Отмина времето на 80-те години, когато „Всенощното бдение" на Рахманинов се изпълняваше в Русия закодирано под „Опус 37" или когато „Всенощното бдение" и „Литургията" на Чайковски, както и повечето православни църковни песнопения, се разпространяваха неофициално. Но дори и тогава тази музика се оказа убедителен, завладяващ духовно трансформиращ път за мнозина. Силата на въздействието на духовната музика, звучаща не само в църквата, но и предназначена за концертната сцена, в днешно време създава алтернативно свещено пространство, духовна музикална обител и индивидуален път към храма и Бога.
За шеста поредна година Международният фестивал „Академия за православна музика", провеждан в Русия, следва основната насоченост към всички християни. Този нов просветителски проект възниква още преди 2008 г., след инициативата на патриарх Алексий ІІ, да възроди духовното наследство и да популяризира православната музика. Впоследствие фестивалът се учредява от Министерството на културата на Руската федерация със съдействието на администрацията на Президентството на Руската федерация и с благословението на Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Кирил и се провежда от 2009 г. в Санкт Петербург през юни-юли, знаково в периода на белите нощи. Организаторите, в лицето на генералния директор г-жа Наталия Орлова и нейните съработници, определят събитието преди всичко като светско, но имащо за главна цел да възражда истинските исторически традиции на православната музика и да осъществява нейното популяризиране. Фестивалът обединява хора от различни страни на света: музиканти и историци, диригенти и певци, композитори, хорови колективи, които възраждат древните традиции на църковното пеене с неговата мисионерска функция. От 2010 г. в рамките на фестивала „Академия за православна музика" се провежда Лятна школа (с международна младежка аудитория), а от 2011 г. се организира и конкурс за композитори на духовна музика. Конкурсът възниква като продължение на проекта от 2010 г. „Великопостни концерти", които са дореволюционна традиция в Санкт Петербург през Великия пост, основана от Алексей Львов през ХІХ в., с участието на най-добрите църковни хорове. Основната цел на конкурса е да се възроди и популяризира академичната православна духовна музика; да се пробуди интересът към нея както сред съвременните композитори, така и сред широкия кръг слушатели; да се представят и подкрепят талантливите автори, като се оказва съдействие за реализация на техните творчески способности; да се разпространява новата академична духовна музика. За шестте си години на съществуване фестивалът „Академия за православна музика" дава сцена на близо 2000 участници - композитори, историци, изпълнители от над 40 страни: от почти цяла Европа, в това число скандинавските страни, от Саудитска Арабия, Япония и Южна Корея.
На 8 юли 2014 г. на тържествена церемония в Ермитажния театър в Държавния Ермитаж в Санкт Петербург се връчиха наградите на Втория международен конкурс за композитори „Св. Роман Сладкопевец". Сред удостоените беше и българският свещеник протойерей Кирил Попов, служащ в столичния катедралния храм „Св. Неделя". Отец Кирил Попов повече от достойно представи българската композиторската школа, Църквата и страната. В първото издание на този конкурс през 2012 г. песнопението на отец Кирил „Приидите поклонимся -Псалом 103" бе отличено с награда от представени близо 300 партитури, а на втория конкурс тази година от 120 партитури на участници от Русия, Украйна, Беларус, България, Сърбия, Армения, Италия, Англия, той единствен от всички получава две награди за едно и също произведение - „Химн на преподобни Сергий Радонежки". Удостоен е с трета награда (при първа неприсъдена) в номинация № 4 (за тържествен химн a'cappella в чест на преподобни Сергий Радонежки) и Специалната награда на Св. Троицко-Сергиевата Лавра. За всеки композиторски конкурс номинационните категории са различни. На Втория конкурс те бяха пет, посветени на св. Сергий Радонежки в чест на 700-годишнината от рождението му: за крупна форма (вокално-симфонична) до 40 минути времетраене; за хорова миниатюра a'cappella на химнографски текст в чест на руски светии; за хорова миниатюра по текст от Псалтира или негови поетически варианти; за тържествен химн a'cappella в чест на преп. Сергий Радонежки; за рождественска песен.
