† ЙОСИФ, митрополит на САЩ, Канада и Австралия

С какво и за какво да живеем?

† ЙОСИФ, митрополит на САЩ, Канада и Австралия

Преди Рождество Христово

"Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат" (Мат. 24:35).

Тъй каза Господ. Става реч за думите Му. Кои? ­ Които Той е изрекъл. Къде са записани и кой ги е чул? ­ В Книгата на книгите ­ св. Библия.

Сега, когато се приближаваме към Рождения ден на Богомладенеца, нека припомним накратко най-съществената тема на св. Библия ­ Божествения план за човешкото изкупление чрез Иисуса Христа.

Това е абсолютно необходимо за нас, тъй като ние трябва да знаем вечно валидните Божии закони, за да можем да разпознаваме голямата мъдрост, с която да вървим по житейския си друм, и голямата любов, с която да се утешаваме по този друм.

Четейки божествените напътствия на Божиите писари, ние откриваме, че Божиите обещания са останали непроменени. Великата Господня вест към човеците не се е променила. Законите относно начина на Живеене, както са предадени от старите писатели, са еднакво свежи и знаменателни за днешното поколение, каквито са били и за хората по времето на Христа. Те са толкоз задушевни и звучат с такова близко до настоящето значение, като че ли са писани едва вчера. Това се дължи на обстоятелството, че Божието слово фактически съдържа всичката оная мъдрост, която ни е необходима, за да задоволим копнежа на сърцето си и да разрешим всичките си проблеми.

Такава е истината ­ безпределна. Тя не се мени от век на век, от народ в народ, от една географска област в друга. Мислите ни могат да бъдат различни, обичаите могат да се променят, човешките морални закони могат да се допълват, но голямата истина, валидна за всички, остава трайна през вековете.

"Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светий просветявани са говорили светите Божии човеци" (2 Петр. 1:21). И какво са говорили? ­ Вестта за Иисуса Христа, нашия Спасител. А тази вест започва от самото начало на Ветхия и завършва с последната книга на Новия завет в св. Библия.

В Първа книга ­ Битие, Той, Христос е семето на жената. В Изход е пасхалното агне. В Левит е изкупителната жертва. В Числа е ударената скала. Във Второзаконие е Пророкът. В книга Иисус Навин Той е началникът на Господните сили. В Съдии е Освободителя. В книга Рут е небесният Родственик. В книгите на Царете Той е обещаният Цар. В Неемия Той е Възобновителя на нацията. В книга Естир Той е Ходатая. В Йов Той е моят Изкупител. В Псалмите Той е всичко във всичко. В Соломоновите притчи Той е моят образец. В Еклисиаст Той е моята цел. В Песен на Песните е моят носител на радостта. В Пророците е идващият Княз на мира. В Евангелията Той е Христос, дошъл да търси и спасява. В Деяния Апостолски Той е Възкръсналият Христос. В Посланията Той е Христос, седнал отдясно на Отца. В Откровението Той е грядущият Цар слави.

Това е вечната вест на св. Библия. Тя е историята на живота, на света, на вечността, на небето. Словото Божие няма скрити намерения. То не се нуждае от специално тълкувание. То притежава единствената по рода си блага, ясна и смела вест за всяко живо същество ­ вестта за Христа и предложението Му да имаме мир с Бога.

Та нали точно това провъзгласява св. Българска православна църква още от началото на Коледния пост: "Христос раждается, славите. Христос с небес, срящите, Христос на земли, возноситеся. Пойте Господеви, вся земля, и веселие воспойте, людие, яко прославися."

Жалко е наистина, че в човешката история се виждат три нерадостни факта: 1) човешкото минало, което е изпълнено с грях; 2) човешкото настояще, което прелива от скръб, и 3) смъртта, която стои пред всекиго от нас.

Точно затова Христос се роди и се ражда всяка година на 25 декември, да ни даде отговор на трите въпроса: 1) за греха; 2) за скръбта, и 3) за смъртта. Защото Той е Изкупителят, Той е Примирителят, Той е Животът, Той е същият вчера, и днес, и вовеки (Евр. 13:8).

