Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ПОСТЪТ ­- просветление на разума

ПОСТЪТ ­- просветление на разума

2010-02-17, автор: Свещ. Йоан КАРАМИХАЛЕВ, рубрика: Теология

post.JPGВярата ­ това е непосредственото свидетелство на душата за съществуването на Бога и духовния свят. Образно казано, сърцето на вярващия човек прилича на особен локатор, който възприема информация, идваща от духовните сфери. За по-ясното възприемане на тази информация, на тези вълни от духовния свят, способства постът. В живота на църковния човек постът заема твърде важно значение. Ако се обърнем към изворите, ще видим, че във ветхозаветните времена постът вече е съставлявал един от основните елементи на аскетическия живот. Хората постели в знак на покаяние, постели пророците и учителите Израилеви преди излизане на проповед и служение. Постели и царете, и простолюдието, за да се примирят с Бога, да принесат покаяние и чрез въздържание да явят на Бога своята любов. Ние знаем, че Христос започнал Своето обществено служение след Кръщението, като се оттеглил в пустинята и прекарал там 40 дни в пост.

Още във ветхозаветни времена съществувала ясна представа за това в какво трябва да се заключава постът. "Защо ние постим, а Ти не видиш?" ­ питат постещите в книгата на пророк Исайя (Ис. 58:3). Това става, защото на първо място не е поставено главното. Пророкът казва, че ако човек пости "за караници и разпри", а не тъй, че гласът му "да бъде чут във висинето"  (Ис. 58:4), то такъв пост не е угоден на Бога. Пророкът казва, че постът се заключава в това: да облечеш голия, да нахраниш гладния, да разделиш хляба си с ближните. Постът ­ това е време, когато трябва да забравим за себе си, да се научим да се жертваме за другите. Времето на поста ни е дадено именно за това, за да преразгледаме своя живот в тази перспектива.

За смисъла на подвига на поста ни напомнят също стихирите, които се пеят в началото на Великия пост: "Братя, като постим телесно, да постим и духовно: да разтрогнем всички съюзи на неправдата, да премахнем препятствията пред необходимите промени, да разкъсаме неправедните писания, да дадем на гладните хляб и да приютим нищите и бездомните, за да получим от Христа велика милост". "Елате, вярващи, да вършим в светлина делата Божии, като през ден да вървим честно и благообразно, да се избавим от несправедливото обвиняване на ближния. Да изоставим сладострастието на плътта, да разгърнем дарбите на нашата душа, да дадем на нуждаещите се хляб и да пристъпим към Христа в покаяние, възкликвайки: "Боже наш, помилуй нас!"

Постът е не само доброволно самоограничение в храната, в развлеченията, в общението със света. Постът е жертва на благодарение към Бога за тази велика изкупителна жертва, която е принесъл за нас Сам Синът Божи, нашият Господ Иисус Христос. Постът е също и съкрушително оръжие против робството на войнстващата срещу нас плът, той е дарувана ни от  Бога възможност за освобождение на духовното същество на човека чрез утеснение на телесното. Постът, накрая, е аскетическо средство. Постът е въздържание от всичко, което може да застане между нас и Бога. Постът ­ това е влизане навътре в себе си и пребиваване там в единение с Бога. Това е време за самоанализ, внимателно преразглеждане на своя живот. Период на най-активна духовна работа по изправление на своите недостатъци, изкореняване на страстите, очистване на плътта и духа. С такъв пост нашата душа се изцелява, привиквайки към лишения, тя става готова за вечността.

Истинският пост е въздържание не само от храна, но и от грехове. Според св. Йоан Златоуст постът сам по себе си не може да спаси съблюдаващите го, ако не бъде съобразен с установленията на закона. И за спортиста е казано, че "той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата"  (2 Тим. 2:5). "Който ограничава поста само до въздържание от храна ­ пише светителят, ­ той повече от всичко го безчести. Ти постиш? Докажи ми това с дела. Какви, казваш, дела? Ако видиш беден, дай му милостиня; ако видиш врага си, помири се; ако видиш своя приятел щастлив, не му завиждай; ако видиш красива жена, отмини я. Нека постят не само устата, но и зрението и слухът, и нозете, и ръцете, и всички членове на нашето тяло. Нека постят ръцете, пребивавайки чисти от грабене и трупане на богатство. Нека постят нозете, преставайки да ходят на противозаконни зрелища. Нека постят очите, приучвайки се да не се устремяват към благообразни лица и да не се заглеждат по чуждата красота. Зрението е храна за очите: ако тя е противозаконна и забранена, то вреди на поста и разрушава спасението на душата; ако пък е законна и позволена, то украсява поста. По-нелепо от всичко би било по отношение на ястията да се въздържаме и от позволената храна, а очите да поглъщат и това, което е забранено. Нека пости и слухът; а постът на слуха е в това да не приема злословия и клевети. Нека и езикът пости от сквернословия и ругателства. Що за полза, когато се въздържаме от птици и риби, а гризем и ядем братята си? Затова и ап. Павел със заплаха е казал: "Ако пък един други се гризете и се ядете, пазете се да се не изтребите един други" (Гал. 5:15).

