Господ Иисус Христос благославя младоженците в Кана Галилейска и извършва там първото Си чудо
У нас, братя и сестри, има такива съюзи, които са скрепени и осветени от Самия Бог и които поради това никоя власт човешка няма право да разрушава. Какви са тези съюзи? Тези, от които се съставлява и чрез които се поддържа целият наш обществен живот. Подобни съюзи от изключителна важност са семейните, гражданските и църковните; за тях може да се каже: каквото Бог е съчетал, човек да не разлъчва. Кой е най-първият съюз? Без съмнение, съпружеският.
Колко важен е съпружеският съюз е видно от това, че той е установен от Бога още в рая, и от Бога е указана важната цел на този съюз: и сътвори Бог човека, по Божий образ го сътвори: мъж и жена ги сътвори. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се и напълнете земята (Бит. 1:27-28). Следователно, в съпружеството е коренът на всяко човешко общество и Божието благословение, дадено на съпружеството, се простира над целия човешки род. Поради това велико благо произлиза от тези съпружества, които съхраняват върху себе си благословението Божие, но велико е злото от онези съпрузи, които по своя вина загубват това благословение или сключват своите съюзи съвсем без благословение - самоволно. Така лошите съпружества, сключени противно на Божията воля, умножили развращението в допотопния свят и навлекли страшен гняв Божий върху целия човешки род. Господ Иисус Христос показал важността на брачния съюз не само с това, че благоволил на брака в Кана Галилейска за първи път да открие Своята чудодейна сила, но и с това, че в Своята Църква открил особен извор на благодат за съпрузите християни, като приел техния съюз в числото на Своите свещени тайнства. Тази тайна, т.е. тайната на брака, е велика: но аз говоря за Христа и за Църквата (Еф. 5:32): така апостолът изобразява високото значение на християнския брак. Велика е, казва, тайната на брака, защото е образ на светейшия съюз на Христа с Църквата. От това високо понятие за християнския брак се извеждат всички задължения на съпрузите християни.
И на първо място: не са ли християните, встъпващи в брак, длъжни по подобаващ начин да се приготвят за този толкова важен и свещен съюз, който се сключва за цял живот? От съчетаващите се Църквата изисква определено пълнолетие, най-вече за да са способни те да разберат значението на брака и важността на обязаностите, които приемат на себе си чрез брака. Също така Църквата изисква от бъдещите съпрузи добре да знаят закона Божий, за да могат с течение на времето да научат на вяра и благочестие децата, които ще им дарува Бог. Запрещава се всякакво принуждение към брак, та да бъде бракът съюз на любовта, а не принудително обвързване. Впрочем каква трябва да бъде любовта на съчетаващите се? Не страстна и сляпа, която не разсъждава и не знае важността на брачния съюз; а благоразумна, разсъдителна, покорна на Божията воля и оградена със страх Божий. Ако така добре женихът и невестата се подготвят за тайнството брак, то ще им бъде леко да изпълнят и важните обязаности, които произтичат от този освещаван от Църквата съюз.
Главната и обща обязаност на съпрузите християни е любовта и верността - добродетели, които повече от всичко уподобяват техния съюз на съюза на Христа с Църквата. Любовта им нека бъде чиста, не користна за каквато и да била светска изгода, любов във всеки случай готова и душата си да положи за своя приятел. Съпружеската вярност трябва да бъде непоколебима, неизменна до смърт, вярност, чужда не само на прелюбодейни дела, но и на прелюбодейни мисли и чувства. Нека се почитат съпрузите като принадлежащи един на друг и съставляващи една плът, както говори Писанието: ще бъдат двамата една плът. Така учи и светият апостол: жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената (1 Кор. 7:4). Към общите обязаности на съпрузите се отнася така също взаимната помощ един към друг, която християните не бива да свеждат единствено до житейските нужди, но са длъжни да простират и върху духовните потребности, т.е. длъжни са да си помагат един на друг в делото на спасението, да се утвърждават един другиго във вярата и упованието в Бога, не само да се молят един за друг, но и един с друг, и по този начин да съставляват в своето малко общество домашна църква. Всичко това е особено нужно тогава, когато Бог им дарува деца - нужно, казвам, за да се одухотворяват децата от християнските добродетели на своите родители.