"Не се увличайте от разни и чужди учения" (Евр. 13:9) ­ съветва св. апостол Павел. Всичко може да се промени. Светът може да се обърне. Небе и земя дори може да премине. Словото Божие обаче остава същото. Христос остава непроменим. Той стои твърд и непоклатим ­ готов да приеме всеки, който се обърне към Него и желае да получи благословението на спасението и мира.

Затова, докато сме в Коледния пост ­ да използваме благодатното време и да се подготвим да Го посрещнем. Да приготвим най-вече сърцата си. Да Му отворим дверите на душите си ­ да влиза у нас без да чука и да вечеря с нас без покана. Както три пъти ни обещава в последната книга на св. Библия: "Ето, ида скоро, блажен е, който пази пророчествените думи на тази книга" (Откр. 22:7). "Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата"(12) и "Да, ида скоро!" (20).

Прочее, в един глас и с една уста нека всички да речем: "Амин! да, дойди. Господи, Иисусе!"

Неговата благодат да бъде с всички вас. Амин!

Църковен вестник, Синодално издателство

† ЙОСИФ, митрополит на САЩ, Канада и Австралия

С какво и за какво да живеем?

„Иисус му каза: още едно ти не достига" (Лука. 18:22)

Наскоро в Америка беше публикуван разказ за една човешка история, която привлече вниманието на много хора, включително и на мен, и искам да го споделя с вас през тези дни на Рождественския пост.

Петдесет и една годишна жена се разболяла от тежка болест. Докторът й известил, че има само още една година живот. Тя била добра работничка и си спестила достатъчно пари за старост. Тъжната вест, обаче, я депресирала и тя се чудела какво да направи с остатъка от своя живот и как да похарчи парите си и да намери радост и щастие.

На помощ дошли вестниците, радиото и местните телевизии. Много хора взели отношение и предлагали съветите си в отговор на нейния апел за помощ. Едни предлагали да си купи къща край океана, други ­ да си вземе нова модерна кола, трети ­ предложили й нощен живот с неговите тръпки и сладости. Нейният предишен живот бил скромен, тя самата била добра жена и затова се зачудила кой точно край да подхване. В този момент тя се почувствала нещастна и самотна.

Горката жена! Доколкото познавам живота по света, тя не е единствена. Милиони като нея се чудят какво да правят ­ имат с какво да живеят, а не знаят заради какво.

Това е проблемът и в нашия земен живот. Това е и проблемът в днешното свето литургийно евангелие. Богатият момък имал доста материални средства, с които да живее, но той изпускал нещо много важно, за да наследи вечния живот. Затова получил и благата поука на Господ Иисус, Който му казал: "Още едно ти не достига!"

За да наследим вечния живот, трябва да знаем целта, към която се стремим в този живот. На младия човек Господ казал: "Иди, продай всичко, раздай го на сиромаси, па дойди и върви след Мене". Кратко и ясно. Не само с хляб можем да живеем, не само с дрехи, покъщнина и други неща. Бог ни е необходим.

Наистина хлябът и средствата за живеене са потребни, за да имаме с какво да живеем. Затова работим, трудим се, стараем се през живота си да съберем нещо и за старините си, даже и за децата си. Да, ние се нуждаем от средства за живеене. Бог ни е дал дарби и таланти, способности и умения и Той очаква ние да ги прилагаме. Но човек има нужда от нещо повече. Да имаш неща, с които да живееш, не е достатъчно. Трябва да имаме цел, смисъл в живота. И всеки един от нас е длъжен да намери само едното, онова нещо, което не ни достига, за да изживеем пълноценно земния си живот с надеждата да достигнем вечния.

Заради какво трябва да живеем, например?

Някои от вас ще кажат: "Как заради кого, заради семейството си заслужава да живееш". Да, това е един от отговорите. Имаме родители, братя, сестри, сродници. Те се нуждаят от нашата обич и грижа, но те ще си отидат един ден и ще останем без тях. Децата ни и те един ден ще ни кажат: "Довиждане!" и ще поемат своя си живот, отделени от нас. Някой ден самите ние ще намерим себе си самотни, изоставени. Тоест, още нещо е необходимо, още нещо не ни достига.

