На 11 май 1813 г. Минас Пъжъшкян, арменски пътешественик, духовник, историк, гостувал в Шумен на българския търговец Стовян Мавродиоглу и бил заведен на градско тържество в чест на българските просветители свeтите Кирил и Методий. Той описал това събитие в писмо, което се пази в Архива на Ватикана, а негово копие и превод – в Историческия музей в Шумен.
Шумла, 22 май 1813 г.
Това е второто писмо, което пиша от земята на българите. Пиша го преди да сме отпътували от Шумла. Тук пристигнахме надвечер и нашият гостоприемен стопанин Ованес Ардашес ни заведе на гости у българския търговец Стовян Мавродиоглу, от който трябваше да получа ценни книжа, за да ги отнеса в Белиград.
След като ни нагости богато, той ни заведе на вечерно зрелище (театро) в един салон. Отвън сградата приличаше на обор или плевник, зидан с дялан камък.
В салона бяха насядали много хора, повече мъже и съвсем малко жени. На малката сцена по средата трима мъже играеха някаква сценка. Единият от мъжете (дребосък, с женски движения) изпълняваше ролята на жена.
Стовян ми обясни, че и тримата са българи, но сценката се изпълнява на гръцки език, защото в салона присъствували гръцки духовници.
После някаква жена с българска селска носия запя тъжна песен. Някакъв мъж в потури я съпровождаше на дълъг дървен музикален инструмент с много дупки. После той сам свири на него. После присъствуващите започнаха да танцуват в кръг български танц. Но в другия край на салона насъбраните турци започнаха да пеят своите маанета и да играят каршлама. Отвратиха ни с държанието си и ние със Стовян се върнахме в къщи. По пътя той ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, сиреч това, което ние правим в деня на Месроб Мащоц, но ми обясни, че никой не смеел да говори за този празник, наречен на Сирила и Мефота, които са написали българската азбука, защото гърците им забранявали. Жалко! Като че този народ е двойник по съдба на арменския.
А Шумла е занаятчийски град, където се изработват чудни предмети за всекидневния бит. Оттук се изнасят ценни съдове от бакър за Цариград и нашата Венеция.
Документите, за които говорихме, съм взел от Филибе и ги пращам по пощата, защото не зная, докато пристигна, какво можи да ми се случи. А от Шумла има редовна поща за Белиград и Венеция. Утре или други ден тръгваме за Русчук.
Петдесет години след упоменатото честване в Шумен „по повод празнуването на хилядогодишнината на Моравската мисия на светите Кирил и Методий Всерусийският синод ще реши: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г., 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий‘‘. Оттам това празнуване се разнесло по всичките православни славянски страни.” (вж. Жития на светиите, Синодално издателство, С.,1991).
От две десетилетия в Шумен 11 май, Денят на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, се празнува като Ден на града, а седмицата след тази дата е наситена с много културни прояви и речи. С годините лицата по трибуните и четците се менят, но в тържествените им слова неизменно звучи един рефрен: „На 11 май 1813 г. тук се е състояло ПЪРВОТО по българските земи ГРАЖДАНСКО честване на светите Кирил и Методий”. Не в Пловдив през 1851 г., както се е смятало досега, а през далечната 1813 г. в Шумен.
Изразът „гражданско честване” на светии наподобява нещо като дървено желязо или оксиморон и в писмото няма да откриете дума за това, че авторът му е присъствал на събитие, случващо се за първи път. От текста се вижда, че арменецът е станал случаен свидетел на една българска традиция.
Пак в „Жития на светиите” (СИ, С.,1991) пише, че изборът на 11 май като подходящ ден за празник на светите братя е от дълбока древност и първи цариградските българи решили Денят на светите братя да се празнува на 11 май, а по-късно това се разпространило по българските земи.
От древност празнуването на св. Кирил и св. Методий е на 11 май. „Сборникът на московския Успенски събор – паметник на старобългарската писменост от ХІІ век, поставя именно в този ден „паметта и житията“ на двамата братя. Там Житието на Методий е поместено заедно с Похвално слово за Кирил и Методий на 10 май, което е първият известен (засега) случай за честване паметта на братята през май и сочи традиция, създадена вероятно в България“ (Кирило-Методиевска енциклопедия, т. 4, с. 125-126).
