ПАТРИАРШЕСКО СЛОВО за Богородичния акатист

28 февруари 2015 22:35, Софийска митрополия
ПАТРИАРШЕСКО СЛОВО за Богородичния акатист

† Н Е О Ф И Т

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

 

Ваши Преосвещенства, Ваши Високопреподобия, досточтими отци, възлюбени в Господа братя и сестри,

Четирите вечери, в които звучаха песните от канона на свети Андрей Критски, останаха във времето на поста. Множеството примери от Свещеното Писание разкриха духовната история на човечеството и показаха нашата лична греховност. Това бяха дни на покаяние, време на катарзис, преобърнал съзнанието ни, за да осъзнаем тежестта на греха, който ни отдалечава от Бога. Ние разбрахме, че грехът е отказ от живот с Господа, отклоняване на нашата любов от нейния истински и жадуван обект – Небесния ни Отец.

Тази вечер Църквата ни изправя пред образа на света Богородица, за да покаже неразривната връзка между Божията майка и великопостното поприще.

Цялото неизмеримо Свое могъщество, богатството на човеколюбието Си, Бог показа чрез Възкресението на Единородния Си Син, Господа Иисуса Христа, Който въздигна човешката природа и я постави отдясно на Отца Си.

Пресветата Дева беше очакваната радост от множеството поколения хора, които нямаха надеждата за вечността. И ето, дойде онзи ден, в който Божият пратеник, светият архангел Гавриил, извести волята на Господа в тишината на Благовещението. Младото момиче, украсило се с висотата на благочестието, се отказа от най-ценното в човешката природа, собствената, лична воля и прие Божията повеля, прошепвайки: „ето рабинята Господня“(Лука. 1:38). Тя стана Майка на цялото човечество, като даде на Словото Божие човешка природа, понесе в утробата си Спасителя на този свят. Света Богородица стана мостът, който се простря над бездната от грях и съедини падналото наше естество с Всемилостивия Бог. Така личността на Божията майка е тясно свързана с личността на Христа чрез великото тайнство на зачатието на Богочовека. Зачатие, станало в тайната, извън страданието на света. Нито ангелите, нито хората са съумели да разберат, да осъзнаят величието на случилото се. Нищо не могло да повреди девството на св. Богородица. Тя си останала Дева преди раждането, по време на раждането и след него. Затова и нейният образ върху иконите сияе с отблясъка на трите звезди, които иконописецът поставя на челото и двете й рамене. Звездите на вечното девство.

За света Богородица не знаем много. Малко е изречено в Светото Писание, повече е разкрито в Преданието на Църквата. Нейният живот сякаш е покрит със свято мълчание. Но Бог даде по чудесен начин знанието, че чрез любовта си тя е обгърнала целия свят, страдайки и радвайки се с всички хора. Тя е истинската наша застъпница пред Бога. Дори изричането на нейното име носи радост в душите ни. Цялото небе и земя се радват на нейната майчинска любов.

Светата Православна църква носи вярата, че светата Владичица няма действителен гроб. Ние знаем за множеството свети Божии угодници, възсияли в святост. Прекланяме се пред техните мощи, които свидетелстват чрез чудото, за праведността им. Но Пресветата Дева, стана храм на Твореца, храм на Премъдростта Божия и доби човешката пълнота. Затова тя е несъвместима за земното и разчупи зримите граници на този свят с акта на възнасянето, като надмина ангелските чинове и показа, че човекът не е ангелоподобен, а богоподобен, заставайки от дясната страна на своя Син. В своята личност тя осъществи цялата святост, на която Църквата е способна.

Затова възпяваме светата Богородица с поетичните слова:

„Радвай се ти, чрез която ще изгрее радостта;

Радвай се, тиха вяра на молещите се!

Радвай се ти, която превъзхождаш знанието на мъдрите;

радвай се ти, която озаряваш ума на верните!

Радвай се, Невесто неневестна!" Амин!

Снимка: Весела Игнатова

 

 

« предишна новинаследваща новина »