Любимият професор на 70 години!

16 юли 2010 11:45, Варненска и Великопреслaвска митрополия
На Седмицата на православната книга

За проф. Вълчанов, по случай неговия 70- годишен юбилей!!!

В сърцето на всеки има един топъл спомен, спомен за човек, който му е дал нещо, за някого, който е докоснал душата му, подал му е ръка в труден момент, отворил му е очите за грешките, запалил е искрата в ума му - споменът за любимия учител.

Този спомен, колкото и да е неосъзнат, дава отпечатък в съзнанието ни и насока за бъдещето ни, формира мирогледа ни, стила ни на живот.

Не бях се замислял върху тези неща и колко всъщност е хубаво да имаш един такъв спомен в сърцето си, който да те сгрява в трудни моменти. Докато една прекрасна юнска утрин по време на св. Литургия във Златарския манастир "Св. ап. Петър и Павел", на 29. 06. 1995 г. /храмовия празник/ срещнах моя любим учител... След 5 години, 2000 г. когато завършвахме Висшето си обучение във ШУ "Еп. К. Преславски”, специалност Теология, времето беше оставило отпечатък върху лицето му, косата - посивяла от грижите, но в очите му блещукаше онази искра, която имат само хората, докоснати от ангел.

Казах му – „Здравейте, Проф. Вълчанов, как сте? Не се и надявах да си спомни за мен, все пак аз бях един от многото, на които беше дал частица от себе си. С учудване установих, че помни името ми. Заразпитва как е минал животът ми, спомнихме си някои весели моменти от миналото. Възхищавах се от този човек. Той съумяваше да грабне вниманието ни и да направи часовете по Въведение в Свещенното писание на Стария завет и Библейски еврейски език интригуващи и забавни даже за тези, на които този език не им бе по сърце. Той ни възпитаваше с облеклото, с поведението и обноските си, с излъчването си, с осанката си. Знаеше кога да бъде строг и кога забавен.

В тази среща нямаше нищо особено, но тя ме върна назад във времето и ме накара да се замисля колко голямо значение има трудът на тези хора и колко неоценен е винаги. Защото, за да си учител и то добър, това не е професия, а призвание, това е вътрешна нагласа и самодисциплина. Любовта трябва да струи от душата ти, за да можеш да дадеш на всеки - на добрия и на лошия, на умния и на не чак толкова, да можеш да откриеш заложбите в един млад човек и да успееш да ги накараш да се развият така, че да са в полза за самия него и за обществото и Св. Църква, да се опиташ да парираш недостатъците така, че да не виреят в бъдеще. Много сложна задача и отговорна, бих казал, не на всеки се отдава. Срещата с моя професор не беше нещо необичайно, но беше нещо необикновено, нещо, което стопли душата ми, върна мили спомени и ме накара да почувствам колко много дължа на този човек и не само на него, на всички учители – богослови, които са ми дали частица от себе си, за да съм това, което съм, за да съм полезен за себе си и за околните и най-вече на св. Църква и народа Божий. Всеки ми е дал искрица от своя огън на познанието, за да се разгори в мен и да свети с различна светлина, от която да раздавам на всички около себе си.

Цветята, които поднасяме на нашите учители на 24 май, едва ли са достатъчни да изразят уважението и благодарността, която им дължим, но по-важно е да ги носим в сърцата си и когато ги срещаме след години по улиците, да им кажем: „Здравейте, учителю, как сте, благодаря Ви за всичко, което сте ми дали!“.

Може би тези думи ще сгреят сърцето и на проф. Вълчанов и то ще се изпълни с гордост, ще изтрият една бръчка от челото му и на лицето му ще заблести усмивка.

И Ростислава Тодорова разказва:

„Същото ми се случи преди 2 години! Видях проф. Вълчанов в Благоевград на една конференция. Отидох просто да го поздравя, като изобщо не се надявах да ме помни! Помнеше не само името ми, но и с какво съм се занимавала и т. н. Бях поразена! Никога няма да забравя как в първия ни учебен ден в зала 115, през далечната 1993г., чакахме първия си професор за лекции... Вратата се отвори и влезе проф. Вълчанов... Такъв човек не бях виждала до онзи момент в живота си! Той, заедно с всички останали, за онези 5 години ни направиха хора, в буквалния смисъл. Скоро имах възможност да видя проф. Желев и без притеснение му казах същото... Господ да ги поживи! Те бяха Негови оръдия, без тях кой знае къде щяхме да се лутаме сега.”

Професор д-р Славчо Вълчанов Славов, дългогодишен преподавател по Свещено Писание на Стария Завет в Духовната академия "Св. Климент Охридски" и в приемника й, Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", през 2008 г. е по достойнство почетен от Алма матер с почетния знак (със синя лента) на университета.

Отличието, предложено единодушно от Факултетния съвет на БФ, беше връчено лично от ректора на СУ проф. Иван Илчев пред целия състав на Академичния съвет. То се присъжда „за дългогодишната му учебно-преподавателска и научно-изследователска дейност в областта на богословските науки” (Прот. на АС № 14/24.9.2008 г.).

Проф. Сл. Вълчанов, по-голям брат на ставрофорен иконом Антон Вълчанов от столичната митрополитска катедрала "Св. Неделя", е роден на 16 юли 1940 г. в с. Ивански, Шуменско. Завършва Софийската духовна семинария през 1959 г. и Духовната академия през 1965 г. След завършване на докторантура (или аспирантура по тогавашната терминология) той става асистент на проф. Боян Пиперов, дългогодишен преподавател по Стар Завет и Библейски еврейски език.

Сл. Вълчанов е участвал в Библейската комисия на Св. Синод, както и в много други комисии като близък сътрудник на митрополити, членове на Св. Синод, в тяхната вътрешно- и външноцърковна дейност. Представлявал е БПЦ във Всеправославната богословска комисия за диалога със Старокатолическата църква. Проф. Вълчанов се пенсионира през есента на 2008г., но продължава да преподава в БФ като хоноруван професор, защото учебното заведение не може да си позволи да се лиши от такъв изтъкнат специалист.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН И ДОСТОПОЧТЕН ЮБИЛЕЙ, НА МНОГАЯ И БЛАГАЯ ЛЕТА!

Благодарим!

Текст: Свещеник Васил Василев, Ростислава Тодорова, Мария Стойкова

 

 

« предишна новинаследваща новина »