ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА за казачеството - 28 октомври 2012 г., Дом на Москва

29 октомври 2012 01:54, Българска Патриаршия
Ставрополски и Невиномиски митр. Кирил (РПЦ)

На 28 октомври 2012 г. от 17 ч. в Дома на Москва се състоя специална пресконференция, организирана от Руското подворие „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в София. Тя бе посветена на актуалната напоследък тема за мястото и значението на казачеството в живота на Руската православна църква, в българската история и в съвременния църковно-обществен живот у нас.

Пресконференцията бе дадена от Негово Високопреосвещенство Ставрополски и Невиномиски митрополит Кирил - председател на Синодалния отдел на Московската патриаршия за взаимодействие с казачеството. На събитието присъства и игумен Филип Василцев - предстоятел на Руското подворие „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”. Водещ на пресконференцията бе йеромонах Зотик Гаевски - духовник при Руската църква в София. В залата присъстваха журналисти и вярващи православни християни, сред които бяха и няколко от водещите членове на Софийската казашка станица (група, букв. „поселение”), начело с нейния атаман (водач) Иван Иванович Автутов.

Митрополит Кирил се обърна към присъстващите със затрогващи слова, с които той изрази искрената си радост, че - по благословението на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил - след 22 години от своето двугодишно следване в Духовната академия „Св. Климент Охридски” в София той отново е в България във връзка с толкова светли тържества - 130-годишнината от полагането на основния камък на Патриаршеската катедрала ставропигиалния храм-паметник „Св. Александър Невски“, 100-годишнината от неговото построяване и изпълването на 98 години от рождението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим. Руският архиерей сподели колко се радва, че сутринта е имал възможност да служи в „Св. Александър Невски” св. Литургия, да преоткрие отново българския език, да общува с българи и да установи за сетен път „голямата близост и забележителната история на двата братски народа – руския и българския, които ще останат такива завинаги”.

Митрополит Кирил разказа за историята на руското казачество – че в продължение на няколко века то е било вид съсловие, каквито например са били съсловията на земевладелците и свещенството. Казаците са живеели главно на юг, в Кавказ, а също и по границите със Сибир и Далечния изток. От това произлиза и една от основните характеристики на казачеството – необходимостта от защита на семействата, домовете и родината. Митр. Кирил разясни, че в определени периоди в редиците на казаците по изключение е имало и казаци-мюсюлмани, както и казаци-будисти, но те не са били считани за редовни, а за запасни казаци. С времето е изкристализирала водещата казашка идентичност: „Казакът без вяра не е казак”, като се има предвид православната вяра, нейните семейни и духовно-нравствени ценности. Днешните казаци са само и единствено православни християни.

За разлика от времето на болшевишкия режим, днес в Русия църковната и държавната политики отново подкрепят казачеството като уникална социално-религиозна група с неповторима общностна идентичност, утвърждаваща патриотичната традиция за любов и грижа към Отечеството, за опазване на обществения ред, за добро възпитание на децата, за доброволен труд в помощ на Църквата.

На въпроса на Официалния сайт на БПЦ-Българска патриаршия дали казачеството е или не е паравоенна структура в РПЦ, и не дава ли то основание на някои критикари да подозират Руската православна църква в подкрепяне на военизирани организации подобно на практиката в секти като „Клонка Давидова” или „Църквата на сциентологията”, митрополит Кирил обясни:

Съвременните казаци, имат своите граждански професии, но същевременно отделят от свободното си време за това да помагат в строителството на православни храмове, да охраняват гори и водоеми (с функции на „лесничеи”, „горски”, антибракониери), да съдействат на армията в опазването на федеративните граници – подобно на гражданските организации/отряди в други държави, които доброволно охраняват обществения ред от деструктивния уличен произвол. Казаците носят своите типични униформи, които днес обаче не са признак за военна принадлежност, а са унаследена от предците традиция, подобна на носенето на опълченски униформи от нашите български „отряди”, поддържащи националната ни памет за героизма на опълченците от времето на Освобождението ни от турско робство. Принадлежността към дадена казашка „войска” също е въпрос на традиция, а не на реално участие в реални военни структури. В контекста на казачеството думата „войска” днес генерира идеята за ревностна обществена организация, но не представлява признак за функциониране на действителна казашка армия.

Според митр. Кирил казашката традиция е ценна за съвременното общество от гледна точка на това, че е преграда пред опитите на съвременния либерален политически модел, който се опитва да наложи на всички ни западната култура, която в края на краищата ни превръща в „сива маса”. Самоидентификацията на вековно съществувала социална група в съвременното общество е нещо много добро, тъй като е свързана с опознаването на своите корени, с опазването на своята идентичност, с прилагането на успешно изпитани традиции. В случая с казачеството става дума за преоткриване корените на православната вяра на предците и тяхното служение на семейството, Църквата и Отечеството. По отношение на Русия и България възраждането на казачеството представлява още една връзка между нашите два народа. „Ако на някой тази инициатива не се харесва, това е негово право. Но ние подкрепяме казашката традиция, още повече че казаците са участвали и в Освободителната война в България и това още повече засилва нашата близост”. Ясно е, че единството на славянството не се нрави на враговете на Русия и на България.

Ставрополският и Невиномиски митрополит Кирил разказа, че РПЦ е дала послушание на ок. 1000 свещеници духовно да обгрижват казаците в Русия, които са потърсили помощта на Църквата. Много други руски свещеници се грижат и за казаците, живеещи под юрисдикцията на Московската патриаршия, макар и извън руските предели. Същото послушание е дадено и на игумен Филип Василцев при Руското подворие в София в отговор на молбата на софийските казаци за това да имат свой духовник при Руската църква „Св. Николай”. Така и пловдивските казаци са избрали да бъдат под попечителството на духовник при храм в гр. Пловдив например. Но не Синодалният отдел за взаимодействие с казачеството при Московската патриаршия, нито Руското подворие - за България - създават казашките организации. Последните възникват по инициатива на самите казаци и впоследствие биват подкрепени от Църквата при условие, че спазват духовните насоки, давани от РПЦ за дейността на казачеството, както и съответните граждански законодателства на държавите, в които се учредяват и регистрират казашки организации.

В края на пресконференцията митр. Кирил поговори неформално с присъстващите, пожела успех в благородната мисия на казачеството в България и благослови всички. Някои от водещите членове на Софийската казашка станица споделиха, че основният мотив за обединяването им се състои в желанието им да се противопоставят на процесите, които разграждат българското семейство и българското общество и пречат на Църквата да заеме полагащото й се място в обществения живот. Сред софийските казаци има юристи, финансисти, историци, специалисти-професионалисти в най-различни области. Всички те са обединени от любовта си към България и светото Православие и искат да посветят силите и дейността си в полза на Църквата и българския народ.

Текст и снимки: Десислава Панайотова

 

 

Снимки

Йером. Зотик Гаевски открива събитиетоИгумен Филип (Василцев) и йером. Зотик ГаевскиПресконференцията за казачеството - СофияСтаврополски и Невиномиски митр. Кирил разговаря с казацитеСтаврополски и Невиномиски митр. Кирил разговаря с казацитеКазаци от Софийската станица
« предишна новинаследваща новина »