Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » Проблемът за ЗЛОТО И СТРАДАНИЯТА

Проблемът за ЗЛОТО И СТРАДАНИЯТА

2010-03-21, автор: Доц. д-р Емил ТРАЙЧЕВ, рубрика: Теология

bolka.jpgБолката и злото стоят пред нас като ирационални понятия. Страданието, нашето лично и това на другите, е опит по пътя, по който ние трябва да живеем, а не теоретически проблем, който можем да обясним. Ако съществува обяснение, то е на ниво, по-дълбоко от думите. Страданието не може да бъде "оправдано"; но то може да бъде използвано, прието ­ и чрез това приемане ­ преобразено. "Парадоксът на страданието и злото", казва Николай Бердяев, "се решава в опита на състраданието и любовта".

Но, докато ние сме основателно подозрителни към всяко повърхностно решение на "проблема за злото", в Свещ. Писание и особено в разказа за грехопадението, може да намерим ­ независимо от това дали тези свидетелства са тълкувани буквално или символически ­ две жизненоважни указания, които трябва да бъдат четени с внимание.

1.  В основата на учението за злите сили в Свещ. Писание на Стария Завет стои древноюдейското предание за падението на ангелите. В това отношение в старозаветните книги се предлагат само намеци за отпадане поради гордост на ангелите, предвождани от денница. В няколко новозаветни места се съдържат указания за това предмирно събитие.

Гл. 3 на книга Битие започва с разказа за "змията" (ст. 1), т. е. дяволът ­ първият сред онези ангели, "които не опазиха своето началство, а напуснаха жилището си, Господ запази във вечни окови, в мрак, за съда на великия ден" (Иуд. 1: 6). Имало е двойно падение: първо на ангелите, а след това на човека. За православните християни падението на ангелите не е картинна приказка, а духовна истина. Преди сътворяването на човека вече е имало разделяне на пътищата в рамките на небесното царство: някои от ангелите останали верни на Бога, други Го отхвърлили. Бог не пощадил "съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с веригите на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд" (2 Петр. 2:4). Относно разразилата се "война на небето" (Откр. 12:7-9) библейските данни са оскъдни. Иисус Христос казва на Своите ученици: "видях сатаната, как падна от небето като светкавица" (Лука 10:18). Пред нас не се излага в подробности какво е станало, още по-малко знаем какви планове Бог има за евентуално помиряване в рамките на духовното царство.

Както се вижда от свидетелствата, в старозаветната демонология образът на "сатаната" (в евр. противник; в гр. превод на Септуагинта ­ ο διάβολος ­ клеветник) заема централно място. Това е лично, духовно същество, чието действие и влияние се проявява в действията на други същества посредством изкушения (Бит. 3:1; Прем. 2:24; Йов 1:7; Зах. 3:1). Названието "сатана", с което се обозначава коварно, зло същество, притежава негативен смисъл и се употребява изобщо за противник, клеветник (Числ. 22:22 и др.). Но "сатана" се схваща и е наложено също така като собствено име на зъл дух (1 Пар. 21:1; Зах. 3:1), за враг на Бога, на Неговите планове и на Неговото творение ­ човека.

Представите на юдеите в областта на ангелологията и демонологията търпят развитие. Преди Вавилонския плен (587 г.) злото се е възприемало промислително ­ като начин за Божие наказание. След плена (538 г.) понятията Ангел и сатана бележат нов стадий. Налага се възгледът, че сатаната (дяволът) действа като посредник при наказания над хората. Гл. 3 от книгата на следпленния пророк Захария (520 г. пр. Р. Хр.) съдържа четвърто поред видение на първосвещеник Иисус. Последният е представен застанал прав в небесния съд пред Ангела Господен (ст. 1), обвиняван от "сатаната, който стоеше отдясно нему, за да му противодействува" (в качеството на обвинител).

В Новия Завет дяволът е виновник на всяко зло. Злите хора се считат за синове на дявола (Деян. 13:10), рожби на дявола (1 Йоан. 3:10).

За нас, при това сегашно положение на земното ни съществуване, сатаната е враг; но сатаната също така има пряка зависимост от Бога, за която ние нищо не знаем и относно която едва ли е благоразумно да спекулираме.

Три момента обаче трябва да се отбележат, които наистина ни засягат в нашите усилия да си обясним проблема за злото и страданията.

