ЛЕСТВИЦА

За старостта

За старостта

Църковен вестник
Електронното “домашно огнище”

Електронното “домашно огнище”

Александра Карамихалева
С расо в глобализирания град

С расо в глобализирания град

Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ
Клеветата

Клеветата

Мартин Николов
Иконите на Божията Майка

Иконите на Божията Майка

Митр. Антоний СУРОЖКИ
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Св. Макарий Велики

SvMacarii Veliki.jpg

Веднъж авва (от евр., „отец") Макарий се връщал от езерото в своята килия. Той носел палмови вейки. На пътя срещнал дявол с коса. Дяволът искал да удари Макарий, но като не успял, му казал: - Много сила има в тебе, Макарие, и аз съм безсилен срещу тебе. Всичко, което ти правиш, и аз правя. Ти постиш, аз съвсем не ям; ти бодърстваш, аз изобщо не спя. Само с едно ме побеждаваш.

-         С какво? - попитал авва Макарий.

-         Със смирението си - отговорил дяволът.

Един египтянин имал парализиран син. Той го донесъл пред килията на отец Макарий и като оставил разплаканото дете пред вратата, се отдалечил. Старецът, като отворил вратата и видял момчето, попитал: - - Кой те донесе тук?

-         Баща ми ме остави си отиде - отговорило момчето.

-         Стани и го потърси - казал старецът. Момчето веднага оздравяло, намерило баща си и двамата се прибрали вкъщи.

Попитали авва Макарий как трябва да се молим. Старецът отговорил:

-         Не е необходимо многословие, трябва само с издигнати нагоре ръце да се казва: „Господи, както Ти е угодно и както знаеш - помилуй ни!" Ако се случи изкушение: „Господи, помогни!" - Той знае какво е полезно за нас и е милосърден.

Преподобни Макарий казвал: „Ако помним злото, което сме претърпели от хората, в нас ще отслабне помненето на Бога; ако помним злото, нанесено ни от демоните - ще се запазим от стрелите им."

Разказвали за авва Макарий Велики (Египетски), че веднъж поел от скита към Нитрийската планина и като наближил, изпратил ученика си напред. Ученикът, като избързал, срещнал един езически жрец и се развикал: - Ей, демоне, накъде отиваш?

Жрецът, като се върнал назад, го бил почти до смърт. После взел дървото, което носел, и побягнал. След известно време срещнал авва Макарий. Старецът му казал: - Бъди здрав, трудолюбиви човече!

Удивен, жрецът се приближил и го попитал: - Какво добро намери в мен, че ме поздравяваш?

Старецът отвърнал: Виждам, че се трудиш, макар да не знаеш, че го правиш напразно.

-         Твоят поздрав ме порази и аз виждам, че си Божи човек, а не като злия монах, когото срещнах. Той се подигра с мен и аз го пребих до смърт.

Разбрал аввата, че това е бил ученикът му. Жрецът, като паднал в краката му, не искал да го пусне, докато не получи обещание, че и него ще направи монах. Те продължили пътя си заедно, вдигнали пребития монах и го занесли в църквата. Тамошните отци били изумени от желанието на жреца. Впоследствие много езичници последвали примера му и станали християни. По този повод авва Макарий казвал: „Лошата дума и добрите може да направи лоши, а добрата - лошите прави добри."

Веднъж, когато авва Макарий минавал заедно с братята през Египет, чул думите на едно момче, което казало на майка си: „Мамо, един богаташ ме обича, а аз го ненавиждам; точно обратното - еди-кой си бедняк ме ненавижда, а аз го обичам". Тези думи удивили стареца. Братята го попитали:

-         Отче, какво означават тези думи, та ти направиха такова впечатление?

Авва Макарий казал:

-         Не е ли право, нашият Господ е богат и ни обича, а ние не искаме да Го слушаме; нашият враг - дяволът е беден и ни ненавижда, а ние обичаме неговите скверноти.

Из „Достопаметные сказания о подвижничестве святых и блаженных отцов"

Превод Р. Николова

„Църковен вестник", бр. 3/1995 г.

 

 

 

Последна промяна: 12.01.2017 г.