Какви са особените обязаности на мъжа и особените обязаности на жената? Те произлизат от отношенията, в които Божието слово поставя мъжа спрямо жената и жената спрямо мъжа. Мъжът е глава на жената, казва апостолът (Еф. 5:23), а жената се нарича тяло на тази глава. Както главата управлява тялото, предугажда опасностите за него, защитава го, така мъжът притежава управляващата власт в дома и е длъжен да пази и защитава своята жена; преди всичко той е длъжен да се грижи за нейната издръжка и за издръжката на цялото семейство. Така именно заповядва апостолът: тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича. Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява, както и Господ - Църквата (Еф. 5:28-29). - Какво се казва на жената? - Вие, жените, покорявайте се на мъжете си. Както църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко (Еф. 5:22, 24). Казано е също: жената да се бои от мъжа си. Покоряване и боязън на любовта. Защото такова е покоряването и боязънта на Църквата по отношение на Христа - с това отношение апостолът сравнява и отношението на жената към мъжа. Какво е това покоряване и боязън на любовта? Покоряване във всичко, което не е противно на закона, охотно, свободно и искрено; боязън не мъчителна, не рабска, но благодушна и дружеска, т.е. опасение и грижлива внимателност да не оскърбиш с нещо любимия и уважаван приятел. Впрочем не е ли длъжен и мъжът да уважава своята жена? И нему апостол Петър предписва да въздава чест на жената. Вие, мъжете, говори, живейте благоразумно с жените си, и отдавайте чест на женския пол като на по-слаб съсъд (1 Петр. 3:7). Каква чест? Като на своя помощница, като на стопанка в дома, като на майка на децата, а особено, по думите на същия апостол, като сънаследница на благодатния живот. В това отношение, т.е. в делото на спасението правата и преимуществата на мъжа и жената са съвършено еднакви, както свидетелства апостол Павел: в Христа Иисуса, говори, няма мъжки пол, ни женски: защото всички вие едно сте (Гал. 3:28). От своя страна жената няма ли право да дава полезни съвети на своя мъж? Някога Сам Бог заповядал на Авраам да послуша гласа на Сарра, когато тя защитавала честта на своя син Исаака (Бит. 21:12). Така нека и съпругата християнка да пази честта на своето семейство, а ако вижда невнимателни постъпки на своя съпруг, да се старае с кротост да го предпазва от заблуждения и да го вразумява. Впрочем, благочестивата жена може и е длъжна благотворно да въздейства на мъжа си не толкова с думи, колкото с пример: та ако някои, пише апостол Петър, мъже не се покоряват на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени (1 Петр. 3:1). Същият апостол заповядва на съпругите християнки да се стараят да украсяват себе си не с красиви одежди, а най-вече с кротост и търпеливост: тяхното украшение, говори, да бъде не външно, сиреч, плетене на коси, кичене със злато или обличане в премени, а вътрешно - скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух (1 Петр. 3:3-4). Ето истинската красота, която не увяхва и в старостта; ето украшения, достойни за всяко уважение, които не само не са разрушаващи за семейството, а съставляват най-хубавото негово богатство! Защото добродетелната жена, по думите на Соломон, е по-скъпа от бисер; сърцето на мъжа й е уверено в нея и той не ще остане без печалба (Притч. 31:10-11).
Ще попитат: как трябва да се мисли за безбрачния живот, какъвто водят мнозина в наше време. Трябва, братя, да различаваме живот чист, девствен, и живот безбрачен, нечист, беззаконен. Първият е украшение на християнството и се похвалява от словото Божие; а вторият се осъжда и от евангелското учение и от естествения закон и нанася безчестие на името на християнина. Против такъв толкова непорядъчен живот е достатъчно да приведем следните устрашаващи думи на апостола: Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло - чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог (Евр. 13:4).
Ловчанска св. Митрополия
януари 2013 г.
гр. Ловеч
