~ За личното ни взаимоотношение с Богомладенеца

~ Озарени със светлината на богопознанието

********

За личното ни взаимоотношение с Богомладенеца

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

Отново е Рождество Христово. В духа на православната ни църковна традиция и тази година нека се поздравим с Рождения ден на нашия Спасител и Господ Иисус Христос.

Ние, българите, вече 1145 години вярваме и изповядваме, че заради нас и нашето спасение Бог Отец изпрати Своя Единороден Син от небесата, Който се въплъти от св. Дева Мария и стана Човек. Точно това събитие велелепно празнуваме на Рождество Христово, като със страх Божи, вяра и любов се веселим и тачим Неговото явяване на земята.

Така и подобава: изпратен ни от Бога Отца с любов, ние трябва да отвърнем на Неговия жест по същия начин, т. е. да посрещнем Богомладенеца Христос с любов. Такава е и Неговата Първа заповед: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила" (Марк. 12:30).

Всичко, което правим в Българската православна църква - да ходим на църква, да палим свещи, да се молим, да постим, да се изповядваме, да се причащаваме, има тази едничка цел - всичко това да правим, за да обикнем сладчайшия Христос.

Грешка е да твърдим, че вършим всички тези неща, само за да станем по-добри човеци. Защото, ако Българската православна църква имаше за цел да ни направи по-добри хора, тогава нямаше да има смисъл да придобиваме лична връзка с Христос, нито пък щеше да има смисъл Христос да дойде на земята. Хубаво е да проумеем, че нашата връзка с Него - с Бога е отношение на любовта, взаимоотношение, което не можем да обясним чрез разума, защото любовта превъзхожда разума. Любовта е над логиката!

Божията любов превъзхожда човешкия разум. Затова, българските светци са си имали "своя си" логика, непонятна на неохристовения човек. Тяхната логика е логиката на любовта. Тъкмо на това ни учи и Българската православна църква - да обичаме Господ Иисус Христос.

Личното ни взаимоотношение с Богомладенеца Христос е нещо, което ни помага да стигнем и до Христовата любов. Когато стигнем до Христовата любов, тогава притежаваме всичко, казано в Евангелието, т. е. личното взаимоотношение на човека с Бога.

Празникът Рождество Христово ни помага най-много да проверим сърцето си дали се е променило или не, дали сме се свързали с Христос лично или просто се задоволяваме с религиозните си задължения пред Него и невястата Му - Църквата, без да имаме лично отношение с Бога, поради което и Бог няма да ни се открие.

На този велик ден на Христовото Рождество апелирам към всички, които сега четете, да обърнете вниманието си върху себе си и да разберете, че Българската православна църква е лечебницата, която ни лекува, карайки ни да обичаме Христос. А Христовата любов е пламъкът, който се разгаря и гори в сърцата ни. Всеки от нас трябва да изследва себе си дали се намира в Христовата любов. Ако виждаме в себе си пороци, користолюбие и лукавство, тогава трябва да се безпокоим. Защото не е възможно Новородилият се Христос, Чийто Рожден ден празнуваме днес, да е в нашите сърца, а да сме кисели като оцет. Не е възможно да се молим и да сме изпълнени с жлъч срещу другия човек. Не е възможно да четем Евангелието и да се караме с брат си или сестра си. Не е възможно да сме православни българи, членове на която и да е Българска православна църковна община по света, а в същото време да не сме научили азбуката на духовния живот. А тази азбука е любовта, която „всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява" и „никога не отпада" (1 Кор. 13:7, 8).

В чест на Рождество Христово нека потушим в нас егоизма и всички онези неща, които, за съжаление, ни правят за смях и ни карат да изглеждаме неразумни пред Богомладенеца. Да се смирим и да започнем да поправяме себе си чрез покаянието, което се ражда като плод на смирението. Вместо да търсим оправдания, нека изследваме себе си дали Божията любов е в нас, която може да изцели нашето същество. Нека станем хора, изцелени от страстите и греха.

Може би ще запита някой: Да, хубаво е това, но как да стигнем до него?

Ето - Христос се роди, Той е вече на земята. Той е сред нас. Крачи с човешки стъпки редом с нас. Името Му е Емануил, което ще рече: „С нас е Бог!" Наречен е още „Иисус, защото Той ще спаси народа Си от греховете му" (Мат. 21:23). Той е добрият  Лекар - да се оставим с вяра в Неговите ръце. Той знае за всеки един от нас какво е необходимо. Само Той може да ни води по пътищата, по които с течение на времето можем да се усъвършенстваме с възможност дори да стигнем до богоподобието. Да имаме вяра в Него. Той е пътят, истината и животът. Той бди над нас и има грижата за нашето добруване.

Прочее, да помолим Новородилия се Богомладенец да ни благослови да видим Божието чудо в наши дни - да възлюбим Бога, та Неговата любов да ни съпътства, да бъдем хора, които се преобразяват с Неговото име и в Неговата благодат.

Честито Рождество Христово!

Божията милост и любов да бъдат с всички вас през Новата 2011 година!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

+ На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

Озарени със светлината на богопознанието

Същността на празника Рождество Христово е изразена в самия тропар. Там четем: „Твоето Раждане, Христе Боже наш, озари света със светлината на богопознанието."

В тази необикновена „светлина на богопознанието" ние виждаме света като свят на Бога; свят, където нощта се превръща в ден; свят, в който домовете ни стават по-светли; свят, където ръцете са пълни с подаръци; свят, в който зъзнещите коледни елхи чакат да влязат в топлите ни домове, за да ни обрадват, тъй като ние се прекланяме пред Богомладенеца Христос и получаваме неговата блага усмивка.

Озарени със светлината на богопознанието и ние като ангелите, мъдреците и овчарите славословим Свръхестествения, защото Той се роди заради нас Младенец.

