06.04.2025 г. - Св. Методий Славянобългарски

Изворите не посочват рождената дата на св. Методий Славянобългарски. Основни източници за живота на славянския първоучител са пространното му житие, краткото и пространното житие на неговия брат св. Константин-Кирил, както и в житията на св. Климент Охридски и Наум Охридски, и двете съставени на гръцки език.

Методиевото житие е разказ за най-важните събития в живота и в просветителската му дейност, но за ранните години на св. Методий се дават малко сведения.

Приема се, че е той е роден около 815 г. или няколко години преди 827 г. – рождената дата на неговия по-малък брат  Константин. Роден в Солун в семейството на византийски военачалник (друнгарий), след завършването на обучението на двамата солунски братя в Магнаурската школа, Методий е назначен за  управител на областта Витиния в Мала Азия. Години по-късно той  се оттегля в манастира „Св. Полихрон“ при планината Олимп, където като монах се отдава на книжовни занимания. Вероятно там през 862/863 г. заедно с брат си Константин съставят глаголицата и правят най-важните преводи на книги за християнското богослужение от гръцки на славянски език.

През 860 г. Константин и Методий са изпратени от византийския император Михаил  III на важна църковно-религиозна и политическа мисия в Хазарския хаганат.

В Хазарската мисия двамата посланици водят диспут с юдеи и мохамедани за превъзходството на християнската вяра. Успешното изпълнение на мисията бележи  важно  събитие – откриването  в Херсон на мощите на св. мъч. Климент, папа Римски. 

Византийският  император Михаил III възлага втора важна мисия на двамата славянски просветители. През 862 г.  по молба на моравския княз Ростислав те са изпратени във Велика Моравия като християнски мисионери, които да проповядват на разбираем от новопокръстеното славянско население език. В Моравското княжество те носят със себе си и богослужебни книги на славянски език.  През 867 г. по покана на папа Николай I светите братя пътуват до Рим. Там са  приети от папа Адриан II, който посреща мощите на св. Климент, епископ на Сердика (дн. София) и един от първите римски папи.

Папа Адриан II ръкополага св. Методий за архиепископ на Моравия и тържествено благославя славянските богослужебни книги.

След смъртта на св. Константин-Кирил в Рим през 869 г. до края на живота си св. Методий развива своята просветителска и духовна дейност, възложена му от римския папа като архиепископ на Панония и Моравия със Словашко, с правото да управлява напълно самостоятелно духовния живот в тези земи без намесата на франкското духовенство. Изпълнението на това решение не се осъществява поради заговора на немските епископи, които залавят славянския първоучител и го хвърлят в затвор. Една от хипотезите е, че това е бенедиктинският манастир Елванген, а друга – че това е манастирът Райхенау, разположен на остров в езерото Бодензее. На последвалия съд Методий защитава правото на славяните да имат своя църковна организация и да бъде разширен кръгът на образованите славяни. В средата на 872 г. новият папа Йоан VIII (872 – 882) нарежда Методий да бъде освободен. На следващата 873 г. първоучителят вече е във Велика Моравия и подновява просветителската и проповедническата си дейност.

В изпълнение на тази своя дейност св. Методий е принуден за трети път да пътува до Рим, където в среща с папа Йоан III успява да го убеди в правото да употребява славянския език и славянската писменост в богослужението. 

В тази борба за утвърждение на славянския език, Методий приема поканата на император Василий I (867 – 886) да посети Константинопол. След завръщането от Византия славянският първоучител и учениците му подготвят превода на голям корпус от оригинални и преводни  съчинения на език, който е издигнат от народен говорим език до пръв книжовен език на славянство. В  Моравия са преведени най-важните книги и текстове за богослужението – Псалтирът, Четириевангелието, Апостолът, избрани църковни молитви и служби за най-важните Господски и Богородични празници и за някои от най-популярните християнски светци, както и важния юридически сборник Номоканон.  С най-старите юридически текстове се свързва и едно оригинално съчинение на Методий – Анонимна хомилия (поучително слово, проповед), която в достъпна форма разяснява основните християнски догми и нормите на християнския живот. Още едно съчинение – химнографското произведение Канон за свети Димитър Солунски – предизвиква интереса на изследователите. Предполага се, че канонът е създаден в годините на Моравската мисия, вероятно през 80-те години на IX в., по времето на архиепископ Методий, в края на неговия жизнен път.

От език на прости хора, непознаващи книжовността, славянският (старобългарският) се превръща в литургичен и литературен език, издигнат до нивото на гръцкия и латинския в културна християнска Европа.

Самото съществуване на Свещеното Писание на езика на славяните полага основата на нова европейска култура – славянската. С появата на славянската Библия през IX в. славяните в Европа получават своя исторически шанс да влязат в културната история на света.   

Жизненият път на славянския просветител Методий, архиепископ Моравски завършва във Велеград на 6 април 885 г. Свети Методий най-вероятно е погребан в „стената зад олтара на Света Мария“, епископска църква във Велика Моравия.