15.04.2025 г. - Велики вторник. Десетте Девици. Св. апли Аристарх, Пуд и Трофим
Свети Аристарх, за когото се споменава в книга „Деяния ня светите апостоли“ (срв. Деян. 19:29) и в посланията на свети апостол Павел до Колосяни (срв. Кол. 4:10) и до Филимона (срв. Филим. 1:24), е бил епископ в сирийския град Апамея.
Свети Пуд, за когото говори апостол Павел във второто послание до Тимотея: поздравяват те Евул, Пуд (2 Тим. 4:21), бил член на римския сенат. Като благочестив и добродетелен човек, приемал у дома си светите апостоли Петър и Павел; при него се събирали и други вярващи за молитва, тъй че неговият дом впоследствие се превърнал в църква, която получила името „Пастирска“. Преданието разказва, че в тази църква е свещенодействал самият апостол Петър.
Свети Трофим, за когото споменава книга „Деяния на светите апостоли“ (срв. Деян. 20:4), както и апостол Павел в същото Второ послание до Тимотея с тези думи: Трофима пък оставих болен в Милит (2 Тим. 4:20), заедно с апостолите Пуд и Аристарх страдал заедно с апостол Павел при всички гонения срещу него.
Споменатите трима апостоли починали в Рим заедно с апостол Павел, като били посечени с меч по заповед на Нерон.
Велики вторник
Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Господ Иисус Христос ни дава пример как да благотворим – не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства. Когато говори за приближаването на дните на борба и изпитание, Христос разказва за десетте мъдри девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя (срв. Мат. 25:1-13). Напомня ни, че трябва „да бодърстваме и да не униваме“ и да държим светилниците си запалени в очакване на божествения Жених. Затова на Велики вторник Църквата пее:
Ето младоженецът иде в полунощ, и блажен е тоя раб, когото намери буден, а недостоен е оня, когото намери безгрижен. Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън, та да бъдеш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на царството, но опомни се и възкликни: свят, свят, свят си, Боже, заради Богородица помилуй нас!
Светило за тялото е окото (Мат. 6:22), казва Господ, т.е. непомраченото човешко сърце и душа, а „маслото е милостинята или всичките ни добри дела“ (св. Йоан Златоуст). Живеейки добродетелно, със страх Божи и упование в Господа, ще бъдем готови да посрещнем Спасителя и да влезем в брачния чертог – небесното царство. Църквата ни припомня също притчата за талантите (срв. Мат. 25:14-30) и ни приканя да се трудим и да усъвършенстваме способностите, с които Бог ни е дарувал. После следват пророчества за съдбата на град Йерусалим и за последните дни при Второто пришествие Господне (срв. Мат. 25:31-46, Марк 13:1-31, Лук. 21:5-38).