Постът няма никакъв смисъл, ако отказвайки се от храна, ние в същото време завиждаме на някого, ругаем някого или мечтаем да отмъстим на своите врагове. Безсмислено е да постим, ако в същото време лъжем, сквернословим, сплетничим или просто плещим глупости. Безполезно е да се пости, ако не смиряваме своя ум и продължаваме да предявяваме претенции към близките си, или им се обиждаме, не желаейки да ги приемем такива, каквито са, и сами не прощаваме на тези, които са ни обидили. Пост със злоба в сърцето прилича на поста на скорпиона, който може да остава без храна повече от всички същества на земята, но при това изработва смъртоносна отрова.

Постът подготвя душата за покаяние. Когато се усмирят страстите, се просветлява духовният разум. Човек започва да вижда своите недостатъци, у него се появява жажда да очисти своята съвест и да се покае пред Бога. Ако у постещия вместо покайна молитва, любов към ближния, извършване на добри дела и прощаване на обидите, преобладават греховните настроения в душата, то постът не е истински, не е духовен пост, а се оказва само диета.

Св. Игнатий Брянчанинов казва, че постът действа тогава, когато е съпроводен от друга голяма добродетел ­ молитвата. "Постът освобождава човека от плътските страсти, а молитвата се бори с душевните страсти и, победила ги, прониква в целия състав на човека, очиства го, в очистения словесен храм тя въвежда Бога." Постът помага на душата да победи страстите, извлича душата, както бисер из раковина, от плена на всичко грубо, чувствено и порочно.
Постът трябва да се съпровожда и с милостиня, помощ за бедните. Древните християни съединявали заповедта за поста със заповедта за милосърдието. Те имали обичая, спестените от храна пари да слагат в специална касичка и по празници да ги раздават на бедните.

В църковен аспект посредством поста човек се включва в ритъма на храмовото богослужение, става способен реално да преживее чрез свещените символи и образи събитията от библейската история.

Според прот. Александър Шмеман "постът е единственото средство за възстановяване в човека на неговата истинска природа". Постът ­ това е шанс да върнеш на себе си най-главното ­ своята душа. Постът ­ това е възможността да се освободиш от кръговрата на бързотечащото всекидневие, да възстановиш правилното отношение към живота и с това значително да го удължиш, насищайки с огромен смисъл всеки миг от своето битие. Вместо върволицата от безсмислено бягащи дни в нашия обичаен живот ­ в поста ние можем да преживеем всеки ден с огромен, наситен, пълноценен живот. Този, който пости, знае, че в поста като че ли самото време се забавя, денят тече по-бавно в сравнение с обикновения ден. Всеки ден на поста се насища с дълбок вътрешен смисъл. Животът става осмислен, запълнен, всеки миг става особен, значим.

Постът е мерило за равнището на вярата и благочестието, за интензивността на духовния живот. Когато постът е бивал на голяма висота, тогава и духовният живот е процъфтявал и раждал големи герои на духа, чиито имена украсяват църковния календар. Постът е проява на по-деен духовен живот, но той създава и условия за такъв живот. Затова усилията за активизиране на религиозния живот в противовес на общото духовно разслабване налага и едно активизиране на поста, не толкова на външния, формалния пост, колкото на истинския, духовния пост.


Из подготвената за печат книга "Записки по християнска етика"

 

 





Още от "Православна мисъл":

2010-02-16 "Помилуй мя, Боже, помилуй мя" - слово при Покайния канон
2010-02-14 ПОСТ ЛИ, НО ЗАЩО? - I част, за целта и корените на поста
2010-02-13 На ближния си прощавай прегрешенията