Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ПРАВОСЛАВНИЯТ СВЯТ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ

ПРАВОСЛАВНИЯТ СВЯТ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ

2010-07-24, автор: Протоиерей Андрю ФИЛИПС, рубрика: Теология

vuznoshenie.jpgВсемирното призвание на Православието - въведение

Не от отделен народ, ни от човешко желание, ни от политическа система, а от Бога се е родило Православието (срв. Йоан 1:13). Освен това в обхвата на православния свят са не само народите, които понастоящем го представляват. То принадлежи на целия човешки род в хода на времето - минало, настояще и бъдеще. Това е според идеята за човечество, в което няма нито расово, нито социално разделение: „дето няма ни елин ни иудеин, ни обрязване ни необрязване, ни варварин ни скит, ни роб ни свободник, а всичко и във всичко е Христос" (Кор. 3:11). Както в миналото - от апостолски времена, от първото хилядолетие на новата ера, - така и днес Православието е духовната основа на света. На практика то намира своето пълно изражение именно в един всеобщ човешки план, тъй като в сърцевината на православния свят - в апостолската и съборна църква, е заложена мисия всемирна още от времето на апостолите.

Православието и глобалното общество

Православните християни имат специална роля и отговорност по отношение на съвременна Европа. Православните са приемници на историческите традиции на Европа от първото хилядолетие, те са пазители на духовните принципи, заложени в самия произход на Европа. В своя зародиш всичко в Европа е формирано и моделирано под влияние на Православието. В това число влизат дори европейските вероотстъпници от второто хилядолетие, тъй като техните дела са плод на изопачаване на същата тази традиция. Характерните светски концепции на Запада от второто хилядолетие са всъщност следствие на отцеплението, когато те се отделят от православието и лишават хората от тяхната духовна идентичност, от принадлежността им към Църквата. Ето защо след хилядолетие на отстъпничество приобщаването към Църквата на всяка душа от Европа, в която Православието може да открие своето скрито кътче, е дълг и мисия на православните.

И тъй като в своята постправославна история Европа завладя целия свят през последните пет века, православните християни имат на практика дълг и мисия и към обществото на планетата като цяло. В днешното глобално по характер общество цари хаос и то е подложено на действието на гибелни сили поради своето безначалие и липса на духовна сила, която да му даде естествена цялост и пълнота. Обречени на провал са всякакви опити да се създаде стабилно глобално общество само по силата на военни и икономически стратегии, без наличие на реална духовна перспектива, защото ключов, насъщен фактор за реализиране на подобен план е именно духовността.  

Пренебрегването на този фактор води до конфликти и разрушения. Както това стана в бившите западни колонии, а от по-близко време - във Виетнам, после в Ирак и Афганистан. Не бива да пренебрегваме опитите да се внуши, че Православието няма място в решаването на проблема за световния ред: не икономисти и политици ще прогонят злите сили, населяващи бездуховния дом на западния секуларизъм. Единствено Православието може да се изправи с достойна мощ срещу силите на разрушението и да спаси човечеството от духовните му врагове.

Със сигурност ще има такива, които ще възразят, че не това е функцията на Православната църква и че православните не са много и нямат достатъчно богат интелектуален и духовен ресурс, за да променят хода на историята. Но по същия начин са могли да бъдат описани и православните от времето на Римската империя. Апостол Павел пише: „Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни (1 Кор. 1:26). В самата природа на Православието е заложено да не разчита на човешки средства, да не се доверява на „оръжието на плътта", да не мери събитията според мерките на човеците и света. За Православието важна е вярата, защото единствено липсата на вяра може да провали божествената му мисия.  

