Началото на издателската дейност на Св. Синод на БПЦ е поставено през 1897 г. с излизането от печат в София на книгата „Длъжностите и правата на свещениците”, със съставител Софийски митрополит Мелетий.

Поводът е финансовото обезпечаване на синодалното книгоиздаване посредством значителния дарителски фонд, завещан на Св. Синод от митрополит Мелитий (†1891г.) за издателска и просветна дейност през м. февруари 1890г. Фондът, в изпълнение волята на дарителя, е учреден на 27 юни 1895г.

Митрополит Мелетий - човек с висока култура, автор и преводач на богословски трудове, е и един от учредителите на Народната библиотека в София, на която подарява ценна сбирка от ръкописи и старопечатни книги. Действителен член е на Българското книжовно дружество, което през 1911г. се преименува на Българска академия на науките (БАН).

Книгоиздателският фонд, управляван от Св. Синод, проправя пътя за основаването и на системен, т.е. периодичен, синодален печатен орган. Така през м. април 1900 започва да се издава и синодалната периодика – седмичен вестник, наречен „Църковен вестник” и четиримесечно приложение от брошури със статии (т.е. списание) към него, наречено „Библиотека”.

Съответно, наличен става през същата година и постоянен издателски екип - синодална редколегия, чийто първи Главен редактор е Главният секретар на Св. Синод – Димитър Мишев.

Със средства на фонда „Митрополит Мелетий” от Св. Синод са издадени книгите: през 1911 г. „Християнското семейство“ на проф. Ганчо Пашев; а през 1912 г., вкл. и сума, отпусната от фонд „Панарет Рашев“, излизат трудовете на Милан Радивоев: „Време и живот на Търновския митрополит Иларион (Макариополски)“, „Търновский митрополит Иларион (Макариополски)“.