ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Архиерейско съслужение във Варна - проповед

18 февруари 2013 15:28, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Архиерейско съслужение във Варна

Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Кирил - Наместник-председател на Св. Синод на БПЦ и наместник на овдовелия Софийски епархийски престол, и Негово Високопреосвещенство митрополитът на Зимбабве и Ангола Серафим (Кикотис), от Александрийска Патриаршия, отслужиха Божествена света Литургия в Неделята на Хананейката, в храм „Св. Успение Богородично”.

Проповед за празника произнесе Варненският и Великопреславски митрополит д-р Кирил. В нея се казваше: „В името на Отца и Сина и Светаго Духа,

Ваше Високопреосвещенство, Възлюбени в Господа отци, братя и сестри!

Нека се отдадем на премъдрия Божий промисъл, който винаги промишлява и се старае да ни помага в нашия подвиг, в нашата невидима бран с поднебесните сили на злобата. Затова Църквата е отредила на всички богослужения да се четат съответните четива от Апостола и Евангелието, за да получим назидание.

Ето, днес Църквата е отредила да празнуваме деня на Хананейката. Тази вярваща жена, която безпокоила Христа заради своята страдаща дъщеря, викала след Него да й помогне. Но Христос строго й казва, че е изпратен само при изгубените овци от дома Израилев. Тъй като в началото Той и апостолите са влизали само при иудеите. Спасителят казва на апостолите да проповядват на всички люде, но в самарийските градове да не влизат. По-късно те разпространяват словото Божие между езичниците, за да стигне и до нас.

Тази жена – хананейката - настоявала: „Господи, помогни ми”. Но Спасителят й казал: „Не е добре да се взема хляба от децата и да се хвърля на псетата”. Вярата на тази жена била толкова силна, че тя не се обидила, а със смирение приела своето положение на езичница. С вяра и с разум отговорила: „Да, Господи, но и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите”. Тя смятала, че Той не трябва да й откаже трошица от тази Божествена сила, макар че тя не е иудейка. Именно поради силната й вяра и нейното смирение, Спасителят изпълнил нейната молба и дъщеря й оздравяла.

Ето, братя и сестри, пример и за нас, православните християни. Ние не трябва да се обиждаме или да смятаме за обидно, когато нещо неправилно казват за нас. Трябва да излезем от тази ситуация със смирение и тогава Господ ще погледне много по-благосклонно към нас, когато види нашата вяра, нашето смирение, нашето човеколюбие. Да постъпваме така, както Той казва на друго място: „Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях” - Църквата го нарича "златното правило" на Христа, на християнството.

Да, ние не трябва да правим на нашите ближни това, което не искаме да го правят на нас. Но трябва да понасяме със смирение и вяра тези несправедливи обиди, пререкания и злословия, които отправят към нас. Защото Господ е Този, Който ще съди всички. И Той ще въздаде и възнагради най-правилно всеки един от нас според делата ни. Той е Съдия. Именно затова е казал: „Не съдете, за да не бъдете съдени”. Когато ние осъждаме своя ближен, вместо да допринесем полза за себе си, за обществото, допринасяме много по-голяма вреда, защото ние самите вече попадаме под осъждане. Вършим един от най-големите грехове - осъждането. Затова не трябва да се занимаваме с другите какво правят или вършат. Разбира се, ние трябва да се стараем да им помогнем, да се осъзнаят, да не правят така и да се радваме с тези, които са добродетелни, които се стараят да изпълняват словото Божие и да го прилагат надело. Защото на това ни учи християнството. Да се отзовем на скърбите на страдащите, да плачем заедно с плачещите, да се радваме с тези, които се радват. Така взаимно да носим теготите един другиму. Да изпълним закона Христов. Към това сме призвани. Да изпълняваме Закона, Пророците, но най-вече Новия Завет. Новата заповед. Не само да обичаме Бога от цялата си душа и сърце и ближния като себе си, но и да обичаме враговете си.

Коя религия, коя друга вяра учи на такава възвишена християнска любов!? Нужна е доброта, смирение, търпение, за да можем да вразумим и да помогнем на тези, които не са достигнали до нужната духовна висота, за да съзнават, че трябва първо да огледат себе си, а не да враждуват против другите. Да дойдат в себе си, както скоро ще отбележим в Неделята на Блудния син.

За него се казва: „Той дойде в себе си”, разбира, че напразно е прахосвал бащино наследство, че при баща му дори слугите живеят много по-добре, отколкото той живее далече от своя отец. Осъзнал, че е живял греховно, че е съгрешил пред Небето и своя отец и с покаяние и смирение се връща при своя Отец.

Това е най-важното за всеки един човек - да разбере, да осъзнае къде се намира, откъде идва, накъде отива, защо и как трябва да живее. Амин!

Материала подготви: Петко Колев

 

 

Снимки

Архиерейско съслужение във Варна Архиерейско съслужение във Варна Архиерейско съслужение във Варна Архиерейско съслужение във Варна Архиерейско съслужение във Варна Архиерейско съслужение във Варна Архиерейско съслужение във Варна Архиерейско съслужение във Варна Архиерейско съслужение във Варна Архиерейско съслужение във Варна Архиерейско съслужение във Варна Архиерейско съслужение във Варна Архиерейско съслужение във Варна Архиерейско съслужение във Варна Архиерейско съслужение във Варна Архиерейско съслужение във Варна Архиерейско съслужение във Варна Архиерейско съслужение във Варна Архиерейско съслужение във Варна Архиерейско съслужение във Варна Архиерейско съслужение във Варна Архиерейско съслужение във Варна Архиерейско съслужение във Варна
« предишна новинаследваща новина »