Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ГОСПОД В ОБРАЗА НА ЖЕНА: ПРИТЧАТА ЗА ТРИТЕ МЕРИ БРАШНО

ГОСПОД В ОБРАЗА НА ЖЕНА: ПРИТЧАТА ЗА ТРИТЕ МЕРИ БРАШНО

2010-06-23, автор: Св. НИКОЛАЙ ВЕЛИМИРОВИЧ, рубрика: Теология

a-368.jpgИ рече пак Иисус: „На какво да оприлича царството Божие? Прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото. И минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Йерусалим" (Лука. 13:20-21).

Това е друга Христова притча, която звучи загадъчно и непонятно. Нейният сюжет е взет от реалността на всекидневието и описва нещо съвсем ясно и просто. Стопанките в семейството са майсторки в приготвянето на хляб още от древни времена; те взимат брашно, поставят го в купи, прибавят квас, замесват тесто и го изпичат. Хилядолетия наред това е било ежедневно задължение за всяка домакиня и на Изток, и на Запад. Но на никого не му е хрумвало да използва тази ежедневна практика като образ или символ на Царството Божие. Единствен Господ Иисус Христос - тъй като в Неговите очи няма банални и маловажни неща, - решава чрез тази най-обикновена къщна работа да ни обясни нещо удивително и необикновено. Възможно е да използва описание на труда на Собствената Си майка.

Нека читателят на Евангелието се замисли над следните въпроси: Защо Христос е избрал за пример жена, а не мъж, след като мъжете също са майстори на хляб от векове насам? И защо заквасен хляб, при положение че широко употребяван е бил и безквасният? И защо жената взима три мери, не една, две, четири? И накрая, каква връзка или сравнение можем да открием между Царството Божие и кухненската работа на една домакиня?

Не намерим ли отговор на тези въпроси, как ще разберем смисъла на притчата? Само че ако в търсенето на отговор не използваме духовен ключ, ще се объркаме още повече. Всички притчи разказват за наглед незначителни неща, но техният истински смисъл е вложен много по-дълбоко. Допадат ни при прочит и ги виждаме като очевидни по съдържание, но по своя смисъл те са съсредоточени в  духа и духовното. 

Духовното тълкувание на тази притча е двупосочно по своя характер. Първата му страна засяга трите основни човешки раси, а втората - трите най-важни способности или сили на човешката душа. С други думи, забележителното и необикновеното в тази притча е представянето на човешкото спасение като процес на историческо и персонално развитие.

От синовете на Ной - Сим, Хам и Яфет - са произлезли три човешки раси след Великия потоп: семити, хамити и яфетиди. Това са трите мери брашно, в които Христос поставя Своя небесен квас - Светия Дух. Което ще рече, че Той е дошъл като Месия и Спасител на всички човешки раси и народи. И както с помощта на квас една жена може да превърне обикновеното брашно в хляб, така и Христос - чрез Светия Дух - превръща обикновените човеци в чеда Божии, в безсмъртни обитатели на Небесното Царство. Поради тази причина православното учение нарича светците земни ангели или небесни човеци, защото след като са „възкиснали" от кваса на Светия Дух, те вече не са обикновено брашно, нито безквасни земни сладкиши, а квасен хляб, който със своето надигане е променил формата си. Според Библията безквасният хляб е хлябът на робите, докато квасният е за свободните човеци, чедата Божии. Именно поради тази причина Православната църква използва за Светото причастие квасен хляб. Целият процес на квасене започва през онази първа троична неделя, или Петдесетница, когато Светият Дух слязъл върху апостолите. Оттам насетне развитието на този процес продължава и до днес и ще продължава до края на времената, когато всички ще получат своя квас. Това е историческото тълкувание на тази загадъчна притча за жената, която замесила хляба.

Второто тълкувание е в психологически и личностен план и засяга трите най-важни човешки способности или сили на човешката душа: ум, сърце и воля, или иначе казано, силата и способността на човека да мисли, да чувства и да има личен избор в своите постъпки. Това са трите невидими за очите мери в душата на вътрешния човек. Тези три сили или остават напълно безквасни както хляба на робите, или получават своя квас от беззаконието и лицемерието. Ето защо Христос казва на учениците Си да се пазят от фарисеите,  тъй като те предлагат кваса на лицемерието, или кваса на света и човеците, който отслабва силите на душата и я оставя немощна и осакатена. Но Христос реши да укрепи душевните сили на човека и донесе на земята нов квас. Хората, приели този небесен квас чрез кръщението в името на Светата Троица, се наричат синове и дъщери Божии, наследници на вечното Царство. Те не умират, защото дори когато напуснат телата си, животът у тях остава и това е живот вечен. Този небесен квас ги изпълва със светлината на разума, силата на небесната любов и красотата на добродетелта. Така трите сили на душата се развиват в паралелна хармония и ни въздигат към небето, към съвършенството. Нека помним, че Господ ни е казал бъдете съвършени, както е съвършен вашият небесен Отец.  

В тази притча Христос използва образа на жена, а не на мъж, и сравнява Себе Си с майсторка на хляб, защото жената като майка и съпруга приготвя хляба за семейството си с голяма любов, докато мъжете пекат хляб най-вече за продан и печалба. Всичко, което Христос прави за човечеството, е родено от неподправена любов, ето защо Той сравнява Себе Си с майсторка на хляб. С това представихме и второто тълкувание, но и то, и първото са верен прочит на притчата. Историческите и психологически нюанси в посланието на тази проста притча наподобяват разклоненията на голям дъб, поникнал от обикновен жълъд, защото тя действително е великолепна по своя исторически обхват и дълбоко психологическо проникновение.

 

Из „Православен живот", бр. 5 и 6, 1951 г.

Превод от английски: Анжела ЛАЗАРОВА-ПЕТРОВА

 





Още от "Православна мисъл":

2010-06-22 КОГА Е РОДЕН СВЕТИ ЙОАН КРЪСТИТЕЛ - хронологична справка
2010-06-21 ЕНЬОВДЕН
2010-06-19 ПРЕП. ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