На 11 май - денят на светите братя Кирил и Методий, се чества още паметта на св. Мокий – тракийски свещеномъченик, убит при император Диоклетиан. „В деня на неговата памет (на св. Мокий) – 11 май – Константин Велики открил новата столица Константинопол (Цариград). На този ден всяка година – дори до наше време – в Цариград се устройва празненство. А цариградските българи използвали този празник на големия град, за да честват и паметта на славянските просветители светите братя Кирил и Методий” (вж. Жития на светиите, СИ, С., 1991, с. 245).
Самият Левкийски епископ Партений, автор на Житията, откъдето е взет този цитат, е потомък на цариградски българи, преселили се в Провадия.
Св. Мокий бил свещеник в гр. Амфиполис (дн. Неохори, Гърция), на около 25 км от устието на р. Струма. По време на Дионисиевите тържества в града св. Мокий застанал пред народа и произнесъл изобличителна реч в защита на християнската нравственост. Донесли за поведението му на управителя на областта. Изправили мъченика пред съд, но той защитил твърдо убежденията си. Пристъпили към изтезания, но те не го сломили. Бил хвърлен в огън, който обаче не го докоснал, а пропълзял и обгорил мъчителите (вж. Димитров Д., „Пътуването на св. Александра Римски през Тракия”, ИБАИ, кн. 8, 1934).
В недоумението си какво да го прави, управителят го изпратил на съд в тракийския град Ираклия, на Мраморно море, а оттам в гр. Византион, където св. Мокий бил посечен около 295 г.
Император Константин Велики построил църква „Св. Мокий”, където пренесъл мощите на светеца. Дълго време тя била една от най-важните в Константинопол, превърнал се в „богохранимия град на Православието“, и била разрушена в края на XIV век. Предполага се, че се е намирала недалеч от едноименната щерна, чиито развалини още стоят в столицата на Турция.
В Каталог на епиграфските паметници (вж. Марков К., „Духовен живот в българските земи през късната античност“, С., 1995) се среща тракийското име Моко, изписано върху камък (Стара Загора, V-VI в.). Според Честотно-етимологичния речник на личните имена (изд. ПИК, В. Търново, 1995) по-често в Югозападна и Североизточна България се срещат българските мъжки имена Моки, Моко и Мока при жените. Да си спомним за „Моканина” на Йордан Йовков. Прадядото на автора на тези редове от с. Бял бряг, Шуменско, беше с това име, което днес изглежда е забравено.
Св. Мокий е един от 12-те свети Врачове Безсребърници. Ето някои факти, свързващи мъченика с братята Кирил и Методий, които са били много добре запознати с основните медицински познания за времето си: Константин-Кирил, като възпитаник на Магнаурската школа, е изучавал „лечебното изкуство“. Известно е, как след диспута със сарацините не му подействало отровното питие, което те му дали. Знае се и за умението на светите братя да подобряват качествата на питейната вода. Почитането на светите братя Кирил и Методий, наричани в тяхната култова служба „целители человеков“, в един ден с безсребърника-лечител и почти земляк Мокий може би не е случайно.
Още един факт подкрепя тази идея: Честването на св. Седмочисленици – с техните духовни родители Кирил и Методий – е фиксирано от Църквата твърдо – на 27 юли заедно със св. Пантелеймон, един от най-почитаните измежду светците лечители (Мутафов С., „Медицината в българската иконопис“, с. 13).
Известни са около 250 тракийски мъченици (Кратка енциклопедия „Тракийска древност“, изд. „Аргес”, С., 1993, с. 189). В светската историография те не са отричани, но са премълчавани. Така негласно се отричаме от тях. Затова и връзката между светите братя и св. Мокий изглежда екзотична. Можем ли да си представим, че това може да се случи, да речем, със св. Патрик (387-465), един от великите светци на Ирландската църква, изживял пълнотата на вяратa ведно с неговия келтски народ? Никой не би посмял да подложи на съмнение връзката му с днешните ирландци.
Валя ХРИСТОВА
Църковен вестник, бр. 9 - 2024 г.