Велика истина: Човекът от Назарет, донесен в девическа утроба, и Господ от небето - се съединили тайнствено и станали - както св. апостол Павел казва - „двамата в една плът". Бог станал човек, а човекът - Бог.

Някои църковни учители смятат, че Денница - първият демон точно затова отпаднал от серафимите, защото завидял на ипостасното единение на Бога с човека.

Небесният Цар на славата се родил като най-простия човек, та дяволът да бъде въведен в още по-голямо заблуждение. Та впоследствие в тоя обикновен човек да познае Вишния Бог.

Тъй като грехът изкривил образа Божи в човека, то с човека е било потребно да се съедини Синът, Който е образ на невидимия Бог.

Тъй като Бог се въплътил, пребъдвайки Бог, и човекът се обожил, оставайки си човек, и Този, Който бил съвършен Бог и съвършен човек, е Единият Иисус Христос.

Нашето верую ни учи, че Господ Иисус Христос слязъл от небесата заради нас човеците и заради нашето спасение и се въплътил от Духа Светаго и Дева Мария и станал човек, та като Син Човечески да потърси и спаси погиналото. Бог станал човек още и заради това: да посрами дявола, който някога съблазнил човека, като го излъгал, че ще го направи бог. И още: да въведе дявола в заблуждение, когато той види Бога, станал човек. И накрая, Бог приел човешка плът, та ние човеците да се уверим в Божията благост.

„Христос се ражда - славете Го; Христос слиза от небесата - посрещнете Го!" - това е песента на св. Църква през целия подготвителен период до светото Рождество.

Няма вече нищо скрито. Тайнственото в Свещ. Писание става явно. Бог се явява сред хората. Докато пребивавал на небето, никой не знаел Неговите тайни. Когато слязъл от небето, за Него заговорили не само заможните люде като св. Йосиф, праведната Саломия и източните царе, но дори и овчарите.

Какво може да се сравни с това чудно и преславно тайнство! Цялото небе със слънцето, луната и звездите, с цялото всемогъщество Божие, се вместило във Витлемската пещера! Всички ангелски чинове, върху които почива Бог, отстъпили ролята си на Пречистата Божия Майка! Всички Божии богатства и съкровища се положили в тесни ясли, покрити със слама!

Наистина, какво дивно тайнство се разкрива на света в празника Рождество Христово! И забележете, възлюбени, това тайнство ни се разкрило не за да мълчим за него, а за да говорим и да го прославяме. Държавните тайни, ако е наредено да се пазят, то тайнствата на небесния Цар или Божиите дела е потребно да се проповядват и прославят.

Огледайте се и се ослушайте! Телевизия, радио, магазини, витрини, украси, църкви, улици, шосета, цялата шумотевица и навалица през този ден - всички, всичко е отражение на Звездата, която осветява новия път към дома на Хляба - Витлеем.

Между многото истини, които Родилият се на този ден Христос ни разкри, е и тази, че Той е пътят, истината и животът. Ние можем да следваме тази Божия истина чрез съвместното понасяне на теготите си, изслушвайки се един друг, чрез споделяне на своя опит и чрез взаимно изправяне на грешките, черпейки от мъдростта на всеки един от нас.

Прочее, да посрещнем и отпразнуваме с веселие този най-задушевен християнски празник. Да приготвим едно местенце до нас на този ден за Спасителя на света. Да Му направим и подарък. Да Му поднесем нашата сърдечна благодарност за всичките Му благодеяния към нас. Да Му отдадем и нашето сърце - съкрушено и смирено. Да Му изповядаме и нашите грехове, които той с радост очаква, защото името Му е Иисус, което ще рече, че „Той ще спаси народа Си от греховете му".

Ела, Господи Иисусе! Ела и бъди с нас православните българи в Родината и по света! Ние се нуждаем от Теб! Дай ни Твоята сила и Твоя Дух Свети! Злото да победим, мизерията да отстраним, в добрия път да вървим, православната си вяра да съхраним, интересите на Църквата ни да защитим, душите си да спасим, за което Ти благодарим! Амин.

Бъдни вечер

Бъдни вечер. Отново български национален празник. Тържество на радостта. Ден, тъй дълбоко свързан с бита и душевността на българския народ. Ден, създаващ толкоз топлота, уют, единство, висока нравственост и красота. „Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците - добра воля" - това е химнът на деня.

Бъдни вечер. Мила, хубава вечер. Дългоочакван празник. Чества се в семеен кръг. Свързан е с надеждата за здраве и изобилие в очакване Рождението на Божия Син. Тази вечер не се ходи на гости. Отдавнашна българска църковна, а и народна традиция повелява на трапезата да има само постни гозби - зрял боб, сърми от зелев лист, ошав от сушени плодове, печена тиква, мед, орехи, ябълки и най-важното - бъдник - овален хляб или пита с пара за сполука и късмет. И когато всичко е готово: запалва се църковната свещ и най-старият у дома прекадява с тамян и прочита Господнята молитва „Отче наш" преди да разчупи погачата.

Разбира се, всеки знае, че първият къшей е за Божията майчица. Слага се пред домашния иконостас. После на всеки един се отчупва коматче с благопожелания. Вечеря се бавно, с благи разговори в очакване на коледарите.

Ако имаме рождественска елха, тя е украсена със звезда на върха. Под елхата са подаръците за всички. Такава е радостта в навечерието на Рождеството. Така че, събрани на Бъдни вечер около рождественското дърво - да развържем подаръците и да празнуваме от все сърце.

„Господ Бог ни се яви, благословен е Идещият в име Господне!" - прослава тъкмо за днешния ден.

„Църковен вестник", бр. 23 - 2000 г.

/Редакция: гл. редактор/