Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » БОРБАТА СРЕЩУ СТРАСТИТЕ, част 2 - НЕВИДИМАТА БРАН

БОРБАТА СРЕЩУ СТРАСТИТЕ, част 2 - НЕВИДИМАТА БРАН

2011-04-10, автор: Архим. Йосиф, игумен на Ксиропотам, рубрика: Теология
Продължение (от тук >...)

arhimJosif.jpg

Страстните помисли

Средството, чрез което се задействат и се зараждат страстите в човешкото сърце, е страстният помисъл. Съществуването на помисъла само по себе си не е страст[1], нито човекът носи отговорност за нашествието на помислите. Преподобни Ефрем Сирин, говорейки за нашествието на помислите без участието на човешката воля казва, че както вътре в една градина е съвсем естествено заедно с полезните растения да поникне и дива трева или пък както островите биват удряни отвсякъде от вълните, така и за човека е естествено да влиза в отношение със страстните помисли, за нашествието на които той не носи отговорност. Неговата вина започва със склонението към тях и приемането на помислите. Когато човек склони към някой страстен помисъл, приеме го като полезен и го запази в себе си за продължително време, тогава той се сдобива и със съответната страст[2]. Например, гордостта, според авва Исаак, не е някакъв прост помисъл на гордост, който е дошъл и е отминал, а е гордото убеждение, което пребивава в човека, настойчивият горд помисъл[3].

Ролята на демоните

Как се раждат обаче тези лукави помисли в човека? От самото негово влечение или пък някой друг ги влага в разумния дял на душата? Свещеното Писание и цялата светоотеческа книжнина се съгласяват, че страстните помисли биват полагани в човешкия ум от демоните[4]. Св. Григорий Синаит показателно подчертава: „Помислите са демонските слова и са предтечи на страстите" (на старогр.), тоест помислите са слова на демоните и са предтечи на страстите.

Въпреки че нашата двусъставна природа (тяло и душа), но и благодатта от светото Кръщение ни предпазва обичайно от това да чувстваме зловещото и страшно присъствие и ненавист на демоните, ние трябва да знаем, че се намираме непрестанно под тяхното „критично" наблюдение, което има за цел да ни хвърли в грях и да ни подчини на страстите[5]. Това и опитват чрез постоянното подлагане-нашествие на страстните помисли. Тяхната следваща цел е да ни въвлекат дотолкова в подчинение на страстите и на греха, че да намалят възможно до минимум нашите възможности за спасение. По своята същност борбата на демоните цели отхвърляне на благодатта от светото Кръщение и от останалите църковни Тайнства, чрез които именно Христос дава на Своите вярващи възможността за спасение и обожение. 

Също така демоните не нападат всички по еднакъв начин и с еднакви помисли. Аналогично на духовното състояние на всеки те използват и различни методи на борба. Борбата на страстите е най-силна и особено настойчива при монасите, които често влизат в жестока битка с тях. Затова и св. Максим Изповедник подчертава, че невидимата борба с помислите е много по-трудна от тази в света, която се извършва с материални оръжия: „του δια των πραγμάτων πολέμου εστί χαλεπώτερος".

Особено при монасите демоните прилагат метода на подлъгващата дипломация и пропаганда, която предшества обикновено и световните войни. Тоест, те никога няма да воюват срещу един монах директно чрез блуден помисъл. Първо ще го борят чрез суета, след това чрез осъждане (критикарство), за да му отнемат Божията милост, а после ще започне и нападението с блудния помисъл. Въпреки маниакалния начин по който дяволът воюва с човека, той няма правото да упражнява насилие върху неговата свободна воля. Предполага, но не разполага. Крайният изход на борбата е изцяло предоставен на свободната човешка воля[6].

Стадии на борбата с помислите

Преподобни Йоан Синаит в Слово ХV на Лествицата, говорейки основно за плътските помисли, ни дава стадиите на борбата с помислите, без обаче да е систематичен по отношение на тяхното определение и ред, като подчертава предимно степента на душевна виновност при всеки стадий. Докато обратно, св. Йоан Дамаскин ясно определя редът на седемте стадия от борбата с помислите:

1. Нашествието/атаката е простото предложение на дявола. „Направи това или онова", както направи с нашия Господ Бог: „Кажи на камъните да станат хлябове (Мат. 4:3). Това, както вече казахме не е в наша власт.

