Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ПОСТ ЛИ, НО ЗАЩО? - I част, за целта и корените на поста

ПОСТ ЛИ, НО ЗАЩО? - I част, за целта и корените на поста

2010-02-14, автор: Архим. ЕВСЕВИЙ (Витис) , рубрика: Теология

EVSEVIOS.jpg

Архим. Евсевий (Витис) е духовен старец, подвизавал се в светата килия "Св. преп. Сава Освещени и св. преп. Матрона Цариградска" край с. Фая Петра, Сидерокастро, Гърция. Получил образование в най-престижните университети на Европа той изоставя процъфтяващата си академична кариера, за да поеме по пътя на  монашеското трезвение в отшелничество.  Неговата молитва скоро привлича към него много духовни чеда от цяла Гърция, на които той посвещава множество душеполезни книги предимно в областта на светоотеческата антропология. Обичан от всички съвременни духовници и миряни в Гърция и извън нея, които са имали възможността да се докоснат до неговото изумително задълбочено творчество - явно продължение на светоотечското в съвременността - той се преставя се в Господа на 4 ноември 2009 г. в болничната си стая в Солун, оставйки в неутешима скръб своите чеда в Христа.

Основната характеристика на този духовен период, в който сега се намираме, е постът. Първият въпрос, който може някой да си зададе, е: защо въобще постим? Нима Бог не е устроил всичко "твърде добро"? Не е ли "Господня земята и всичко, що я изпълва"? Защо тогава постим и избягваме храни, благословени сами по себе си, след като са по Божия воля създадени?

Объркването, което обикновено настава при въпроси от този род, се състои в това, че ние отъждествяваме поста със самата храна, а не със себе си. Докато, постът няма отношение към самата храна ­ чиста, позволена или не, а към нас. Известно е, че относно употребата на храна ни е предоставена възможност за свободен избор. Но св. ап. Павел отбелязва следното: "Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но аз няма да бъда обсебен от нищо. Храната е за корема и коремът е за храната, но Бог ще погуби и едното, и другото" (1 Кор. 6:12-13).

С други думи, свободата при употребата на храната невинаги съответства на духовната полза. Човешкият живот по своето вътрешно измерение притежава много по-величествена дълбина, отколкото по външното си измерение, което стои на повърхността и което именно се обслужва от материалното хранене. Целта на продоволственото хранене е да подсигури продължаването на този живот, който така или иначе е временен. Докато целта на поста е да се навлезе в онази безкрайна дълбина на съществуването, която е вечна. Задоволяването на нуждата от храна не е от първостепенен характер и значение. Неговото предназначение е обслужващо. Само по себе си храненето е необходимо само като средство и никога като цел. Ние се храним, за да живеем, а не живеем, за да се храним. Целта на живота е толкова пронизващо извисяваща се, че тя превишава всяка една материалност, независимо от факта, че външното измерение на живота остава да бъде материалното. Затова е необходимо да се поровим и разкрием корена на поста, защото с това ще си помогнем не само теоретично да го опознаем, но и с благодарност да приемем поста като наш собствен начин на живот и животодайна сила.

КОРЕНЪТ НА ПОСТА

purvorodengriah_.jpgПостът се корени в самия рай. Първата словесна заповед, която Бог повели на първосъздадените, бе: "От всяко дърво в градината да ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него" (Битие. 2:16-17). Така постът бе зададен от Бога на Адам като необходим показател както за свободното и пълно приемане на Божията воля като регулиращ канон в живота на човека, така и за озаптяването и подчиняването на материята от духа. Човекът обаче не уважи тази Божия заповед и като я престъпи, стана жертва на всичките трагични последици от нейното нарушаване с краен резултат ­ настъпване смърт на душата, а оттам и на тялото.

Поради падението на стария Адам стана наложително идването на Новия Адам, Христос, Който да възстанови първоначалния порядък в Адама, т. е. в човешкия род. А обновителното дело на Новия Адам в света започна именно с пост ­ четиридесетдневен. Чрез него Той указа, че пътят на спасението е точно пътят на завръщането към онова първоначално състояние, от което отпаднахме. Или още, пътят на спасението е път на възвръщане в състоянието на послушание към Божията воля, чийто видим израз е опазването на повелята за поста. И докато стари ят Адам бе победен чрез обвързването и повличането по лукавия съвет на най-древния лицемерен змей, то Новият Адам още в самото начало нанесе съкрушителна победа именно от позицията на поста. Когато след тъй дългия и изтощителен пост лукавият Му заговорил относно задоволяването на нуждата Му от храна, Новият Адам ­ Христос ­ не само не се вслушал в неговия съвет, но и с решителност го отхвърлил. По този начин поставил Своя живот в пълна зависимост от Божията воля. "Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста" (Мат. 4: 4), били думите на Христос в отговор на изнудвача и с тях го обезсилил. С това порядъкът на послушанието бил отново възстановен. За да стане обаче и  веднъж завинаги утвърден, Христос принесе и Голготската жертва, която е окончателната и помитаща победа над врага с всичките му тъмни сили. Така постът съчетан с Кръста придобива ново измерение и тайнствени висини. И по-точно, присъствието на Христовия Кръст прави тайнственото измерение и смисъла на поста по-достъпни и понятни.

Простичко казано: преди явяването тайнството на Христовия Кръст, тоест, преди принасянето на Кръстната жертва, в света царувал грехът и господствали неуважението и безразличието. Хората облажавали телесните угоди и само неколцина оставяли настрана своите плътски наслади и апетити. От момента обаче, когато Господ осъществи кръстната Си жертва, тиранството на демоните загуби своята сила чрез опознаването на Бога и нахлуването на небесната добродетел в живота на хората. Поради това постът притежава чест, въздържанието ­ сияйност, а молитвеният зов на упражняващите се в тях достига небесата. Свидетелството за това е, че постният четиридесетдневен период ни е завещан от Самия Бог Слово ­ Христос за спасението на нашите души.

Постът е  преживян и основан от Самия Господ наш Иисус Христос. Поради което неговото измерение е христоцентрично. Всички, които Него следват, прилагат поста, който Той на Себе Си приложи и чийто извор и вдъхновител е Самата Света Троица. Първите следовници на поста са светите апостоли, които чрез примера и учението си установиха християнската традиция на поста. Всичко дотук ни убеждава, че постът не е просто някаква наредба или навик придобит, а е нещо твърде дълбоко и същностно както за живота на Църквата като цяло, така и за всеки вярващ поотделно, тъй като е законоположен и преживян от Самия Бог наш Христос.

Постът е средството за укрепването на душата. Външно се изразява в лишаване от определени храни, но обвързан с извършването на добри дела ­ той е преди всичко свята подготовка за пребогатия пир при трапезата от добродетели. А добродетелите са най-изящните и красиви жертви достойни за Господа и само те са в състояние да задоволят духовния ни глад.

Следва ... (тук)

 

Из книгата "Щрихи от духовния живот"

Превод от гръцки: Анула ХРИСТОВА

 

 





Още от "Православна мисъл":

2010-02-13 На ближния си прощавай прегрешенията
2010-02-12 КАТЕХИЗИЧЕСКО СЛОВО ЗА НАСТЪПВАЩАТА СВЕТА И ВЕЛИКА ЧЕТИРИДЕСЕТНИЦА
2010-02-11 БЛАГОДАРЕН СЪМ БОГУ ЗА НЕГОВИЯ БЛАГ ПРОМИСЪЛ