Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ГОСПОД В ОБРАЗА НА ЖЕНА: ПРИТЧАТА ЗА ДЕСЕТТЕ ДРАХМИ

ГОСПОД В ОБРАЗА НА ЖЕНА: ПРИТЧАТА ЗА ДЕСЕТТЕ ДРАХМИ

2010-06-24, автор: Св. НИКОЛАЙ ВЕЛИМИРОВИЧ, рубрика: Теология

a-333.JPGМожете ли да си представите, че в две от Своите притчи Спасителят е представил Себе Си в образа на жена? Едната е за жената, която взела три мери брашно и замесила тесто. Но първо ще обърнем внимание на другата, в която Господ ни разказва за жената, която изгубила една от своите десет драхми. Това са двете най-загадъчни притчи на Спасителя. Тази за изгубената драхма може да бъде представена само с един кратък цитат: „Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запаля светило и не помита къщата и търси грижливо, докле я намери? А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма" (Лука. 15:8-9).

На пръв поглед тази притча е толкова проста, едва ли не - детинска, че читателят на Евангелието не се вглежда особено много в нея. Да, но в тази проста притча е разкрита тайната на вселената.

Погледната в буквален смисъл, тя буди недоумение. Жената изгубва една единствена драхма. Но и всичките десет драхми не представляват голяма сума - на практика това трябва да е много бедна жена, щом притежава само десет драхми. Да приемем обаче, че намирането на изгубената драхма представлява нещо изключително ценно за нея. Но пак не откриваме логика, защото, щом е толкова бедна, какво я кара да пали светлини, да помита къщата и да кани всички приятелки и съседки, за да споделят радостта й. И то само заради една драхма! Що за прахосване на време: светило да пали, къща да подрежда! Освен това, покани ли на гости съседките си, тя има задължението - според повелите на източната традиция - да ги нагости, а това е прекомерно разхищение за една бедна жена, но и утвърдена практика, която не може да бъде пренебрегната.

Да обърнем внимание освен това, че тя кани не само една жена - нещо, което ще намали разходите й, тъй като ще може да я почерпи с нещо съвсем скромно. Тя кани много приятелки и съседки, което ще рече, че дори да ги почерпи скромно, разходите й ще бъдат далеч повече от намерената драхма. Къде тогава е смисълът да търси така грижливо изгубената драхма и да ликува при нейното намиране само за да я изгуби отново, но по друг начин? Опитаме ли да погледнем буквалната логика в тази притча, тя не се побира в традиционните рамки и оставя впечатление за нещо преувеличено и непонятно. Да потърсим тогава нейното скрито, тайнствено послание. Коя е жената? И защо точно жена, при положение че е по-характерно мъжете да губят пари в ежедневната практика? Чия е къщата, която помита и изпълва със светлина? Кои са нейните приятелки и съседки? Ще намерим отговорите на тези въпроси, ако вместо буквалния, потърсим духовния смисъл на тази притча. Господ е казал „търсете, и ще намерите" (срв. Мат. 7:7).

Тази жена е образ на Самия Иисус Христос, Сина Божий. Негови са десетте драхми. Той е Този, Който загубва едната и тръгва да я търси. Тук не става дума за някакви златни или сребърни монети. Според православните богослови, числото десет е символ на завършеност и пълнота. Деветте неизгубени драхми са деветте ангелски чина. Сам по себе си броят на ангелите е непостижим за тленния ум. Изгубената драхма представлява човечеството като цяло. Ето защо Христос Спасителя слезе от Небесата на земята, в Своя дом, и запали светило - светлината на богопознанието. Той помете дома Си, т. е. очисти света от дяволската нечистота. И намери изгубената драхма - грешния, изгубен човешки род. После (след славното Си Възкресение и Възнесение) Той повика Своите приятели и съседи, т. е.  безбройното Небесно войнство от херувими и серафими, ангели и архангели, и разкри пред тях Своята голяма радост. Радвайте се с Мен. Намерих изгубената драхма! Това ще рече: намерих човеците, за да запълнят в Царството Небесно онази празнота, която се отвори след падането на гордите ангели, отстъпили от Бога. В края на времената броят на намерените и спасени души ще бъде милиарди, или според езика на Писанието - ще бъдат безбройни като звездите в небето и пясъка по морския бряг.

Господ е представил Себе Си в образа на жена, защото жените са по-грижливи и по-усърдни като стопани, къщовници и домакини. Щом съзрем това обяснение в тази толкова кратка притча, представена само в две изречения, нима няма да потръпнем в душата си, осъзнавайки че тя съдържа цялата трагедия - видима и невидима - на света. Тя ни обяснява защо Синът Божи е слязъл на земята. И хвърля ярък лъч светлина върху историята на човечеството и трагедията на всеки отделен човек. Тя ни открива необходимостта да вземем спешно решение, защото животът отминава бързо: дали искаме, или не искаме да бъдем изгубената драхма, намерена от Христа. Христос ни търси. Ще се крием ли, или ще Му позволим да ни намери преди смъртта да ни скрие от Него, от света и от живота?

Въпрос на лична воля е дали ще приемем, или ще обърнем гръб на този жизненоважен въпрос. След смъртта ни той ще стане безпредметен и никой няма да очаква отговор от нас.

 

Οτ „Православен живот", бр. 5 и 6, 1951 г.

Превод от английски: Анжела ЛАЗАРОВА-ПЕТРОВА

 

 





Още от "Православна мисъл":

2010-06-23 ГОСПОД В ОБРАЗА НА ЖЕНА: ПРИТЧАТА ЗА ТРИТЕ МЕРИ БРАШНО
2010-06-22 КОГА Е РОДЕН СВЕТИ ЙОАН КРЪСТИТЕЛ - хронологична справка
2010-06-21 ЕНЬОВДЕН