2. Обвързване е приемане на помисъла, който ни предлага врага, и по някакъв начин - изучаване на лукавия помисъл и усладителна приказка с нашето право на избор.

3. Страст е наклонността, която се създава от обвързването на помисъла, който влага врагът, с по някакъв начин неговото продължителното изучаване и фантазиране.

4. Битка е въоръжението срещу помисъла, който възниква, било към отхвърляне на страстта, която той носи - т. е. на страстния помисъл - било към склонението към него, както казва апостолът: „Плътта желае противното на духа, а духът - противното на плътта; те се противят един другиму" (Гал. 5:17).

5. Пленничество е насилственото и нежелано завличане на сърцето, което бива тиранизирано от предходна пристрастеност към греха и продължителния навик.

6. Склонението е скланянето към страстта, която помисълът съдържа.

7. Действие е вече самото осъществяване на страстния помисъл, към който сме склонили.

Следователно онзи, който безстрастно посрещне първия етап, т.е. атаката или го прогони веднага със съпротива и твърдост, той отведнъж отсича и всички останали.

Лечение на страстите

Както видяхме страстите са болести на душата. Те пленяват човека, отдалечават го от Божията благодат и правят за него трудно осъществимо спасението.

Следователно човек, за да се спаси и да достигне обожение, трябва първо да се очисти от страстите. Без очистване от страстите душата не може да се излекува от греха, нито да постигне славата, която са имали Първосътворените преди грехопадението. Очистването, разбира се, е дело на Божията благодат[7], нужно е обаче човешкото съработничество, за да се осъществи то. Човекът предоставя своята воля[8], а Бог - Своята благодат. Всичко в Църквата е резултат на това съработничество на Божията благодат и човешката свободна воля. И въпреки множеството борби на свободната си воля, човекът само тогава се освобождава от страстите си, „когато Бог благоволи". Затова и човек трябва да умолява Бога да премахне похлупакът на страстите, който покрива душата му.

Начини и средства на лечение

Основна предпоставка, за да започне човек борбата за очистване от страстите, е да познава добре своята страст. Ако не е познава, той не може и да я излекува. Онзи, който се е удостоил да види себе си и да опознае страстите си, бива считан за по-висш и от „удостоилият се да вижда ангели".

Познанието за греховете и страстите, когато е свързано с вярата и със страха Божий, привежда човешкото сърце към покаяние. Покаянието не е някакво временно оплакване от извършването на някакво прегрешение, но е постоянно духовно състояние, което означава устойчиво отправяне на човека към Бога. И както подчертава св. Григорий Палама: „Покаянието е омраза към греха и обич към добродетелта, отклоняване от злото и творене на благото"[9]. Без покаяние няма полза от вярата: „И демоните вярват и се ужасяват".

Покаянието има и определени външни изяви. Бихме казали,  видими доказателства, които в светоотеческата терминология наричат плодове на покаянието.

Първият плод на покаянието е изповедта[10]. Съзнателното ни участие в тайнството на църковната изповед по своята същност е нашето въвеждане в живота и пътя на покаянието, който ние трябва да следваме през целия си живот. Изповедта е изражение на смиреното сърце. Когато сърцето е окаменяло, тогава човека не изповядва, че е причина на страстите и на прегрешенията си, а ги отдава и намира причината за тях в другите човеци или в демоните, или дори в самия Бог. Правилната изповед довежда човешкото сърце в утешение, което е вследствие на засрамеността, но и на умилението, което следва от изповядването на прегрешенията и поемането на отговорността за тях.

С покаянието и изповедта се свързват още три добродетели: скръбта, сълзите и себеизследването. Тези три добродетели подпомагат съществено очистването от страстите. Скръбта и мъката особено силно поразяват хулната страст, докато себеизследването - помислите на гордостта. Затова и авва Исаак Сирин съветва: „Когато дойде при тебе горд помисъл (че например си стигнал до някаква духовна степен) кажи: старче, виж своята блуд"[11]. Поради това, подчертава той, трябва да умоляваме Бога да ни даде дарованието за познаването на нашата греховност.