Православието и духовното обновление

В крайна сметка нима за човешката логика има нещо по-невероятно от преобразяването на древния свят от шепа неизвестни и необразовани люде от далечна провинция, наследници на презрян род? Но въпреки всичко, това се е случило и ето че днес - след две хилядолетия, след идването и отминаването на множество империи - тези хора продължават да имат въздействие върху нашия живот и начин на мислене. Някой ще каже, че подобно нещо няма как да се случи пак. Случило се е веднъж, и толкоз: вече е само история. Само че не така приема това Православието. От наша гледна точка обръщането на древния езически свят към вярата дава представа за преобразяващата сила на Православието, която то трябва да има преди края и в края на времената.

Светът на съвременната секулареизация е плод на разделена Европа, която изостави Църквата, отказвайки се от духовните и нравствени ценности на Православната традиция. Величието и падението на Европа след Великата схизма е в това, че покорявайки света, тя всъщност изгуби душата си. А тяло без душа е само един загниващ труп. Днес се сблъскваме не с крах на традиционната култура на Православното християнство, а със загниване на светската култура, която зае нейното място. В неуспеха си да посрещне най-съкровените човешки потребности секуларизмът доведе до духовен вакуум, а зад електронните технологии на съвременния свят се посади сърцето на мрака. И тъй като своята гибел секуларизмът дължи на загубата на духовни ценности, нелепо е да залагаме надежди на средства, които не отчитат този фундаментален проблем.

Ето защо днес повече от всякога имаме основание да отстояваме позицията, че Православието е решение и път към духовно обновление. Истинският изход ще дойде не чрез политически и икономически стратегии, а именно чрез Православието. Онова духовно ядро от вярващи, които ревностно пазят семената на единението, е последна надежда за света. Призвани да станат част от това единение са всички хора - не само от днешния свят, но и от всички предишни общества и цивилизации. Сами по себе си всички те имат свой специален и незаменим принос към реализиране живота на цялото. Сближаването на народите може да бъде осъществено единствено на по-дълбоко ниво, не на нивото на политическата власт и икономическите интереси. По своята същност това е една духовна задача, изискваща духовната визия на вярата и духовната воля на любовта.

След като през 1917 г. отстранихме онова „що задържа" злото, днес навсякъде виждаме ясни, открити белези на „тайната на беззаконието", която действа в света (срв. 2 Сол. 2:6-7). Единствено благодатта на Светия Дух има силата да срази действието на тази тайна. В своята благодат Православието посрещна и надмогна езическата Римска империя, ересите и вероотстъпниците, кръстоносците, монголите, татарите, тевтонските рицари, папските нашественици, Наполеон, отоманците, нацистите, комунистите. С нищо не са по-страшни прехвалваните от човека примамливи съблазни на секуларно-хуманистичното езичество, пред които сме изправени днес.

Православието и Светия Дух - заключение

Ние вярваме в силата на Светия Дух и сме убедени, че злото в днешния свят може да бъде победено. Защото макар да будят страх и ужас, силите на света са слепи сили - те действат в тъмнина и черпят заряд от активността на убийствени страсти. Всички техни технологически и геостратегически кроежи за заробване тялото, душата и духа на човека са безпомощни пред висшите сили на духовното познание и духовната воля, дарове на Светия Дух. В своята непостижимост и безпределност именно тези неподвластни на времето сили разграничават богочовешкия организъм на Църквата, Тяло Христово, от всяка човешка формация и логика на развитие в земната история.

„Да, дойди. Господи Иисусе!" (Откр. 22:20)

 

25 май 2010 г. (Намиране главата на св. Йоан Кръстител)

Публикувано в "Orthodox England" по повод годишнината от връщането в Църквата на 3 000 000 униати през 1831 г.

Превод от английски: Анжела ПЕТРОВА

 

 





Още от "Православна мисъл":

2010-07-23 ЧЕРНАТА ПРОЛЕТ - ЗОВ БОЖИЙ ДА СЪБИРАМЕ КАМЪНИ
2010-07-22 ВЪПРОСИТЕЛНИ
2010-07-20 ПАСТИРЯТ КАТО МОЛИТВЕНИК (за примера на св. прор. Илия)