Първо, освен злото, за което ние хората сме лично отговорни, във вселената присъстват сили с огромен потенциал, чиято воля е обърната към злото. Тези сили, макар и не от човешки произход, са въпреки това лични. Съществуването на такива демонични сили не е хипотеза или легенда, а ­ за много от нас, уви! ­ въпрос на непосредствен опит.

Второ, съществуването на паднали духовни сили ни помага да разберем защо в определен момент от времето, очевидно преди сътворяването на човека, в света на природния безпорядък имало пустота и жестокост.

Трето, бунтът на ангелите достатъчно добре говори за това, че злото произхожда не от долу, а от горе, не от материята, а от духа.

Злото не е съвечно с Бога. Тъй като всичко сътворено от Бога е добро, грехът или злото като такова не е "нещо", не е съществуващо битие или същност. "Грехът е нищо", казва блаж. Августин. "Това, което е зло в тесен смисъл на думата", отбелязва св. Евагрий Понтийски, "не е същност, а липса на доброто, така както тъмнината не е нищо друго, освен липса на светлина". Св. Григорий Нисийски посочва: "Грехът не съществува в природата независимо от свободната воля; той не е същност сам по себе си." "Дори демоните не са зли по природа", казва св. Максим Изповедник, "но те стават такива чрез неправилна употреба на техните естествени сили".

Злото винаги е паразитно. То е изкривяване и злоупотреба с това, което е само по себе си добро. Злото не пребивава в самия предмет, а в нашето отношение към предмета ­ т. е. в нашата воля. Следователно изворът на злото е в свободната воля на духовните същества, дарени с морален избор, които използват тази сила на избор неточно.

Наричайки злото "нищо", може би изглежда, че ние недооценяваме неговата сила и динамизъм. Но, както отбелязва С. S. Lewis, нищото е много силно. Да казваме, че злото е извращение на доброто, и следователно при окончателния анализ ­ илюзия и нереалност, не означава да отричаме неговата силна власт върху нас. Защото няма по-голяма сила в рамките на творението от свободната воля на съществата, надарени със самосъзнание и духовен интелект. Така че погрешната употреба на тази свободна воля може да има изключително ужасяващи последици.

 2.  Но разказът в книга Битие казва ясно, че човекът се появява в свят, вече заразен от падението на ангелите, макар и в същото време нищо да не принуждавало човек да греши. Ева била изкушена от "змията", но тя била свободна да отхвърли нейните предложения. Нейният и на Адам "първороден грях" се заключавал в съзнателен акт на непокорство, обмислено отхвърляне на Божията любов, свободно избрано обръщане от Бог към себе си (Бит. 3:2, 3, 1).

В човешкото притежаване и упражняване на свободна воля не намираме в никакъв случай пълно обяснение, а най-малко наченки на отговор на нашия проблем. Защо Бог допуснал ангелите и човек да извършат грях? Защо Бог позволява злото и страданията? Любовта означава споделяне; любовта също така означава свобода. Както Св. Троица е любов, Бог желае да сподели Своя живот с тварни индивиди, създадени по Негов образ, които биха могли да Му отговорят свободно и на драго сърце с любов. Където няма свобода, не може да има любов. Принудата изключва любовта; както Павел Евдокимов обичал да казва, Бог може да направи всичко, с изключение на това да ни принуди да Го обичаме. Следователно Бог ­ желаейки да сподели Своята любов ­ създал не роботи, които биха Му се подчинявали механично, а ангели и човешки същества, надарени със свободен избор. И оттук, да поставим въпроса в антропоморфична форма, Бог рискувал: защото с този дар на свобода била дадена също така възможността да се греши. Но този, който не поема рискове, той не обича.

Без свобода не би имало грях. Но без свобода човек не би бил по Божи образ; без свобода човек не би могъл да влезе в общение с Бога ­ общение, белязано с печата на любовта.

2001 г.

 





Още от "Православна мисъл":

2010-03-18 КАК МЮСЮЛМАНИН СТАНАЛ ПРАВОСЛАВЕН ХРИСТИЯНИН И АРХИМАНДРИТ
2010-03-17 Покайното настроение във ВЕЛИКОПОСТНИТЕ ПЕСНОПЕНИЯ
2010-03-15 ПОСТ В ПОТРЕБИТЕЛСКОТО ОБЩЕСТВО