Св. Григорий Палама, следвайки чистата църковна традиция, счита за нужно послушанието към духовен отец[12], на който християнинът трябва „да съобщава лукавите страсти на своята душа" и да приема „духовно лечение". Връзката с духовен отец е наложителна в духовното ни усъвършенстване. Тя е това, което по-общо ние наричаме духовно ръководство. Без послушание на може да съществува духовен напредък и предпазване от егоизма и прелестта. Дори в много манастири съществува поговорката: „Послушание = живот, непослушание = смърт"[13].

Борбата за очистването от страстите се нуждае от настойчивост и твърдост. Небрежението и леността имат за резултат увеличаване на страстите в човешките сърца. И най-малкото духовно дело, което се извършва упорито и ежедневно, има голяма сила и може да смекчи твърдостта на страстите. За това е нужна програма[14].

Трябва още да се отбягват причините на страстите. Отдалечаването от тях има не само профилактичен, но и лечебен характер. Подпомага борбата за очистване от страстите. Когато предметът на желанието се намира в непосредствена близост, тогава трудно можа да се победи страстта. Тогава борбата става двойна - външна и вътрешна.

За да може човек да се отдалечи от страстта и да я излекува много биха му подпомогнали две неща: исихията и пустинята. Като казват пустиня св. отци нямат предвид само телесното отдалечаване от света, колкото предимно вътрешното отдалечаване от нещата на света. Необходима е борба, където и да се намираш, за да бъдат изкоренени страстите от душата.

Следва (тук >...)

Превод от гръцки език: Анула ХРИСТОВА

 


[1] Св. Петър Дамаскин, Περί διαφοράς λογισμών και προσβολών, Φιλοκαλία, τ. Γ΄, σ. 109.

[2] Α. Πιτσίλκα, Γένεσις και θεραπεία των παθών κατά την διδασκαλίαν του αγ. Ιωάννου της Κλίμακας, Λάρισα 1984, σ. 25-38.

[3] Αββάς Ισαάκ, Λόγος λβ΄, σ. 137΄, Λόγος νδ΄, σ. 215, Λογος, λζ΄, σ. 162.

[4] Вж. Ι. Καρμίρη, Σύνοψις της Δογματικής Διδασκαλίας της Ορθοδόξου Καθολικής Εκκλησίας, Αθήναι 1957, σ. 27 κ.ε. Πρβ. Ιω. Ρωμανιδου, Το προπατορικό Αμάρτημα, Αθηνά 1989, σ. 59 κ.ε.

[5] Κλίμαξ 4, PG 88,700B.

[6] Αββα Ισαάκ, Λόγος να΄, σ. 114-115, Λόγος να΄, σ. 210.

[7] Срв. Макарий Египетски, Ομιλιαί πνευματικαί 3,4, PG 34,469CD.

[8] Авва Доротей, Διδασκαλία Ι΄, PG 88,1724CD.

[9] Св. Григорий Палама, Ομιλια ΝΘ΄, Περί των τελουμένων κατά την θείον βάπτισμα...

[10] Αββα Ισαάκ, Λόγος νε΄, σ. 18.

[11] Пак там, Λόγος μθ΄, σ. 204.

[12] Св. Григорий Палама, Δεκάλογος της κατά Χριστόν νομοθεσίας,PG 150,1096C-1097A. .

[13] Γέροντος Εφραιμ, Καθηγουμενου Ι. Μονής Φιλοθεου, Πατρικαί Νουθεσίαι, εκδ. Ι. Μονής Φιλοθεου, Αγ. Όρος 1989, σ. 141-184.

[14] Γέροντος Ιωσήφ του Ησιχαστου, Επιστολή προς ησχαστην ερημίτην.

 





Още от "Православна мисъл":

2011-03-31 БОРБАТА СРЕЩУ СТРАСТИТЕ И ОЧИСТВАНЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ ЧОВЕК
2011-03-21 СВЕТАТА ЧЕТИРИДЕСЕТНИЦА - ДУХОВНА АРЕНА ЗА ВЕНЕЦА НА ЖИВОТА
2011-03-20 СНИМКАТА НА ПЪРВИЯ ЦЪРКОВНО-НАРОДЕН СЪБОР ОТ 1871 г. (140 години от провеждането му)