РЕВНОСТТА ПО ТВОЯ ДОМ МЕ ИЗЯДЕ
„И (пророк) Илия Тесвитец, от галаадските жители, каза на Ахава: жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума."
Този, който с целия си ум сърце и душа обикнал Бога и Неговия закон, не можел да търпи нечестието и беззаконието. Не можел да гледа как юдейското царство се обърнало към почитание на скверните идоли на Ваал и Астарта. С огнена ревност той молил Бога да вразуми обезумелите Аврамови потомци и да възстанови благочестието и истинската вяра. Понеже сърцата на хората били окаменели и привързани към земята и земните наслади, Бог по молитвите на пророка допуснал земята да пострада от суша, та дано сърцата на народа Му се обърнат към Него, подтиквани от бедата. А Тесвитецът по Божие внушение се усамотил в една пещера при потока Хорат, където врани му носели храна сутрин и вечер. След три години земята съвсем изсъхнала, но хорските сърца не се смекчили. Тогава Господ заповядал на пророка да отиде в Сарепта Сидонска, където една благочестива вдовица по негова молба му направила питка с последното брашно, което й останало. Заради вярата й св. Илия измолил от Бога брашното в делвата и дървеното масло в гърнето й да не свършват. Дивни са Божиите дела! Този, Който по-късно Сам наситил с пет хляба пет хиляди човека и Чието Тяло и до днес неоскъдно се преломява в светата Евхаристия, Той Същият умножил тогава брашното на вдовицата заради нейната вяра. Но скоро пред тази вяра изникнало ново изпитание - умрял единственият й син, който бил и единственото богатство на бедната жена. Тя не укорила за това пророка, а считала за причина на смъртта своите грехове. Заради покаянието й Бог извършил ново чудо, разкрил нов предобраз чрез Своя светия.
„И като се простря три пъти над момчето, извика към Господа и каза: Господи, Боже мой! Да се върне душата на това момче в него! И Господ чу гласа на Илия, върна душата на момчето в него и то оживя" (3 Цар. 17:21-22). Чрез това възкресение станал явен на хората образът на всеобщото възкресение на мъртвите в последния ден на света.
След 3 години и половина суша Господ заповядал на Илия да се яви пред цар Ахав. По пътя към царя го срещнал един богобоязлив човек на име Авдий, домоуправител в двореца, когото Ахав изпратил да търси свежа трева за добитъка. Светият пророк му наредил да съобщи на царя, че е дошъл. Авдий много се уплашил и не искал да предаде тази вест на царя. Не че благочестивият домоуправител не вярвал на Илия, но той знаел, че Божият човек „не знаеш отде иди и накъде отива" (Йоан. 3:8). „Когато аз си ида от тебе, Дух Господен ще те отнесе, не зная къде; и ако отида да обадя на Ахава, и той не те намери, ще ме убие" (3 Цар. 18:12).
Когато царят дошъл при Илия, пророкът никак не се поколебал да го изобличи за нечестието му. Изпълнен с Дух Свети, той властно му наредил да събере всичките хора от царството си на планината Кармил. Също да доведе там и по 450 от жреците на идолите на Ваал и Астарта. Пред насъбрания народ Господният пророк обявил, че ще влезе в двубой с идолските пророци. Чиято жертва Бог приеме и Сам запали и изгори, без да се подклажда огън, този Бог е истинен. Тогава пророците, които се кланяли на слънцето, сложили на своя жертвеник едно заклано теле и започнали още при изгрева да призовават своя бог: „Ваале, чуй ни! Ала нямаше ни глас, ни отговор. И те скачаха пред жертвеника, който бяха направили" (3 Цар. 18:26). Своя бог те призовавали с бесни танци и викове и се бодели с ножове, за да тече кръв по телата им, но усилията им останали безуспешни.
„Тогава Илия Тесвитец рече на Вааловите пороци: Сега се дръпнете вие, та и аз да извърша своето жертвоприношение" (3 Цар. 18:29).
Пророкът не можел да търпи близостта на предалите се на идолско нечестие, когато принасял своята жертва. Тази жертва Бог приел и изгорил не само телето, но и жертвеника, на който то било поставено, и водата, с която народът го залял. „Чуй ме, Господи, чуй ме! Нека познае тоя народ, че Ти, Господи, си Бог и Ти ще обърнеш сърцето ми (към Себе Си). И огън Господен падна и пояде всесъжение, дърва, камъни и пръст, и погълна водата, която беше в окопа. Като видя това, всичкият народ падна ничком и каза: Господ е Бог, Господ е Бог" (3 Цар. 18:37-39). Изпълнен с ревност към закона, светият пророк наказал със смърт жреците, които, бидейки евреи, се предали на идолопоклонство и увличали и другите към него (срв. Второзак. 13 гл.).
След това Илия паднал ничком пред Бога и Го молил за дъжд. Бог, Който обича онези, които го обичат, и този път чул молитвата на Своя угодник и отключил небето и пратил дъжд на изстрадалата земя. А Илия, за да спаси живота си от гнева на царската жена, отишъл в пустинята. Там отново излял болката на сърцето си пред Господа и искал да умре, казвайки: „Стига вече, Господи, прибери душата ми, понеже аз не съм по-добър от отците си" (3 Цар. 19:4). Това казал, не защото се боял от гонение, а защото душата му, изгаряща от ревност, не можела повече да понася безчестието и хуленето на Божието име.
Укрепен от ангелско видение и ангелска храна, той вървял 40 дни и нощи до Божията планина Хорив, където боговидецът Моисей съзерцавал славата Божия. Тук и Илия се подобил да види Господа в тънкия полъх на вятъра, предзнаменувайки благодатта на Сина Божи, която тихо и незримо снизхожда в човешката душа.
„Още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него; ако ли Ваал - вървете след него" (3 Цар. 18:21).
Така този предтеча на Христовия Предтеча зове не само развратилите се свои съвременници, но и всички нас. „Докога ще бъдете така двоедушни - пита ни той, и ще служите ту на Бога, ту на идолите на вашата гордост и себелюбие? Не можете да служите на двама господари, предупреждава ни той. Ако в душите ви се разгори божественият пламък на любовта към Бога, тя ще прогони страстите, които ви теглят надолу. Но ако възлюбите света, той ще угаси Божията искра у вас!" А ние: „народът му не отговори ни дума" (3 Цар. 18:21). И какво можем да отговорим, как да се оправдаем, когато по собствена воля допускаме греха у себе си. Как да се защитим от изобличенията, когато не виждаме своите грехове, не мислим за смъртния час, а само как да задоволим желанията си и как да осъдим и укорим брата си.
Огненият пророк с огнена колесница бил взет жив на небето и ще дойде отново на земята преди огненото второ пришествие на Господа Иисуса Христа (Откр. 11:3-12), за да свидетелства за Него пред народите. Нека по неговите молитви и ние да се удостоим в оня страшен ден да бъдем причислени не към непокорните козли, а към овците отдясно на Отца, за да Го славим във вечността заедно с Единородния Негов Син и Пресветия и Животворящ Дух. Амин.
А. БОРИСОВ
„Църковен вестник", бр. 28/1994 г.