От 1018 до 1186 г. българите са поданици на ромейския василевс. От друга страна, поне част от тях са се ползвали с известна самостойност. Тя се е движела от пълна независимост, с присъща на българите организация, община и военна единица, до ограничена свобода. Логично е да се предположи, че за поне част от българите почитта към светите братя е имала смисъл.
Атанас Шопов, писател и секретар на Българската Екзархия в Цариград, предприема пътувания из Тракия и Македония и издава проучванията си в книгата „Из живота и положението на българите във вилаетите”. Пътувайки през дедеагачките села, посещава с. Еникьой.
„На селяните им беше приятно да ни покажат красивото място край селото, където обикновено има и обичай да празнуват ежегодно деня на св. св. Кирил и Методий. Не можах да не удовлетворя молбата им да погостувам, защото виждах, че с това искаха да ми покажат, че в тях не блещука, а гори чувството на самосъзнание... Отидохме до върха, където празнуват св. св. Кирил и Методий. Ясно и надалече се гледа от този връх; гледката е прекрасна, далече блести Мраморно море, по-нататък се разстила Дедеагачката равнина, а наляво са сплетени хълмовете с гюмюрджинските гори. Всеки захвана да ми се хвали как весело и тържествено се е празнувал 11 май върху този хълм.
– Под всяко дърво от вековните гори свири гайда, яде се агне, пеят се песни и се играе хоро; цялото село е тук...
... На излизане домакинята ме спря и ми даде за спомен от Еникьой едно прекрасно женско ръкоделие: ленена кърпица за лицето, нашарена с всъвъзможни копринени шевици, тънко и изкусно везани от грубата ръка на трудолюбивата селянка. С подобни кърпи гражданите украсяват стените на салоните си.
– Това го направи от драгост и благодарност, че си българин и че им разказваш такива добри работи – ми прошепна един от по-първите селяни”.
Знаем, че съборите са с много дълбок корен в народната памет, а в случая –почитането на светите братя.
(Eникьой е някогашно българско село в Беломорска Тракия, разположено северно от град Дедеагач (Александруполис).
Като ден за честване на св. Кирил и Методий 11 май е записан в „Христоматия славянскаго языка” от Неофит Рилски (Цариград, 1852 г.), в „Месецослов или календар вечний” от панагюреца Велко Королеев (Цариград, 1853 г.).
Найден Геров сочи в спомените си за честване на общ ден на св. Кирил и Методий през 1851 г. в Пловдивското училище (училищен и просветно-културен празник); през 1856 г. изпраща слово за празника на брат си Константин.
През 1858 г. Йоаким Груев в „Цариградски вестник” отправя призив за общо честване на Деня на славянските просветители.
И още за празника в Цариград на светите равноапостолни братя в „Църковен вестник” от 1947 г., бр. 9-11: „Огромният печат на църковната ни независимост Блаженейшият Антим остави на 11 май 1872 г. – празника на светите братя Кирила и Методия, когато отслужи първата света литургия на Фенер, в храма „Св. Стефан”, като предстоятел, и каза своето класическо отеческо слово към клира и народа за вярност и преданост към светата Православна вяра и Вселенската Апостолска Църква, на която, както бяха служили Търновската Патриаршия и Охридската Архиепископия, тъй ще служи и наследницата им – Екзархията. Могъществено, красиво, истинско апостолско слово!”
През Възраждането 11 май се утвърждава като важен ден от празничния календар на българите – Ден за почит на светите братя Кирил и Методий, но началото е поставено от предците далеч, далеч по-рано.
На 11 май 1876 г., когато жителите на село Бояджик, Ямболско, отбелязват празника на светите братя Кирил и Методий, са нападнати от местните черкези. За да се защитят, българите организирали въоръжена отбрана. Властите обаче обвиняват селяните, че са се присъединили към въстанието, и изпращат срещу с. Бояджик башибозук и редовна армия. Повечето от жителите на селото са избити, а къщите им опожарени. Сред малцината спасили се от погрома е едно бебе, оцеляло благодарение на това, че преди да бъде убит, баща му успял да прикрие новородения си син Иван с тялото си. По-късно поотрасналото вече момче успяло да емигрира в Америка. Завършило колеж и станало електроинженер, а първородният му син Джон Атанасов се прочул като създател на първия компютър в света. Защото „светлината свети в света и тъмнината я не обзе” (св. Йоан Богослов).
Валя ХРИСТОВА
Църковен вестник, бр. 9 - 2024 г.
