Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ЗА БЛАГОПОЛУЧИЕТО И ЩАСТИЕТО

ЗА БЛАГОПОЛУЧИЕТО И ЩАСТИЕТО

2010-04-30, автор: Отец Филотей ЗЕРВАКОС, рубрика: Теология

Filotheos_ZERVAKOS.jpgПрез месец май се навършват 30 години от блажената кончина на подвижника на благочестието стареца о. Филотей Зарвакос. Възлюбил Христа Бога още от младостта си, той пламенно желаел да приеме монашество на Света Гора. Друго обаче било угодно Богу и по съвета на своя духовен наставник св. Нектарий Егински той станал монах в един манастир в Гърция. Заради своя смирен и добродетелен живот бил удостоен с благодатта на свещенството и с благословението на Църквата започнал своя подвиг на духовен наставник на хиляди хора из цялата страна. Многобройни са случаите на благодатна прозорливост и чудотворство, които проявявал още приживе.

О. Филотей Зервакос е оставил и много прекрасни проповеди, излизащи направо от любещото му сърце. Една от тях предлагаме и на читателите, като се надяваме да сме съхранили през превода поне част от благодатния дух, с който е проникнато неговото слово.

 

Всички хора по света искат да станат щастливи - млади и стари, мъже и жени; дори момчетата и момичетата от малки, та докогато достигнат зрялост, мислят как да станат богати, как да станат щастливи в този временен живот.

Повечето хора вярват, че щастието е в това да бъдеш богат. Те мислят, че оня, който придобие богатство, е истински щастлив и заради това всички се стремят да придобият временно, земно богатство. Те изтощават себе си в непрекъснатата уморителна работа, странстват и търпят несгоди денем и нощем, за да придобият нетрайното материално и временно богатство, което не само не прави щастливи ония, които го притежават, но често пъти ги прави нещастни. Затова и нашият Господ Иисус Христос казва в светото Евангелие: „Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци ги подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето" (Мат. 6:19-20).

Богатството, което се придобива на земята, погива. Много пъти крадци убиват онези, които го притежават, за да го вземат самите те. Друг път нещастие, болест или бедствие прави от богатите бедни и нещастни хора. Но дори да предположим, че ония, които притежават богатства, биха могли да ги запазят през целия си живот. Те обаче няма да вземат нищо със себе си, когато напуснат този временен живот. Тук ние сме странници, пътници и не се е раждал такъв човек, който няма да умре. Свети апостол Павел ни казва, че всички ние умираме: богатият и бедният, царе и патриарси, йерарси и свещеници, миряни и духовници, мъже и жени, млади и стари, хора от всички съсловия, възрасти и обществено положение - всички отминават. Те не могат да вземат нищо от натрупаното от тях богатство със себе си, когато напуснат този свят. Защото след смъртта нито богатството остава, нито славата - те изчезват веднага, щом дойде смъртта.

Богатите си заминават от тоя свят така, както и бедните: богаташът от евангелската притча си замина също като Лазар, който нямаше нищо - нито някаква дреха, за да се покрие, нито парче хляб, за да яде (вж. Лука. 16:20-31). Въпреки това и двамата - и богатият, и бедният - си заминаха от този свят. Затова и пророкът цар Давид пее: „Когато богатството се умножава, не привързвайте към него сърцата си". Ако богатството тече като река, не привързвайте към него сърцата си, защото то няма да остане. Богатството не носи щастие...

Други хора мислят, че титлите и високите постове ще им донесат щастие. Те вярват, че ако някой получи висока служба, научи езици или стане професор, министър, генерал, цар, патриарх или митрополит и т. н., това ще му донесе щастие, че това е единствено достойното. Но и тези хора се заблуждават. Защото титлите и временните почести не донасят щастие. Напротив, ние знаем много царе, които са били убити, изпратени на заточение или отровени на върха на славата си; също и министри и генерали, които са били убити по страшен и жесток начин от противниците си. Значи, високите постове, чиято слава търсят мнозина, също не носят щастие.

Други, които са по-окаяни и неразумни от предишните, мислят, че човешкото щастие е в това да ядеш добре, да пиеш, да се отдаваш на греховни желания и да затъваш в калта на разврата, блудството, прелюбодейството и другите желания и похоти на плътта. Те мислят, че онези, които се отдават на подобни неща, са щастливи. Но те са по-достойни за съжаление и по-нещастни, отколкото другите преди тях. Те се заразяват с болести и свършват в болниците и лудниците. Повечето от онези, които се отдават на своите лоши пожелания, обезумяват.