Задачите на композиторския конкурс в рамките на „Академия за православна музика" са конкретно определени. Преди всичко те са насочени към създаване както на богослужебен, така и на концертен репертоар на духовна музика за великопостните концерти. Равносметката от фестивалите и конкурсите досега, показва, че това са елитни и авторитетни инициативи. Творбата на о. Кирил, освен признанието - номинацията и наградите, получава още един, много сериозен успех. На първо място, наградените произведения влизат в репертоара на състави от световно равнище, някои от които уникални с практиката си. Например, две седмици преди награждаването - на 19 юни, в деня, в който през 2009 г. се открива „Академия за православна музика" и сега се слага начало на Дните на преп. Сергий Радонежки в Москва, песнопението на отец Кирил Попов получи голямата привилегия и висока оценка да открие концертите с определени творби на лауреатите от конкурса в единствения концерт в храма „Христос Спасител" в Москва. В него участваха елитни състави като Държавния симфоничен оркестър „Нова Русия" , чийто художествен ръководител и главен диригент е Юрий Башмет, хорът на Михайловския театър с диригент Владимир Столповски, хорът към театъра за опера и балет на Санктпетербургската консерватория с диригент Юрий Ткаченко и хорът към Филхармоничното общество на Санкт Петербург с диригент Юлия Хуторецка. Изключителен шанс и рядкост за български автор е да чуе творбата си в концертно изпълнение в репертоара на изпълнители от най-висока музикантска класа. Това за автора о. Кирил е само по себе си допълнително отличие и изключително признание. През месец юли в Св. Троицко-Сергиевата Лавра бе основното честване на 700-годишнината от рождението на преп. Сергий Радонежки - който е духовен отец и покровител на руския народ. Творбата на отец Кирил бе включена в тържествата в Лаврата и прозвуча на 18 юли в присъствието и на български митрополити, което също е рядък акт на признание.
Вторият факт, отличаващ форума като високо професионален, е, че като творческо лице на конкурса стоят световно признати композитори. Попечители на конкурса са София Губайдулина, Гия Канчели и Арво Пярт. Експерти и участници в селекцията са творци с различни специалности - диригенти, композитори и музиковеди. За първия конкурс от 2012 г. това са: Алексей Рибников (Москва), протодякон Александър Кедров (Франция), монахиня Иулиания (Денисова)(Беларус), Андрей Петренко (диригент и главен хормайстор на Мариинския театър в Санкт Петербург), Анатолий Гринденко (художествен ръководител на хора „Древноруски разпев") и Павел Карманов (Москва). В тазгодишното международно жури участваха също забежителни личности: проф. Владислав Чернушенко (Санкт Петербург), композиторите Владимир Мартинов (Москва), Александър Кнайфел (Санкт Петербург), Андрей Микита (Москва), Дивна Любоевич (Сърбия), протойерей Михаил Негеревич (Полша), йеромонах Филип (Неседов)(Троицко-Сергиева Лавра), Андрес Мустонен (Естония) и протопрезвитер Йоан Мууди (Великобритания, Португалия, Финландия).
Според композитора Александър Кнайфел особена ключова дума в руския език е думата празнуване, която значи творене в радост, озарение, в сияние, творене, именно за слава на Бога. Владимир Мартинов, който има забележителен опит в работата с древноруски ръкописи, конкретно със знаменния разпев, в преподаването на дисциплината културна антропология в Московския университет, който инициира културното течение „ново сакрално пространство", има собствена теория за музиката - духовна и концертна. Разликата между двете според Мартинов е в произхода им - духовната музика се корени извън пределите на световната история, извън видимия свят, а концертната гради историята си на земята в конкретен момент и с конкретен факт, свързан с един от потомците на Каин - Иувал, изобретател на китарата и кавала (Битие 4:21). Богослужебното пеене се разглежда от Мартинов не като изкуство, а като аскетична дисциплина. Представата на Мартинов за ново сакрално пространство на практика се оказва вид „архаизиране на съвремеността" или осъвременяване на архаиката заради методите му на съединяването на древни формули и структури със съвременните подходи. По поръчка на катедрален храм в Майнц Мартинов пише своя „Апокалипсис", изпълнен освен в Майнц и в Кьолн, Страсбург, Париж, Талин, Хелзинки, Москва, Будапеща. Духовността и вярата за него са бягство не от определени граници на битието, а в посока на съзнанието за Бога. Затова при него пространствената емиграция не се случва, заменена е именно от промяната на съзнанието.
Третият фактор, който определя равнището на конкурса, е начинът на оценяване. Както предварителната селекция, така и номинирането на призовите места се прави според регламента на авторитетните музикантски състезания по света. Оценяването от членовете на журито е анонимно и независимо един от друг. Журиращите състави се обновяват за всеки конкурс и не се обявяват до неговото приключване.
На пресбрифинга, който се проведе в Шереметиевския дворец по повод финала на конкурса, въпросът за критериите при оценяването бе поставен от представители на над десет страни. Например, доколко е допустимо при зададен каноничен текст да се осъвремени музикалната стилистика или при ясни критерии за композиторско майсторство как се измерва духовността, или защо във всички номинации с изключение на една няма присъдени първи награди. Отговорите бяха, че номинационните критерии са високи и независими, а резултатите всъщност са доказали единодушието между светски композитори и духовни лица. В действителност въпросът за техниката и съдържанието е вечен и в сериозното творчество остава само на теоретично ниво, тъй като музиката се осъществява, въздейства и може да се оцени единствено в цялост, като синхрон на множество компоненти, напр. талант, професионализъм, възгледи, личностно присъствие, индивуалност, духовна посветеност, а по отношение на този конкурс могат да се добавят и нюанси като молитвеност. Извън композиционното майсторство, което е задължително и което е само средство, творческият резултат е винаги индикация за мащаба на личността и вътрешните й прозрения.
