Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » БОРБАТА СРЕЩУ СТРАСТИТЕ, част 3 - СПАЗВАНЕ НА ЗАПОВЕДИТЕ И УПРАЖНЯВАНЕ В ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

БОРБАТА СРЕЩУ СТРАСТИТЕ, част 3 - СПАЗВАНЕ НА ЗАПОВЕДИТЕ И УПРАЖНЯВАНЕ В ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

2011-04-12, автор: Архим. Йосиф, игумен на Ксиропотам, рубрика: Теология
Към част 1 (от тук > ...)
Към част 2 (от тук > ...)

trezvenie.jpg

Очистването от страстите е изпълняване на Божиите заповеди. Целта на заповедите е именно очистването на сърцето. Грехът навлезе в нас чрез нарушаването на заповедите. Затова човек не може да се надява на очистване на душата си без да спазва заповедите. Делото на Евангелските заповеди е да се излекува и подкрепи болната душа, да се обнови и да се освети. Най-значителната полза обаче, която произтича от спазването на заповедите е тази, че чрез това човекът се подпомага да придобие добродетели. Защото всяка страст бива отстранявана и унищожавана чрез съответна добродетел[1].

Упражняването на добродетелите е това, което наричаме като цяло аскеза, или подвизаване.

Съществуват телесни добродетели като милостинята, поста, бдението, и душевни добродетели като любов към ближния, смиреномъдрие, самокритика, и всички други, които се извършват от душата. Тоест, най-значимата помощ в борбата срещу страстите предоставя упражняването на Евангелските добродетели, т.е. християнската аскеза, или подвижничеството.

Трябва да се започне от поста, който е приятел на смиреномъдрието, начало на християнския път и майка на молитвата.

Също основни добродетели на душата са вярата и смирението[2].

Вярата е светлина за разума, която пропъжда тъмата на страстите. Без вяра човешкият ум е разпилян по нещата в света. Чрез вярата той се концентрира и намира мир и спокойствие от помислите.

Без друго този, който е достигнал сърдечното смирение, е вече мъртъв за света. А този, който е мъртъв за света е победил и страстите. Който притежава смирение, овладява страстите без всякакъв труд. Затова и св. Йоан Лествичник подчертава: „Не бдях, не постих, но се смирих и Господ ме спаси". В хода на автентичния духовен живот смирението е предшественик, а делата са негови следовници.

Други добродетели също са помненето на смъртта, милостинята, мълчанието, помненето на Бога, срещите със свети хора и изучаването на Божиите слово.

Помненето на смъртта[3] поддържа телесните членове. Подтиква човека към духовно бодърстване. Страстите изкореняват и лекуват чрез непрестанното помнене на Бога. Когато паметта за Бога господарува в душата тогава изчезва всяка суетна памет от сърцето. Затова и св. Григорий Богослов подчертава: „Помнете Бога дори при всяко вдишване[4]". А друг от светите Oтци: „Ум, който се отдалечава от Бога става или звероподобен, или демоничен".

Срещите със свети хора умножава духовното познание, изкоренява страстите, разбива враждебните помисли[5].

Милостинята и без друго е лечебно средство срещу страстите. Милостивият човек сам става лекар на своята душа. Нищо толкова не може да освободи човека от жестоката страст на гордостта, колкото ако той посещава и подпомага онези, които се намират в трудно телесно или духовно състояние.

Най-силно оръжие в тази борба е изучаването на Свещеното Писание. То подпомага очистването на ума от враждебните помисли и от помненето на предишни прегрешения. Нищо друго, подчертава авва Исаак Сирин, не може така да пропъди от душата помненето на старите блудно деяния и да победи помислите, които произтичат от безпътството, както изучаването на Свещеното Писание. Постоянното изучаване на Свещ. Писание и житията на светиите просветлява душата. Предпазва човека от страстите и подсигурява копнежа по Бога.

Накрая мълчанието се явява особено полезно за духовния напредък на човека. „Преди всичко обикни мълчанието", защото осигурява голяма духовна плодотворност. Чрез мълчанието идва и мирът на помислите, очиства се умът от всяка страстно движение. Човек избягва от множество грехове като лъжа, осъждане, критикарство, злословие и добива способността да тълкува Божиите тайнства.

С излекуването на ума от страстните помисли, а на сърцето от вътрешните страсти, делото на очистването добива завършеност. Човекът бива излекуван от страстите, освободен от тяхното робство и простига чистотата. Освободен от страстите той добива успокоение на помислите. А признакът, че душата е започнала да се сдобива с чистотата, са многото сълзи, които текат безпрепятствено.

Побеждавайки страстите, човек се отдалечава от душепагубното себелюбие и приема Божията благодат и мир. Чувства жива победата срещу греха и света. Та дори и победата срещу смъртта. Така той стига на пристанището на Божията любов.

Молитва

Не трябва обаче да забравяме, че аскезата на всички горепосочени добродетели трябва да се извършва в атмосферата на непрестанна (продължаваща) молитва, било чрез общата в Църквата или чрез умната - тази в човешкото сърце, която най-вече е еднофразната молитва: „Господи, Иисусе Христе помилуй ме". Тя е най-сигурният страж на ума, който прогонва облаците на страстите от душата[6].

Трезвение (ниптизъм, теол.)

Какво е трезвение? Според св. Йоан Златоуст: „Пребъдването в бодърстване е трезвение" (Омилия по 1 Сол.). Трезвението е вътрешно внимание за изпълнението на всяка Божия заповед и придобиването на всяка добродетел.

