Като знаем кой е князът на този век, не е никак странно, че има толкова много страдание и зло в този свят: болести, бедност, несправедливост, омраза, насилие, войни... Трябва да им го признаем: демоните са много усърдни, умели, упорити, неуморни в усилията им да внасят смут в душите ни и да ожесточават хората един срещу друг.
Но това, което ме удивява и ме изпълва с възхищение, е, че въпреки всички скърби, тегоби и изпитания, които претърпяват хората от рождението си до края на дните си, все пак запазват човешкия си облик, запазват човешкото в себе си. Не губят вяра в доброто, продължават да обичат, да се надяват, да намират за какво да се радват.
Гледам проявите им на любов, грижа за другите, доброта, милост, нежност, топлота... Гледам как се трудят, как творят, как се гледат и си говорят, как се усмихват, как се докосват и се прегръщат. Гледам всичко красиво и добро около мене и си давам сметка, че всичко това е чудо. Чудо на невидимата Божия благодат, която тихо и ненатрапчиво действа в света.
Това разбиране обръща тъгата ми в умиление, умилението - в благодарност, благодарността - в радост. Това ме пази от отчаяние пред лицето на злото.
Автор: Александра Карамихалева
Църковен вестник, бр. 24 - 2022 г.