Други ще рекат, ами заради родината - България, заслужава си да живеем заради нея. Да, така е. Ние живеем в прекрасна страна. В нея се случват и нередни неща, но въпреки това ние трябва да сме благодарни на Бога, че ни е благословил да живеем в тази хубава страна, от двете страни на Хемус, с толкова красиво небе, вода, плодове, въздух, море, планини, аи да не забравяме световноизвестния Бацилус Булгарикус. И въпреки това фамилията, семейството и земната ни родина не са достатъчни.

Затова ние бихме заявили: нашата родна Българска православна църква с нейните богати традиции и духовност си заслужава да живеем заради нея. Бъдещото съществуване на БПЦ не ще бъде лека работа. Защото историята й показва, че много духовници, воини Христови, български поборници и будители, много православни българи са дали живота си за вярата и свободата на отеческата ни вяра и Църква. Като тях и ние днес имаме прекрасната възможност да живеем заради БПЦ и същото да завещаем на нашите деца, които имат в дълг да знаят и пазят бащината си вяра.

Нека още да споменем, че нашата църковна вяра ни отвежда във вечността. А заради вечността си заслужава да положим живота си. Чрез вярата си в Господ Иисус Христос ние изповядваме, че един ден ще бъдем с Него. Знаем думите Му: "Аз съм възкресението и животът, който вярва в Мене, и да умре, ще оживее" (Йоан. 11:25). Божията книга повествува, че око не е виждало и ухо не е чувало какво Бог е приготвил за онези, които Го обичат. Затова ето и целта, която може да бъде и смисълът на живота ни - вечността. Тя е нещото, заради което си заслужава да живеем.

Независимо, че можем да посочим и още много други неща, заради които си заслужава да живеем, трябва обаче да заявим, че Бог е най-значимият, заради Когото и в името на Когото трябва да живеем. Без Бога ние сме нищо, с Бога сме всичко. Народната поговорка казва: "Без Бога не можем да стигнем и до прага". Той е центърът на нашия живот. Независимо къде сме, в коя страна сме, кои планини ще изкачваме, какви долини ще прекосяваме ­ има Бог. Ние можем да загубим и семейство, и Родина, и богатство, и положение, дори всичко в живота си. Има обаче Бог и Той е всичко. "Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него" (Рим. 11:36).

"Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие" (Йоан. 10:10), казва Господ Иисус Христос. Това е обещанието на идващия Спасител ­ да имаме живот в изобилие, живот в пълнота, живот във и със всички Негови измерения. Това е Животът, който получаваме от Христос, това е и Животът, заради който си заслужава да живеем.

Младият човек в днешното св. литургийно евангелие изповяда, че от младини е водил смислен живот. Но има нещо, което стояло на пътя между него и Христос. Това е неговото богатство, което за него било смисълът на живота му.

Разбира се, освен богатството има и други неща, които застават между нас и нашия Бог, които закриват от нас смисъла на истинския живот. Това може да бъде завистта, омразата, безразличието, пиянството, сладострастието, любовта към греха ­ много още железни завеси и берлински стени има в живота ни.

От по-горе изреденото видяхме, че има много неща, заради които си заслужава да живеем.

В интерес на истината, ние - православните, би трябвало да бъдем най-щастливите, най-светлите, най-лъчезарните люде на земята. "Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се" (Фил. 4:4) ­ ни съветва св. апостол Павел. Та ние имаме и семейството и родината си, Църквата си, ние имаме вечността, ние имаме и Бога ­ т. е. имаме толкова хубави неща, заради които си заслужава да живеем. И което е забележително ­ ние всички имаме тези тъй прекрасни неща, заради които си заслужава не само да живеем, но заради които е достойно и да погубим живота си.

Като православни българи, достойни за името си, ние трябва винаги да сме готови не само да очакваме да посрещнем идващия Спасител, но и да Го следваме, дори и в моментите на тъмнина.

Прочие, нека помним думите на Господа: "Още нещо ти не достига!" Амин.