служим Нему, и на Христовата Църка, да съблазняваме вярващия народ, като нарушаваме духа на Устава и съборността? Нали ние най-добре знаем и трябва да вярваме, че ще стане това, което е Божията воля.Трябва само да имаме търпение.

Господ Иисус Христос е казал: „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах"/Йоан15:16/.

Всички ние като митрополити - членове на Светия Синод носим моралната отговорност пред вярващия български народ за авторитета на Църквата, който не трябва да рушим, защото носим в този исторически момент от живота на Българската православна църква и държава отговорност пред Бога, народа и историята.

Необходимо е да припомним, че оспорвания на решения и процедури на органи на БПЦ пред органи извън Българската православна църква са недопустими. Според каноните на св. Православна църква такова поведение е наказуемо. В това отношение е ясно съдържанието на чл. 226 от Устава.

Изборът на глава на Българската православна църква не подлежи на държавен съдебен контрол. Това е каноничен въпрос и въпрос на управленско решение на самоуправляващата се БПЦ.

Важно е да се припомни на цялата българска общественост т. 4 от диспозитива на Решение № 5 на Конституционния съд от 11 юни 1992 г. по к.д. № 11 от 1992 г., по задължителното тълкуване на чл. 13 от Конституцията на Република България:

„Религиозните общности и институции са отделени от държавата. Недопустима е държавна намеса и държавно администриране на вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и институции, както и в тяхното обществено проявление освен в посочените вече случаи на чл. 13, ал. 4 и чл. 37, ал. 2 от Конституцията".

Ние, членовете на Светия Синод, сме убедени, че всички мъдро държавнически и с църковно съзнание приемат задължителността на Решението на Конституционния съд! Това в днешния исторически момент е необходимо за авторитета за Българската православна църква. Убедени сме, че Църква и държава, както и до сега ще работим за благото на български народ и единството на св. ни Църква!

НАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ КИРИЛ

 ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАНИКИЙ

† ВИДИНСКИ МИТРОПОЛИТ ДОМЕТИАН

† РУСЕНСКИ МИТРОПОЛИТ НЕОФИТ

† НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ

† СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ ГАЛАКТИОН

† ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ

† ДОРОСТОЛСКИ МИТРОПОЛИТ АМВРОСИЙ