Така и първите, и вторите, и третите са нещастни. Те не знаят, къде лежи истинското щастие.

Аз искам да ви покажа пътя и начина, по който всички вие можете да станете истински щастливи. Ако всички вие тук (проповедта е произнесена пред хора в конкретна църква - б. пр.) - и млади, и стари, и мъже, и жени - се вслушате в отческото ми увещание и съвет, знайте, че всички ще станете щастливи, наистина ще станете богати, ще станете почитани и славни в действителност, ако думите, които ви казвам, ги приложите на практика. Защото те не са мои думи, а думи на Бога, на Самия Христос, Който дойде в света, за да ни води по пътя на спасението и на истинското щастие - път, на който ни учи светото Евангелие. Това са също думи на светите апостоли, на пророците и учителите ни във вярата. Мой дълг на духовен отец е да ви ги кажа, за да ви направя щастливи. Затова внимавайте и научете как да станете щастливи и в този временен живот, а също и във вечния.

Деца мои, истинското щастие не е нито в почестите, нито в удоволствията на тялото. Истинското щастие е в добродетелта. Тези, които се борят да придобият добродетелност и да изпълняват Божиите заповеди, са истински щастливи. Това значи, че добродетелният човек - оня, който пази Божиите заповеди и ги изпълнява - е истински щастлив. Ще ви докажа това с истински примери от живота на хора, които са се упражнявали в добродетелта, пазили са Божиите заповеди, станали са славни и почитани и са придобили покой и в този временен живот, както и във вечния. Като първи пример ще ви дам светия Предтеча.

Свети Йоан Кръстител беше беден. Той нямаше нищо - нито къща, в която да почива и спи, нито завивки, нито изискано облекло като на евангелския богаташ. Облеклото и завивката му бяха от камилска вълна. Нямаше нито обувки, нито с какво да покрива главата си: единствената му собственост беше добродетелта. Той нямаше нито пари, нито имущество, но макар да не притежаваше нищо от тези неща, той беше богат, славен и щастлив, защото беше добродетелен и защото обичаше Бога.

Божественият свети Йоан Златоуст, вторият проповедник на покаянието след Предтеча, златогласната тръба на нашата Църква, картинно говори за добродетелта, светостта, богатството и щастието на Предтеча. Ще ви предам думите му по-просто, за да можете по-лесно да ги разберете. Свети Йоан Златоуст ни казва, че когато свети Йоан Кръстител и Предтеча беше в пустинята, хората напускаха градовете и отиваха в пустинята: хора, чиито къщи имаха позлатени покриви и които спяха на пухени легла от слонова кост оставяха всичко и отиваха в пустинята. Защо? За да почетат Предтечата ,да почетат този гражданин на пустинята, този бедняк, който нямаше нищо и имаше всичко, защото Бог беше с него. Добродетелният човек има със себе си Бога и няма нужда от нищо друго, защото: „Ако Бог е за нас, кой ще е против нас" (Рим. 8:31). Ако имаме със себе си Бога, какво повече можем да желаем? Кой е по-богат от Бога? Кой е по-способен да ни удостои с чест, да ни прослави и да ни направи щастливи?

И добродетелта беше тази, която притегляше хората към светия Предтеча, въпреки че трябваше да претърпят много несгоди (докато отидат в пустинята при него - б. пр.). Защо? За да могат да засвидетелстват и да се преклонят пред неговата добродетел и да чуят неговото учение, да бъдат научени на вярата и да разберат какво трябва да правят, за да бъдат щастливи.

Божественият Златоуст се запитва колко ли много велики и славни хора е имало по това време - цар, богаташ, първосвещеници, книжници, фарисеи и законници. Но имената им са изчезнали безвъзвратно. Името на светия Предтеча обаче е знаменито, всеизвестно, възхвалявано и почитано дори до днес и ще бъде вовеки. И това е постигнато от добродетелта на Предтеча.

Светите апостоли бяха бедни, нямаха нищо, дори и тояга, на която да се подпират. Когато Христос ги изпрати по целия свят да проповядват Евангелието, те дори нямаха торба, в която да сложат малко хляб, за да ядат по пътя. Те нямаха и пари, защото Учителят им заповяда: „Не взимайте нищо друго освен тояга със себе си там, където ви изпращам, нито други дрехи, нито торба за хляб (срв. Марк 6:8-9). Бъдете свободни. Ако имате вяра, Аз няма да ви изоставя". Светите апостоли повярваха на Господните думи и не взеха нищо със себе си, когато тръгнаха от Йерусалим, за да покорят целия свят на Христа.

