10.03.2025 г. - Св. мъченик Кодрат Никомидийски и с него св. мъченици Саторин, Руфин и други

В царуването на император Деций (249 – 251) било предприето гонение против християнската вяра. Много християни били доведени в гр. Никомидия и там били затворени в тъмница. Съдебните власти очаквали чиновника, когото императорът трябвало да изпрати за съденето на християните. Страх обзел никомидийските християни. Едни бягали в планини и пустини, но други със спокойствие очаквали и мъчения, и смърт.

Между тия последните бил един млад християнин на име Кодрат, човек от знатен род, богат и уважаван от всички. Без да се бои от смъртта, Кодрат дълбоко скърбял за своите едноверци и с всички средства се стараел да им помогне. Той с пари си откупвал право на вход в тъмницата, помагал на затворниците, утешавал ги и ги увещавал твърдо да пазят своята вяра и да не се боят от смъртта.

След известно време пристигнал в града пратеният от императора главен съдия Перений. Той заповядал да доведат при него затворниците. Довели ги в съдилището, където се събрали множество жители от града; дошъл и Кодрат. Като видял, че някои от християните са обзети от страх, той почнал да се опасява да не би те да се отрекат от вярата си и когато съдията казал на затворниците: „Нека всеки от вас съобщи своето име, звание и отечество“, Кодрат веднага застанал между затворниците и гръмко отговарял за всички: „Нашето име е християни. Нашето звание и благородство е да бъдем раби на Христа. Наше отечество е небето, където Господ ще всели уповаващите се на Него“.

Перений, учуден от неговата смелост, казал на слугите си: „Хванете тоя умопобъркан и го доведете близо до мене!“.

Без да дочака да го хванат, Кодрат се промъкнал през тълпата и застанал пред съдията. Всички присъстващи със страх и съчувствие гледали на него, защото всички обичали Кодрата. Като се прекръстил, той казал на съдията:

– Аз сам дойдох, за да ти говоря от името на всички мои братя. Прави по-скоро онова, за което си дошъл, и се убеди, че сме мъжествени Христови войници!

– Кажи ми първо името си – казал му Перений.

– Аз вече ти казах, че ние сме християни; това е нашето име, и звание, и достойнство!

– Послушай ме, приятелю – казал съдията – и принеси жертва на боговете!

В отговор на това Кодрат започнал да хули езическите богове и да слави истинския Бог. Тогава съдията заповядал да го бият и мъчат жестоко.

Докато слугите изпълнявали заповяданото, съдията се обърнал към жителите на града и ги запитал за името на мъченика. Като узнал, че Кодрат е един от най-знатните никомидийски граждани, той се изплашил, заповядал веднага да прекратят мъченията и да го доведат при него.

– Какво стори – казал му той, – като скри от мене името си? Ти сам нанесе позор на твоя славен род. И как си могъл ти да забравиш своето благородство и своя знатен род и да приемеш презряната вяра на християните?

– Предпочитам да бъда в дома на моя Бог, отколкото да живея в жилищата на грешниците, отговорил Кодрат с думите на Псалмопевеца (вж. Пс. 83:11).

Перений отново започнал с увещания и заплахи да го убеждава да се отрече от Христа. Кодрат оставал твърд и непреклонен във вярата си. Тогава съдията го предал на нови мъчения. Дълго и жестоко мъчили св. Кодрата. Той проявил непобедима твърдост и на всички увещания на съдията отговорил само с изповядване на вярата си в Иисуса Христа. Най-после, понеже се свечерявало, отвели го заедно с другите затворници в тъмницата, като го оковали в тежки вериги.

На Перений било поръчано да обходи много градове и области за съдене на християните. След няколко дни той се отправил в Никея и заповядал да отведат след него Кодрат и другарите му. Като стигнал в Никея, той насрочил в езическия храм тържествено жертвоприношение и заповядал да доведат там християните.

– Принеси жертва на боговете – казал той на Кодрат.

– Аз съм раб на Христа – отговорил мъченикът, – на Христа принасям в жертва себе си; а на твоите богове няма да принеса жертва.

– Ти не уважаваш царската воля – казал съдията.

– Аз уважавам царя – отговорил Кодрат – и се моля за него да разбере той истината.

– Ако ти се молиш за него, то трябва да изпълниш и повелите му, защото и във вашия закон е казано: отдайте кесаревото на кесаря, а Божието на Бога (вж. Мат. 22:21).

– Ти си прав – отговорил светият мъченик – и затова аз се покорявам на царя и му плащам данък. Но аз съм длъжен преди всичко да служа на небесния Цар. Когато обаче царят ми предлага или да принеса жертва на боговете, или да умра, то аз избирам последното и съм готов да умра за името на моя Бог.

– Мнозина християни се съгласиха да принесат жертви на боговете – казал съдията. – Нима ти се смяташ  за по-добър от тях?

– Разбира се, аз ще бъда по-добър от ония, които отстъпиха от Бога, ако Му остана верен – отговорил Кодрат. – Но къде са ония, за които ти говориш?

Довели в съдилището тълпа отрекли се от вярата християни. Вероятно съдията се надявал, че те ще убедят Кодрата да откупи живота си и безопасността си с цената на вероотстъпничеството. Но се случило съвсем друго.

– Нещастници! Какво сте направили? казал им светият мъченик. – Нима вие не вярвате във възкресението на мъртвите и вечния живот, та дадохте Царството небесно за кратковременния земен живот? Или забравихте думите на Спасителя: Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената! (Мат. 10:28).

Християните паднали на колене, проливайки покайни сълзи: „Ние се уплашихме от страданията, рабе Христов“, викали те, „и нас ни терзае нашият грях; защото желаейки да не изгубим временния живот ние умряхме за вечния живот“.

Кодрат, забравяйки собствените си страдания, се зарадвал като видял искреното разкаяние на отпадналите.

– Не се отчайвайте, братя – казал им той. – Господ е милостив, молете Му се с покайни сълзи, твърдо изповядвайте Неговото свято име, измийте с кръвта си вашите прегрешения и Той ще ви прости!

Всички започнали да се молят, като плачели с глас.

Съдията чул за случилото се и заповядал още повече да усилят мъченията на Кодрат. Изпълнен с духовна радост и любов към ближните, светият мъченик бил равнодушен към собствените си страдания. „Господи“, молел се той, „вземи моята душа заради техните души и се смили над тях!“. Вдъхновени от неговата молитва, отреклите се християни се изпълнили с ново усърдие. Всички те пламенно се молили и във време на тяхната молитва последвала небесна личба. Те чули гласове на ангели, които се молели заедно с тях, и необикновена светлина ги озарила. Съдията заповядал да отведат всички в тъмницата, където затворили и мъченика.

На другия ден съдията ги повикал при себе си и им заповядал да извършат жертвоприношение на боговете. Но християните твърдо изповядали вярата си. Обещанията и заплахите на съдията останали тоя път безсилни и всички вярващи той осъдил на смърт. Перений водил Кодрата със себе си по всички градове, които обхождал, като го предавал често на жестоки изтезания. Но никакви страдания не могли да победят вярата на светия мъченик, а напротив – неговата твърдост спечелвала нови служители на Иисуса Христа. В Кесария, където св. Кодрат бил измъчван пред целия народ, множество християни смело обявили вярата си в Христа и двамина – Саторин и Руфин, умрели мъченически за нея. Най-после св. Кодрат бил посечен с меч.