Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » През Великия пост нека съвместим вярата с делата си

През Великия пост нека съвместим вярата с делата си

2010-02-25, автор: Отец Джон Брек, рубрика: Теология

humannost1.jpgВсички трезво разсъждаващи хора от традиционните религиозни култури винаги има върху какво да се замислят, наблюдавайки изключително острите проблеми, пред които ни изправя американската култура.

Налице е едно пълно смесване между понятията за капитализъм и демокрация, което превръща в табу всеки опит открито да се поставят  под въпрос достойнствата на нашата икономическа система дори и през настоящите години на финансова криза. (Кое би могло да има по-близка връзка с Божия закон: кредото на „Уолстрийт", че „Алчността не е порок!", или идеалистичният, макар и шаблонно звучащ, призив: „От всекиго според способностите, всекиму - според потребностите"?)

Наблюдаваме едно крайно нежелание да бъде извършена радикална реформа на нашата здравна система, при все че около 50 милиона американци не разполагат със здравни осигуровки, а останалите са принудени да избират дали да дадат парите си, за да си набавят животоспасяващи лекарства, или да си купят храна. И въпреки всичко това, щедростта, която нашите граждани показаха в подкрепа на бедстващите от земетресението в Хаити, е без аналог - доказателство за една вътрешна склонност към алтруизъм, която, подобно на остарялата ни социална политика, датира най-рано от времето на Плана „Маршал"[1].  

 Свидетели сме на разпространяването на субкултурата на оръжията, която отваря пътя на деца и подрастващи към пряк контакт с огнестрелни оръжия; на утвърждаването на свободните аборти като ежедневна практика, вследствие на която всяка година милиони жени прекъсват своята бременност (т. е. убиват плод в утробата), а бащите си живеят с илюзията, че са освободени от вина; на неудържимото залитане към евтаназията, и то не от състрадание, както е било навремето, а поради „ограничени ресурси". И всичко това се случва в една страна, в която моралът твърдо не потъва благодарение на безбройните актове на храброст и саможертвеност, щедрост и доброта от страна на средностатистическите граждани (стига само да не се боят, че най-неочаквано може да им се стовари съдебна призовка от страна на някой от обектите на тяхната благотворителност, както се случи, примерно, с онези медици, след като прекратиха помощите са за жертвата от една катастрофа).

Всичко това се дължи - и тук, и вече все по-видимо и в другите западни страни - най-вече на двойните стандарти, които позволяват в душите ни така спокойно да съжителстват добротворчеството и злоупотребата, щедростта и алчността, личната свобода и незачитането на общото благо. Този факт поставя един много специфичен проблем в Църквата. Спомнете си карикатурния образ (твърде реалистичен, за жалост) на онзи благочестив началник, който набожно отива на сутрешната служба в неделния ден, а в понеделник уволнява една четвърт от персонала, тъй като се налага „снижаване на разходите", или иначе казано - повече печалба за тези, които държат властта.

Този проблем обаче е не само икономически. Подобни противоречия са налице и когато иначе богобоязливи, ревностни вярващи наказват с бой децата си, вършат разни злоупотреби на работните си места, не плащат данъците си, хулят ближните си. В период на пост това извиква в мисълта онази хаплива забележка, за която не знаем с точност дали е изречена от св. Василий, или от св. Йоан Златоуст: „Въздържате се да не ядете месо, а изпояждате брата си!"

Няма спор, че в основата на всичко това личи човешката греховност, „падналото" състояние, онази характерна особеност в поведението на всеки един от нас и на човечеството като цяло. Но немалка част от проблема е отражение на социалната култура, под въздействието на която ние - обикновено доста незабелязано и несъзнателно - се озоваваме пред огромната пропаст, или несъответствие, между онова, което изповядваме, и това, което вършим; между благочестието ни в неделните дни и безмерния егоцентризъм, пропиващ отношенията ни с хората през останалата част от седмицата. Св. ап. Павел ни дава изключително точно описание на този проблем в седма глава от Посланието до римляни. 

