ПЕТДЕСЕТНИЦА
(8-ма Неделя след Пасха)
Ставрофорен иконом ИВАН ЛАЛОВ КОНДАКОВ
„Настана ден Петдесетница" (Деян. 2:1)
Братя и сестри,
Днес е Петдесетница. Необикновено, поразително и тържествено на днешния ден станало слизането на Светия Дух над апостолите. Ето как описва това събитие св. евангелист Лука в книга Деяния апостолски: „Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят. А в Йерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето. Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор... Всички бяха смаяни и в недоумение думаха един другиму: какво ли ще е това? А други се присмиваха и думаха: със сладко вино са се напили" (Деян. 2:1-6, 12-13). Тогава св. ап. Петър обяснил, че това чудо е изпълнение на едно от древните пророчества (Иоил. 2:28). След това ап. Петър говорил за Иисуса Христа, Когото юдеите разпнали на Кръст, но Бог Го възкресил. След възнесението Си Той изпратил обещанието на Св. Дух на ден Петдесетница. В резултат на апостолската проповед в този ден се кръстили и присъединили към Църквата около три хиляди души.
Тук действа Бог. Ние не можем да обясним Неговите действия. Божият Свят Дух, Който животвори и преобразява света, може само да се изживее, но не и да се обяснява. Има само един достъп до Него - вярата и любовта. Петдесетница е рожденият ден на Църквата. Тя съществува вече две хилядолетия. Можем ли да обясним как е станало основаването на Църквата? Да не би тя да е била изградена по хрумването на няколко рибари, които стояли заключени в своя страх? - Не човеци са имали инициативата за основаването на св. Божия църква. Бог се докоснал до човеците и те заживели вече според вложения в сърцата им Дух Свети.
На петдесетия ден след възкресението апостолите и посетителите на Йерусалим почувствали, че тяхното всекидневие се променя. Те станали неспокойни. Дошли по необикновения шум от бурята при горницата, не за да се подиграят с Христа Иисуса и Неговите последователи, а да чуят нещо повече за случилото се. Подигравките останали за сметка на лекомислените. Техните реплики са доказателство за това, че случилото се е една действителност. Всички почувствали, че в сърцата им преминава сила, която ги променя. Става им умилно. Един вътрешен подтик извел Христовите ученици да излязат и смело да заговорят за своя Спасител. Това засегнало чудно скритите струни на душите на събралите се. Апостол Петър в случая бил говорител на Божия Дух, Който го изпълвал. Бог е, Който променя и разтваря сърцата на хората. Той се намесва в нашия живот - води ни и ни поддържа.
Братя и сестри,
Сигурно мнозина от нас са изживели влиянието на Св. Дух в своя личен живот. Светият Дух не е някакво опиянение. Когато Бог действа, човек вижда своята слабост и нищета и сам трябва да се замисли за своето битие и потърси прошка и спасение. Бог не насилва душите със земни склонности и слабости, а иска промяна и решение за нов живот. Докосне ли се до нас словото Божие, трябва да приемем новата насока, която Бог ни сочи и ни избавя от злото. „Покайте се, и всеки от нас да се кръсти в името на Иисуса Христа за прошка на греховете!" - съветва св. апостол Петър (Деян. 2:38).
Но защо ние, като сме кръстени, усещаме толкова малко Божията сила? Може би затова, че сме съвсем малко склонни към покаяние и промяна, и не оставяме Божият Дух да ни ръководи. Мислим, че можем да устройваме всичко сами. Където се чувства ръководството на Божия Дух, настава пренагласа на живота, както се настройва един разстроен инструмент, за да издава приятни тонове. Божият Дух събира хората и те постоянстват в учението на апостолите, в общуването, в хлебопреломяването и в молитвите (Деян. 2:42). Те се събират, независимо от образование, социално положение и възраст и пребъдват в името на Христа в Неговата Църква.
Ето, това е причината за нашата голяма радост в днешния ден: Бог не е изоставил хората. Той бди не само над живота на отделната личност, но се грижи за спасението на всички. Петдесетница с преславните неща, които видели хората в Йерусалим, е ден, в който Сам Бог ни казва: Не бойте се! Вие не сте сами! Аз съм с вас до свършека на света! (Мат. 28:20) Амин!