Апостолите се разпръснаха по целия свят и хората - идолопоклонници, невярващи, грешници и заблудени, когато чуха че светите апостоли им проповядват за нов Бог, всички се въоръжиха, за да им обявят война - императори, царе, князе, управители, военачалници, войски и всички философски системи. И на кого обявиха война?! На дванайсет човек, искаха да ги разкъсат на парчета и да ги изтрият от лицето на земята. Защо? За да ги спрат да не проповядват за друг Бог, различен от онези, които те почитаха, т. е. различен от глухите и безчувствени идоли.

Дяволът ги прелъсти да повярват, че тези идоли са богове; дори да повярват, че техните страсти също са богове. Тези безпътни хора отидоха дори дотам да си създадат богове на разврата, похотта, блудството и прелюбодейството (напр. Афродита, Ерос, и др. - б. пр.) и им се покланяха. Тези, които бяха крадци и разбойници, също имаха мраморни, бронзови, златни и дървени статуи на своите богове (Хермес - б. пр.). Тези хора се противопоставиха и искаха да унищожат светите апостоли, когато те учеха, че това не са богове, а идоли. Така започна голяма война за разгромяването на светите апостоли, голяма битка между целия свят - всички царе и оръжия на онова време с техните войски срещу тези дванайсет човека.

Това беше свирепа война, но тези дванайсет бедни апостоли, без да имат нищо, победиха всички тях. Как победиха те целия свят? Те го победиха с добродетелта, т. е. с истинска вяра и искрена, от цялото си сърце и душа любов към Бога и към ближния. И затова светите апостоли казаха с почуда и удивление: „Тази е победата ,която победи света - нашата вяра в Христа и добродетелта" (срв. 1 Йоан. 5:4-5); казаха това, когато видяха всички да им се покоряват, дори царе и управници, мъже и жени, философи и нищи.

Добродетелта, вярата и любовта, която светите апостоли изпитваха дори и към техните гонители, обръщаше хората към вярата, караше ги да се предадат и да се подчинят на знамето на Кръста. Светите апостоли бяха бедни. Те казваха: „Ние сме бедни, но мнозина направихме богати; ние нямаме нищо, но имаме всичко. Ние нямаме нищо, но притежаваме всичко, защото имаме Бога, защото имаме добродетелта" (срв. 2 Кор. 6:10).

Виждате ли сега какво е добродетелта? Ето защо вселенският учител свети Йоан Златоуст ни казва още за светия Предтеча: „Нищо не е равно или по-високо от добродетелта. Нищо не е като добродетелта; нищо не е равно на добродетелта, нито е по-високо от добродетелта. Добродетелта, дори и сама по себе си, е по-могъща от всичко друго, защото тя има със себе си Бога. Злото, от друга страна, е по-слабо от всичко, дори и целият свят да застане с него". Добродетелта е могъща, защото има със себе си Бога, а злото има със себе си само дявола.

Ето защо, деца мои, трябва да разберете, че щастието - истинското щастие, което вие, аз и всеки един желае - е скрито в добродетелта и в Божиите заповеди. Нека не позволяваме на сатаната да ни подлъже да го търсим някъде другаде, защото само като пазим Божиите заповеди и придобиваме добродетел, ще станем истински щастливи.

Не искам да продължавам да говоря и да ви уморявам. Надявам се, че сега разбирате къде е добродетелта и как можете да станете щастливи. Ще ви кажа само още един пример, който да имате в ума си наред с тези на светите апостоли, светия Предтеча - този на другите светии. Помнете, че те презряха нетрайното богатство и отидоха да живеят в пустините, в пещерите и земните пропасти, за да намерят скритото съкровище, скъпоценния бисер - Христа, и предпочетоха да живеят като Предтеча ,да се хранят с треви и сух хляб заради едничката цел - единението им с Христа.

Затова нека всички обичаме Бога и добродетелта. Нека пазим Неговите заповеди, за да можем да станем истински щастливи в този сегашен временен живот, а също да придобием и вечните небесни дарове на царството Божие по молитвите на всечистата Дева Богородица, на свети Николай, вашия закрилник, и на всички светии. Амин.

 

Превод от английски: А. БОРИСОВ

 

Църковен вестник, бр. 19 и 20/1994 г.

 





Още от "Православна мисъл":

2010-04-27 СОФИЙСКАТА ЦЪРКВА „СВ. СПАС”, ЗАЛИЧЕНА ОТ БАНКА
2010-04-24 НЯМАМ ЧОВЕК! (Проповед за Неделята на Разслабления)
2010-04-23 ДУХОВЕН ОТЕЦ И БРАТЯ В ХРИСТА