Девет месеца от кончината на ставрофорен свещеноиконом Христо Фотакиев

19 април 2010 16:44, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Ставрофорен свещеноиконом Христо Фотакиев

На 17 април 2010 г. на гроба на ставрофорен свещеноиконом Христо Фотакиев бе отслужена заупокойна молитва в негова памет от неговия син протойерей Георги Фотакиев. Да се помолят и да си спомнят за своя любим свещеник, бяха дошли много хора.

Отец Христо, както го знаеха всички, беше от най-дългогодишните и най-обичани свещеници в град Варна. Добър проповедник и строг ревнител за реда в храма и по време на богослужение, той с усърдие и любов служеше на Бога и хората. Всички ще го помнят с неговата постоянна усмивка и весел характер.

Ето неговия разказ за това, как е бил ръкоположен за свещеник, част от обширно интервю за списание „Среща”, бр. 2.

Сп. “Среща”: Отец Христо, разкажете за Вашето ръкоположение.

О. Христо: "Докато бяхме още в Ардино, баща ми задвижи документите за ръкоположението. При завръщането ни във Варна вече имах разрешение от Св. Синод да бъда ръкоположен. Уговорихме се с дядо Йосиф (Бог да го прости!) да ме ръкоположи в дадена неделя. Само ако той излезе от митрополията! Трябваше да го чакам там и ако той излезе за служба, значи ще бъда ръкоположен. Помоли ме да не казвам на никой за определената дата, освен на родителите ми и съпругата. Аз не се ползвах с доверието на властта тогава. Защото ако се ползвах, щяха да ме пуснат в Русия. Кандидатствах за специализация по Християнско изкуство и култура, и въпреки решението на Св. Синод и подготовката на всички нужни документи, “народната власт” ме отряза. Въпреки старанието на майка ми – тя се явяваше при всички земни величия, от които зависеше да бъда пуснат. Не стана. Дядо Йосиф знаеше, че съм "неблагонадежден" и с тайното негово съглашение бях ръкоположен. Междувременно се роди и втората ни рожба, Георги, който тъкмо беше кръстен - на 33-ия му ден. В петък, на Кръстовден, през 1973 г., ме ръкоположиха в дяконски чин. Ваня беше с бебето в храма. А неделята след Кръстовден бях ръкоположен за свещеник. Бях на стаж в Катедралата, а след това останах там и като енорийски свещеник.

Важно нещо, което младите бъдещи свещеници трябва да знаят, е да не се явяват с претенции към архиерея си, къде да бъдат ръкоположени и къде да служат. Да се подготвят „за служение Богу и людям Его” и да оставят на владиката да прецени къде Църквата има нужда. И да отидат по местоназначението си. Ако са, дай Боже, толкова кадърни и служат добре, и хората са доволни, те неминуемо ще получат оценка от архиерея си. И ако се налага, за да бъде работата им по-плодотворна, ще бъдат изтеглени в по-голям град. Спомням си, че дядо Йосиф ме попита къде искам да бъда ръкоположен. Аз му казах, че съм си подал молбата да бъда свещеник, а за място не мога да претендирам - това е въпрос на негова преценка. Като чу този отговор, той каза, че след като нямам претенции, той ме назначава в катедралния храм. Това го казвам за поука на кандидат-свещениците. Да бъдат готови да служат, а пък Господ си промисля за всичко!"

Бог да го прости!

 

 

« предишна новинаследваща новина »