Песнопението на протойерей Кирил Попов, по текст на стихира от службата на преп. Сергий Радонежски от началото на ХV в., е написано в подчертано хвалебен тон, съчетава лекотата на боравенето със средствата, със знанието на църковнопевческия стил. То дори осъществява стилова презентация - от знаменния разпев, през подгласната полифония - многогласие в една мелодична линия или т.нар. „строчное пение", лавърския напев. Музиката му носи духовна посветеност и една особена изисканост, отстраненост, което на езика на вярата се нарича смиреност. А пътят към тях, според о. Кирил, минава през пребиваването му в молитва към Бога и св. Сергий за достойна прослава, през почитта му към преподобния отец и усещане за неговото покровителство.
Това е поредният успех за прот. Кирил Попов: той е носител на награди от четири поредни конкурса за църковни песнопения през 90-те години у нас, две награди на Съюза на българските композитори; той е познавач на църковнопевческите традиции и стилове в Православната църква от източното църковно пеене и знаменния разпев до съвременното многогласно църковно пеене, бил е техен изследовател, бил е преподавател в Софийската духовна семинария, диригент е на Софийския свещенически хор вече почти 30 години, концертира с различни хорови състави. Има издадени партитури, компактдискове и теоретични публикации. Член е на Съюза на българските композитори.
На концерта, последвал церемонията на награждаването, беше анонсиран Третият композиторски конкурс „Св. Роман Сладкопевец", посветен на св. благоверни княз Петър и княгиня Феврония Муромски, руски православни светии, покровители на брака и семейството, чийто брачен съюз е бил образец за хармония, преданост, искреност и благочестие. Срокът на конкурса практически започна да тече от момента на неговото обявяване и премиерата на фрагменти на първата обявена творба - операта „Повест за Петър и Феврония Муромски" на Иля Демуцки и Полина Назайкинска по либрето на Людмила Разумовска, и ще бъде финализиран през 2016 година.
Лятната школа, в рамките на фестивала, включва концертна, образователна и екскурзионно-просветителска програма. Лекциите се водят от историци, медиевисти, духовни лица и учени от различни страни. Сред тях е Егор Данилович Резников - потомък на руски емигранти, професор в Сорбоната, забележителен изследовател на античната култура и изкуства, основател на оригинална концепция за звука като фундамент на човешкото мислене и битие.
Участниците в майсторските класове овладяват различни направления на богослужебната музика - руска, византийска, българска, сръбска, коптска, грузинска певческа традиция. Те се запознават с древни ръкописи, образци на друвноруското певческо изкуство, разговарят с изпълнители по въпроси на автентичното църковно пеене от древноруската и византийска традиция, участват в сборния хор на фестивала и концертират в Санкт Петербург, посещават Велики Новгород и остров Валаам, взимайки участие в Литургията на св. Йоан Златоуст. Поклонническото пътуване на остров Валаам е финалната инициатива след концертите с литургична музика, която звучи в изпълнение на най-добрите състави.
Накрая остава въпросът за смисъла на тематично определен международен фестивал като Академията за православна музика с луксозните си инициативи, елитни изпълнителски състави и зали, многобройни духовни концерти, композиторски конкурс, майсторски класове и школи и прочие инициативи, изискващи финансов ресурс. Това може да се предполага и обяснява с пламенната православна вяра на руския народ, с дълбоките духовни и музикални традиции или с все още продължаващото отбелязване на 1000-годишнината от покръстването на Русия през 1988 г. и извършеното през последните 25 г. в тази страна духовно възраждане.
Споделяйки мнението на блажени Августин (354-430), че „музиката е подобна на Църквата - тя е молитва на душата, език, на който човекът беседва с Бога", „Академията за православна музика", с включените в рамките й великопостни концерти, майсторска лятна школа и композиторски конкурс, извършва един мисионерски акт и поклонническо пътуване със средствата на звука, словото, фонетиката и молитвеното пеене. Това е начин християнинът да привлича към себе си Божията благодат, която е спасителното въздействие на Светия Дух. Фестивалът „Академия за православна музика" става все по-важна част от музикалния живот в Санкт Петербург и се превръща в един световен общохристиянски възвишен музикален форум.
Проф. д.изк. Милена Божикова
Oтляво надясно: Андрей Петренко (диригент и главен хормайстор на Мариинския театър), монахиня Иулиания Денисова (диригент и църковен композитор), Наталия Орлова (генерален директор на "Академия за православна музика"), протойерей Кирил Попов (на пресконференция в Шереметиевския дворец - 7 юли 2014 г.)
Церемония на награждаване налауреатите в Ермитажния театър - 7 юли 2014 г.
