Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » Покайният канон на св. Андрей Критски

Покайният канон на св. Андрей Критски

2010-02-18, автор: Архимандрит ГРИГОРИЙ, рубрика: Теология

"Помилуй мя, Боже, помилуй мя"


Arhim.Grigorij.jpgВъзлюбени братя и сестри,

        Светата православна църква като любяща майка, грижеща се всячески нейните чеда да наследят вечния живот, се стреми по всякакъв начин да ни помогне успешно да извършим подвига на светата Читиридесетница. В какво се състои този подвиг? Това е подвиг на покаяние, пост и молитва. И днес ние стоим в Божия дом и пеем, изпълнени с умиление, припева на Покайния канон: "Помилуй мя, Боже, помилуй мя".

        Покайният канон е едно боговдъхновено произведение, коeто се излива от дълбините на съкрушеното сърце на един свят човек. Който внимава в съдържанието на този канон, не може да не се умили сърцето му и да размисли за състоянието на душата си. С примери от Стария и Новия Завет св. Андрей ни припомня добрите и злите дела, светостта и греховността на човеците. Виждаме човешката душа, която пада и се изправя пред Божието лице, която съгрешава и се кае. От целия канон непрекъснато звучат като заповед три думи: пост, покаяние и молитва. Постът е преди всичко духовно упражнение, това е възможност да се съразпнем с Христа и в това се състои нашата малка жертва Богу. А в какво се заключава тази жертва Богу - постът? "Жертва Богу е дух съкрушен". Същността на поста е не в това да се лишим от едни или други ястия, удоволствия или дела, а да се откажем от това, което всецяло ни поглъща и отдалечава от Христа. Постът, това е време за служение Богу с молитва и покаяние. По думите на св. Василий Велики, постът се явява като "крила, които възнасят молитвите ни към Бога", а св. Йоан Златоуст добавя, че "молитвата се извършва с внимание особено през поста, защото тогава тя е освободена от всякакви житейски грижи и удоволствия". За такава покайна молитва постът е най-благоприятното време. И ще бъде ли постът наистина пост, ако освен промяната в храната не мислим нито за покаяние, нито за въздържание, нито за очистване на сърцето чрез усилена молитва. Чрез поста злото трябва да бъде омаломощено в плътта и помислите, а чрез молитвата да се даде път на покаянието.

Братя и сестри,

        За да повярваме в нашия Господ Иисус Христос - е нужно покаяние, за да пребиваваме в тази спасителна вяра - е нужно покаяние, за да преуспеем в нея - е нужно покаяние, за да наследим Царството Божие - е нужно покаяние. Затова нека обикнем покаянието. Да подражаваме на апостолите и светиите, чийто живот е бил един непрекъснат покаен подвиг. Да използваме за това настъпилия Велик пост. Нека той постави за нас началото на пътя на истинското покаяние за нашето обновление. Настина този подвиг е много по-труден от някои други християнски подвизи, тъй като изисква от нас да сломим своята гордост, да оставим предишния си живот и да станем нова твар в Христа. Но покаянието, като най-трудно, се явява най-угодният за Бога подвиг, в който Той ни дава Своята особена помощ. Затова нека не се страхуваме от него, тъй като Бог, виждайки нашата решителност към покаяние, ще ни дава Своята дивна благодат. Но да не забравяме, че както нищо не става без Божията помощ, така и покаянието не може да бъде резултатно без предварително общение с Бога при помощта на молитвата. Горещата молитва има велика сила, която ни укрепява и подпомага. Тя е беседа на човешката душа със своя Създател - Бога. Молитвата е едно от двете оръжия на християнина в борбата му срещу дявола - съответно срещу греха. На това ни учи Сам Господ Иисус Христос с думите: "А този род излиза само с пост и молитва". С тези оръжия се въоръжи Мойсей, за да получи Закона на планината Синай. С тези оръжия се въоръжи Илия и срещна Бога. С тези оръжия ниневитяни укротиха Божия гняв. С тези оръжия св. Йоан Кръстител подготви пътя Господен. С тези оръжия нашият Господ Иисус Христос започна този спасителен за цялото човечество подвиг. С тези оръжия трябва да се въоръжим и ние през тази света Четиридесетница. Чрез тях ние можем да получим всякакво временно и вечно добро.

Възлюбени в Господа братя и сестри,

        Сега е времето да положим усилия за организиране на нашия духовно-молитвен живот, да се потрудим повече по мярката на своите сили. Ако досега сме били снизходителни към себе си и по ред причини не сме посещавали Божия храм, или сме напускали богослужението преди неговия край, трябва да спрем това и да поставим добро начало. Ако сме го посещавали само в неделя и на празник, трябва да намерим време и сили обезателно да присъстваме и на всекидневните богослужби, тъй като именно в тях проличават особеностите на великопостните последования, изпълнени с умилителното пение на тропарите на часовете, многократното повторение на молитвата на св. Ефрем Сирин "Господи и Владико живота моего", придружена със земни поклони и накрая и самата Преждеосвещена света Литургия, чиито умилителни песнопения могат да съкрушат и стоплят и най-окаменялото от греха сърце. Не присъстваме ли на такива богослужения и не се ли помолим там, ние никога няма да проумеем и да се насладим на духовното богатство, което ни се открива от тези служби. Затова всеки един от нас трябва да се постарае, колкото е възможно повече, наред с работата, учението и другите житейски грижи да присъства на тези богослужби.

        Светата Четиридесетница е време за покаяние и молитва, през нея всеки един от нас е длъжен да изпроси от Бога опрощение на своите грехове, а храмът е най-подходящото място за това, защото за него се отнасят думите на нашия Спасител: "Където са събрани двама или трима в Мое име, там съм и Аз посред тях". Молитвата на Митаря, която привлече към него Божията милост: "Боже, бъди милостив към мене, грешния", Бог чу тогава, когато беше произнесена в храма по време на общественото богослужение - по време на четенето и пеенето на псалми и други песнопения.

Възлюбени братя и сестри,

        Нека с ревност посещаваме Божия дом и с внимание да слушаме молитвите и песнопенията в него, защото те са баня за душата - както водата мие тялото, така и църковното богослужение - човешката душа. Нека се вслушаме в зова на св. Андрей: "Душо моя, душо моя, събуди се, защо спиш? Краят наближава". И се пазим да не ни завари в смъртния час духовно заспали. Да се стремим да спазваме Божието предупреждение - "Внимавайте над себе си... бъдете будни във всяко време и се молете, за да може да избегнете това, което има да стане, и да се изправите пред Сина Човечески".

 Забележка: Проповедта е произнесена по време на четенето на IV статия на Великия покаян канон на св. Андрей Критски в столичния храм "Св. Параскева" на 18.02.2010 г.

 





Още от "Православна мисъл":

2010-02-17 ПОСТЪТ ­- просветление на разума
2010-02-16 "Помилуй мя, Боже, помилуй мя" - слово при Покайния канон
2010-02-14 ПОСТ ЛИ, НО ЗАЩО? - I част, за целта и корените на поста