Трезвението е борба, която се развива на два етапа. Първият етап се отнася до чистота на ума. Умът лесно се очиства, но и лесно се омърсява. Очиства се, когато се занимаваме с четене на Свещ. Писание и творенията на светите Отци, когато се трудим в пост, бдение, исихия и когато отбягваме душевредните срещи. А се осквернява, когато развиваме страстни помисли или когато приемаме външни греховни впечатления чрез сетивата си. Защото те са, които във времето на молитва се възвръщат винаги в ума ни и ни пречат да направим молитвата си чиста. Тоест, отбягването на външни сцени и самоконцентрацията на ума са първият етап от делото на трезвението.

Вторият етап засяга чистотата на сърцето. Състои се от събирането на ума и усядането му в сърцето, където въоръжен с молитвата: „ГОСПОДИ ИИСУСЕ ХРИСТЕ, ПОМИЛУЙ МЕНЕ, ГРЕШНИЯ" стои страж и пазител и възпрепятства входа за всеки един страстен помисъл и фантазия. Точно тук се корени и същността на делото на трезвението, което има за цел безстрастието. Това дело е болезнено, дълговременно, но и причина за множество милости.

Някои твърдят, че трезвението и умната молитва са работа единствено за монасите. Само че трезвението е добродетел, която може да стане достояние на всеки вярващ християнин: „Защото една е Божията воля за всички и един е духовният плод, който се изисква от всички нас".

Трезвение и молитва

Както казахме и преди, заедно трезвението и молитвата образуват делото на Свещената Исихия, която според св. Василий Велики е „начало на очистването на душата" (Послание 2). Не може да има трезвение без молитва, както и обратното. Не можем да влизаме във война невнимателно (без трезвение) и невъоръжени (без молитва). Тъй като в борбата срещу греховните помисли ние имаме за противник дявола, света и нашето страстно его, е необходимо съдействието на молитвата с трезвението. Това известява и св. ап. Павел, когато казва: „облечете се във всеоръжието Божие, за да можете да устоите против дяволските козни... заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лукав ден... с всяка молитва и просба" (Ефес. 6:11-18).

В тази борба колкото и силни да сме, не можем да победим сами. Не е възможно да се противопоставим без призоваването на Божието име. Еднофразната молитва: „Господи Иисусе Христе помилуй ме", заедно с трезвението са непобедимите наши оръжия срещу вечния враг. Блаженият Старец Максим Иверски съветвал вярващите, които идвали за наставление: „Нужно е внимание и молитва".

Трезвението много помага нашата молитва да става по правилен начин. Без трезвение молитвата лесно може да изпадне в фантазиране, мечтаене и унесеност. И оттам в една болнаво-мислителна молитва, по време на която нашето внимание се съсредоточава в мозъка, създавайки си теории и философии.

Епилог

Същността на духовния живот е аскезата на добродетелите, трезвението и молитвата. Живеем в една епоха, чиято главна характеристика е духовното късогледство, което ни отвежда и до духовна празнота.

Ние обаче бяхме изкупени от клетвата на греха и смъртта чрез пресвятата и скъпоценна Κръв на нашия Господ и Бог и Спасител Иисус Христос. Той ни обикна с една безгранична любов. Наистина, „никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели" (Иоан. 17:13). Какво търси от нас Христос? Да отговорим на Неговата любов, изпълнявайки заповедите Му. „Ако Ме любите, опазете Моите заповеди" (Иоан. 13:15) и „Неговите заповеди не са тежки" (1 Иоан. 5:4).

Нека започнем тогава тази борба за добродетелите, трезвението и молитвата. И когато помисълът ни се отдалечава от Христа, признак за несъвършената ни любов към Него, нека бързо го възвръщаме към извора на Безсмъртния Живот. Защото Бог е чист и пресвят и само когато очистим ума и сърцето си чрез трезвението и молитвата ние „ще видим Бога както си е". Амин! Да бъде!

 

Превод от гръцки: Анула  ХРИСТОВА

 


[1] Νείλου του Ασκητού, Προς Ευλογίαn περί τας αντιζυγους των αρετών κακίας, PG 79, 1140B-1141A, 1740B-D; Μαξίμου Ομολογητου, Προς Θαλάσσιoν PG 90,252A.

[2] Άββα Ισαάκ, Λόγος ιβ΄, Λόγος  νη΄.

[3] Άββα Ισαάκ, Λόγος ξη΄.

[4] Св. Григорий Богослов, Първо Богословско слово, PG 36,16B.

[5] Авва Исаак, Λογος μγ΄.

[6] Срв. св. Никодим Светогорец, пак там.

 

***

ОТ СЪЩИЯ АВТОР:

СВЕТА ГОРА - МЯСТО ЗА ОБНОВЛЕНИЕ И ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ИСИХАСТКАТА ТРАДИЦИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ

***

СРОДНИ ТЕМИ:

Из: ЗА МОЛИТВАТА И ЧИСТОТАТА НА СЪРЦЕТО, Св. Григорий ПАЛАМА

УМНАТА МОЛИТВА, Проф. Герогиос Мандзаридис

МОЛИТВЕНАТА БРОЕНИЦА И КАК ДА Я ПОЛЗВАМЕ, Анула ХРИСТОВА

ПРЕМИНАВАНЕТО ПРЕЗ ПУСТИНЯТА, или как да преживеем периода на духовна суша, †Лимасолски митрополит АТАНАСИЙ

 





Още от "Православна мисъл":

2011-04-10 БОРБАТА СРЕЩУ СТРАСТИТЕ, част 2 - НЕВИДИМАТА БРАН
2011-03-31 БОРБАТА СРЕЩУ СТРАСТИТЕ И ОЧИСТВАНЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ ЧОВЕК
2011-03-21 СВЕТАТА ЧЕТИРИДЕСЕТНИЦА - ДУХОВНА АРЕНА ЗА ВЕНЕЦА НА ЖИВОТА