100 години от кончината на Смирненския митрополит Василий

19 април 2010 15:36, Отдел "Връзки с обществеността"
Храмът в Загоричане с паметника на Смирненски митрополит Василий

Преди 100 г. на 22 януари 1910 г. се е споминал Смирненският митрополит Василий в престолния град на епархията си гр. Смирна (дн. Измир, Турция). Според сведенията от бр. 4 от 1910 г. на ЦВ, той е бил българин по произход, роден в българското село Бобище, Костурско. Според други източници родното му село е Загоричане, Костурско, което след Балканската война (1912 г.) попада в гръцка територия, и е преименувано Василиас, по името на митрополита.

Роден е през 1835 г. в семейството на Стерьо и Екатерина. След като завършва училище в Загоричане през 1847 г. на 13-годишна възраст го изпращат да учи в Цариград, където дядо му по майчина линия е свещеник. В 1853 г. лично патриарх Герман IV го изпраща в Семинарията на о. Халки, където по-късно става и преподавател по латински и старогръцки.

На 13 май 1860 г. е ръкоположен за дякон от Ставрополския епископ Константинос (Типалдос), а през юли същата година завършва семинарията и става архидякон при Никейския митрополит Йоаникий, който пребивава предимно в Цариград.

През 1865 г., когато Анхиалският митрополит Софроний подава оставка поради здравословни причини, Никейският митрополит Йоаникий предлага своя архидякон за негов заместник. На 25 септември 1865 г. той ръкополага Василий за епископ, а на 27-ми Св. Синод го избира за митрополит на Анхиалска епархия. В смесената си българо-гръцка епархия митрополит Василий развива активна църковно-просветна дейност.

През 1870 г. митрополит Василий поема временно ръководството на Семинарията в Халки, а през септември 1871 г. се връща в Анхиало.

Междувременно на 27 февруари 1870 г. е публикуван ферманът за учредяване на Българската екзархия. През септември 1872 г. митрополит Василий взима участие в поместния Цариградски събор и е сред малцината, които са против обявяването на Българската църква за схизматична. Заради благосклонното му отношение към Българската екзархийска църква му предлагат да оглави самостойнат Българска църква, но той отказва.

След една година, когато на патриаршеския трон е Йоаким II Константинополски, митрополит Василий отново е повикан да оглави Семинарията в Халки, тъй като наследникът му Григориос Фотинос се проваля.

Цариградската патриаршия му възлага да проучи въпроса с валидността на ръкополаганията от обявения за схизматичен български клир. Така се ражда “Трактат, въ който се дири, дали църковните правила допущат и при какви условия да се приемат ръкоположените от низверженъ и схизматически епископ клирици”. Този труд, който говори за високата богословска ерудиция на своя автор, е преведен на български от Варненския и Преславски митрополит Симеон в кн. III на “Библиотека”, ­приложение на “Църковен вестник”, 1901 година. Митрополит Василий е автор и на други богословски трудове, известни в гръцката книжнина.

Митрополит Василий се връща в Анхиало през 1876 г., когато Източната криза вече е в ход. През юни 1877 г. след обявяването на Руско-турската война Патриаршията му заповядва да напусне Анхиало и да се оттегли в манастира „Света Анастасия“ в Созопол. Там той научава, че е уволнен по настояване на Високата порта за симпатии към настъпващите руски войски. С помощта на богатия банкер Георгиос Зарифис стига до Цариград, където остава три години при патриарх Йоаким III. На 11 февруари 1881 г. Светият Синод го възстановява като Анхиалски митрополит, където остава през следващите три години.

На 22 декември 1884 г. след смъртта на Смирненския митрополит Мелетий Светият Синод избира Василий за Смирненски митрополит. Изборът му е подпомогнат от архидякона на Смирненската митрополия Стефанос Сулидис, който е бил студент на Василий в Семинарията в Халки. Сулидис убеждава видните членове на гръцката православна общност в Смирна да поискат за свой митрополит Василий. През март 1885 г. Василий се установява в Смирна.

На два пъти е бил синодален архиерей.

Василий Смирненски умира на 22 януари 1910 година. В публикацията в "Църковен вестник по повод смъртта му, изрично е подчертано, че макар и да е живял и светителствал в другородна среда и да владеел перфектно гръцки език, той обичал своя род и език и винаги разговарял със своите роднини и съселяни на български.

Снимка: bg.wikipedia

 

 

« предишна новинаследваща новина »