Независимо дали е от влиянието на културната среда, или от собствената ми поквара, но откривам и себе си приклещен в същия капан. Дори след прекрасна литургия, включваща причастяване с Тялото и Кръвта Христови, денят ми може да се изпълни с множество прегрешения просто защото не успявам да следвам докрай повелите на духовната борба. Тъкмо затова ни е нужен постният период: да могат хора като мен да върнат поне отчасти равновесието и здравия разум в своя живот. Моят дългогодишен опит ми е показал, че не е никак трудно да се прекатуря право в културния дуализъм, за който по-горе споменавам. Дали Великият пост и Пасха действително ми помагат да постигна промяна вътре в себе си, в отношението и поведението си към хората?

Xc-umivayusht.JPGГолямата задача за мен и за много други е да затворят пропастта между онова, което проповядваме, и това, което вършим. Успяваме ли да пренесем и влеем в ежедневието си онзи искрен стремеж към Бога, който ни изпълва по време на богослужение или в моменти на изпитание? Умеем ли да бъдем като онзи собственик на американска фабрика за обувки, който в период на сурови икономически лишения, непосредствено след тежко бедствие, не само че не съкратил нито един от своите работници, но и не намалил дори с цент заплатите им? Успяваме ли да отделяме сили и време, за да осигуряваме благополучие не само в собствения си живот, но и в живота на другите; за да сме в състояние не само да търсим да получаваме любов, но и да отдаваме любов на хората, било то наши работници, родственици или непознати?

Това е един от големите пастирски проблеми, пред който сме изправени не само в Църквата, но и в светския живот като цяло. Изключително подходящо е в този период от годината да намерим решението в един много прост отговор - да насърчим стремежа си към вътрешен мир и молитва. Това, естествено, е съвсем специфично „православно решение". Винаги, когато са налице трудности, беди, изпитания, ние християните сме склонни веднага да реагираме с готовия отговор: „Обърнете се към молитвата...". Само че това е наше призвание във всеки един момент от живота ни: като започнем от неделната света Литургия и продължим през всички останали дни от седмицата, в ежедневието ни, във взаимоотношенията ни като цяло.

„Молете се!" Църквата ни предлага безкрайни богатства в това отношение - от забележителните богослужебни текстове до Иисусовата молитва. Когато молитвата не идва, когато се лутате в пустош и празнота из тайните кътчета на душата и ума си или във „външния свят", достатъчно е просто да се изправите пред икона - да се изправите пред Бога - и да помълчите.

Един добър, стар приятел дълги години работеше като началник-личен състав в голям шведски завод за шевни машини. От сутрин до вечер дните му минаваха в срещи с недоволни работници, които отиваха при него със своите молби, претенции и нерядко с доста враждебно настроение. Столът пред бюрото му, върху който сядаха тези хора, беше поставен така, че той да прокарва незабелязано поглед над главите им, право в една точка на стената зад тях. Там беше закачил кръст. За посетителите този кръст оставаше зад гърба им. Той обаче го виждаше и по такъв начин ги приемаше и разговаряше с тях пред невидимата сила и действие на Кръста. Той споделяше, че така неговата тягостна работа се превръщала в нещо едва ли не привлекателно и приятно и постепенно привикнал да поставя всеки човек, в това число и себе си, в сияйната светлина на разпнатия и възкръснал Христос.

Нищо не пречи да вземем пример от него. Особено през покайния период на Великия пост ние можем „да затворим пропастта" между своята вяра и делата си, като изпълним душите си с постоянна молитва. Подобно на нашия приятел от завода за шевни машини, ние можем да напреднем в своето служение, великодушие, състрадание, като се стремим в мир и търпение, но с голяма твърдост и постоянство, да виждаме и себе си, и другите в светлината на Този, Който е „навсякъде и във всичко".

 

Превод: Анжела ПЕТРОВА


[1] Американска хуманитарна програма за възстановяване на Европа (1948-1952), носеща името на Джордж Маршал - Б. пр.

 





Още от "Православна мисъл":

2010-02-24 ПЪРВО и ВТОРО намиране честната глава на св. Йоан Предтеча
2010-02-23 ИЗПОВЕДТА - ТАЙНСТВОТО НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО
2010-02-22 НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА