Веднъж авва (от евр., „отец") Макарий се връщал от езерото в своята килия. Той носел палмови вейки. На пътя срещнал дявол с коса. Дяволът искал да удари Макарий, но като не успял, му казал: - Много сила има в тебе, Макарие, и аз съм безсилен срещу тебе. Всичко, което ти правиш, и аз правя. Ти постиш, аз съвсем не ям; ти бодърстваш, аз изобщо не спя. Само с едно ме побеждаваш.

-         С какво? - попитал авва Макарий.

-         Със смирението си - отговорил дяволът.

Един египтянин имал парализиран син. Той го донесъл пред килията на отец Макарий и като оставил разплаканото дете пред вратата, се отдалечил. Старецът, като отворил вратата и видял момчето, попитал: - - Кой те донесе тук?

-         Баща ми ме остави си отиде - отговорило момчето.

-         Стани и го потърси - казал старецът. Момчето веднага оздравяло, намерило баща си и двамата се прибрали вкъщи.

Попитали авва Макарий как трябва да се молим. Старецът отговорил:

-         Не е необходимо многословие, трябва само с издигнати нагоре ръце да се казва: „Господи, както Ти е угодно и както знаеш - помилуй ни!" Ако се случи изкушение: „Господи, помогни!" - Той знае какво е полезно за нас и е милосърден.

Преподобни Макарий казвал: „Ако помним злото, което сме претърпели от хората, в нас ще отслабне помненето на Бога; ако помним злото, нанесено ни от демоните - ще се запазим от стрелите им."

Разказвали за авва Макарий Велики (Египетски), че веднъж поел от скита към Нитрийската планина и като наближил, изпратил ученика си напред. Ученикът, като избързал, срещнал един езически жрец и се развикал: - Ей, демоне, накъде отиваш?

Жрецът, като се върнал назад, го бил почти до смърт. После взел дървото, което носел, и побягнал. След известно време срещнал авва Макарий. Старецът му казал: - Бъди здрав, трудолюбиви човече!

Удивен, жрецът се приближил и го попитал: - Какво добро намери в мен, че ме поздравяваш?

Старецът отвърнал: Виждам, че се трудиш, макар да не знаеш, че го правиш напразно.

-         Твоят поздрав ме порази и аз виждам, че си Божи човек, а не като злия монах, когото срещнах. Той се подигра с мен и аз го пребих до смърт.

Разбрал аввата, че това е бил ученикът му. Жрецът, като паднал в краката му, не искал да го пусне, докато не получи обещание, че и него ще направи монах. Те продължили пътя си заедно, вдигнали пребития монах и го занесли в църквата. Тамошните отци били изумени от желанието на жреца. Впоследствие много езичници последвали примера му и станали християни. По този повод авва Макарий казвал: „Лошата дума и добрите може да направи лоши, а добрата - лошите прави добри."

Веднъж, когато авва Макарий минавал заедно с братята през Египет, чул думите на едно момче, което казало на майка си: „Мамо, един богаташ ме обича, а аз го ненавиждам; точно обратното - еди-кой си бедняк ме ненавижда, а аз го обичам". Тези думи удивили стареца. Братята го попитали:

-         Отче, какво означават тези думи, та ти направиха такова впечатление?

Авва Макарий казал:

-         Не е ли право, нашият Господ е богат и ни обича, а ние не искаме да Го слушаме; нашият враг - дяволът е беден и ни ненавижда, а ние обичаме неговите скверноти.

Из „Достопаметные сказания о подвижничестве святых и блаженных отцов"

Превод Р. Николова

„Църковен вестник", бр. 3/1995 г.