ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

АКТ-ИЗЛОЖЕНИЕ ЗА ИЗБОР НА БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ И СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ

24 февруари 2013 14:20, Българска Патриаршия
Новият Български патриарх Неофит с делегатите на ПИЦС, държавните ръководители и църковните служтели

ПАТРИАРШЕСКИ ИЗБИРАТЕЛЕН ЦЪРКОВЕН СЪБОР

Двадесет и четвъртий ден от месец февруарий на две хиляди и тринадесетата година от Рождеството по плът на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос

АКТ-ИЗЛОЖЕНИЕ ЗА ИЗБОР НА БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ И СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ

За слава на Светата, Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица – Отец, Син и Дух Светий, самоуправляемата Българска православна църква – Българска Патриаршия, която е „неотделим член на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква“ (чл. 1, ал. 1 УБПЦ – БП) е скъпо и живо наследство от нашето славно многовековно минало. Основана още през IX век от св. цар Борис-Михаил Покръстител като автономна Архиепископия под върховната юрисдикция на Константинополския патриарх, тя става независима автокефална Църква през 919 г.

През месец октомври 927 г. с официален църковно-канонически акт Вселенската Патриаршия в Цариград признава автокефалията и въздигнатото патриаршеско достойнство на Българската църква. По този начин самостойната Българска църква, с ранг на Патриаршия, заема 6-о място сред древните най-авторитетни първопрестолни и равни помежду им центрове в християнския свят, като престолният на Българския патриарх град Преслав се нарежда след древните Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим.

През 1235 г. Българската православна църква получава на големия Всеправославен събор в гр. Лампсак официално и канонично признаване на патриаршеското достойнство на Търновския първойерарх от всички източноправославни автокефални Църкви, като подобаващо бе поставен на пето място в православния диптих и се утвърди като първостепенен чинител в църковния, държавния и политико-обществения и културно-просветния живот на българския народ и на цялото Вселенско православие, дори до крайните земи на Севера. За първи Търновски патриарх на Лампсакийския събор е провъзгласен Йоаким I, който е и първият Български патриарх, заслужено причислен към сонма на светиите. Канонизирани и провъзгласени за светци на Православната църква са и българските Търновски патриарси свещеномъченикът за вярата патриарх Макарий и всехвалният и богоносен патриарх Евтимий, при чието светителстване Православната църква по всички български земи достигна завидна слава, просветна висота и безспорно обаяние. Патриаршеският институт, възглавяван от христообразни мъже – синове на Майка България, стана стожер и символ на всебългарското етническо и духовно единство.

Българската патриаршия през трагичната за народа ни черна 1393 г. сподели участта на нашата държава и по политически обстоятелства преустанови своето институционално съществуване. Българската църква в условията на Османската империя преминава не по църковно решение, а по това на султан Баязид II, под фактическото управление на Цариградската патриаршия, а през 1416 г. официално и под нейната юрисдикция, като автономна Църква. В това положение родната ни Патриаршия и поробеният ни народ останаха почти през всичкото време на близо петвековното агарянско иго, подчинени на небългарска църковна администрация. Другият български църковен институт – автокефалната Българска архиепископия със седалище гр. Охрид през 1767 г. сподели съдбата на славната ни Търновска патриаршия. Така Българската православна църква, със своите венцеславни престоли - патриаршески в Търново и архиепископски в Охрид - бе посечена от османлийския ятаган и остана вдовстваща, докато Всемилостивият Бог не я дари с благодатта на автокефалната независимост.

След няколко десетилетия на църковно-национална борба на 27 февруари 1870 г. бе извоювана отново църковната ни независимост под формата на екзархия, така както тя бе и отнета: султан Баязид II подчини с военна сила Българската църква, предавайки я административно на патриарха във Фенер, който да представлява всички християни в султанската държава, а неговият по-късен приемник - султан Абдул Азис, със свой нарочен Ферман учреди самостоятелността на Българската църква. На 16 септември 1872 г. специален Събор, свикан в Патриаршията във Фенер, провъзгласява Българската църква и българския народ за схизматични. Този неканоничен, етно-филитистичен, политически и порочен акт не получава одобрението, включително и на Йерусалимската патриаршия - Прамайка на всички християнски църкви. Блаженейшите екзарси на всички българи предстояват родната ни Църква от столицата на Османската империя – Цариград, тъй като те се явяват обединители на всички православни християни от българския род, пръснати по територията на империята. Българската екзархия, която възстановява българската държавност, вдъхва нужния на млада България институционален живот, като доказателство за това е Учредителното събрание, проведено в старопрестолния град Търново през 1879 г., под председателството на Негово Блаженство първия Български екзарх Антим. Възстановената Екзархийска църква не само в границите на свободното Българско княжество и независимо Царство България след 1908 г., а и извън пределите дори на Сан-Стефанска България на територии, предимно населени с православни българи, благодарение на будния и деен Български екзарх Йосиф, организира свои църковни структури и духовен живот на православна просвета и национално самосъзнание.

След Балканските войни и изхода от Първата световна война седалището на българските екзарси се мести в столицата София. Българската църква в този период не изоставя своите духовни чеда и полага отечески грижи за тях дори и в далечните земи на континента Северна Америка, където учредява свои духовни центрове.

Жив, ярък символ на единството на православна България е построеният през 1912 и осветен през 1924 г. ставропигиален храм-паметник „Св. Александър Невски“ – днес катедрала на българските патриарси.

По време на Втората световна война на 9 септември 1944 г. политическата промяна в България е кардинална. България попада в сферата на влияние на болшевишкия безбожен тоталитарен социалистически строй. Враждебността към вярата, Църквата и благочестивите българи от диктаторския режим е жестока. Подвигът на мнозина духовници и православни християни принася достоен плод пред Всеблагия Бог и на 21 януари 1945 г. Екзархийски избирателен събор избира Софийския митрополит Стефан за Екзарх български и бива тържествено интронизиран в древния храм, посветен на Божията Премъдрост „Света София“, където през 343 г. е проведен великия за Църквата Сердикийски събор и който храм-базилика е богато благоукрасен от император Юстиниан Велики.

Въпреки трудностите на времето на 22 февруари 1945 г. се вдига злополучната схизма с издаването на специален „Томос“ от Вселенския патриарх Вениамин, съгласно който се премахва изкуствено внесената аномалия в единството на Христовото тяло – св. Православна църква, и автокефално се устройва управлението на Българската православна църква. Така, възтържествувайки правдата, се възстанови каноническото общение с всички Поместни православни църкви. Пълното вътрешно каноническо устройване на Църквата обаче се получи едва на 10 май 1953 г. В този забележителен в най-новата ни църковна история ден, след 560 г. на вдовстващ български Патриаршески престол, отново бе възобновена старославната Българска патриаршия. Същия ден Третият църковно-народен събор избира за Български патриарх и Софийски митрополит дотогавашния Пловдивски митрополит Кирил, който бе тържествено възведен на славния престол на българските патриарси. Патриаршеското достойнство на Българския първойерарх е признато от повечето Православни църкви, чиито представители участват в интронизацията на новоизбрания Български патриарх Кирил. На 27 юли 1961 г. Вселенската патриаршия в Цариград с нарочен документ официално признава възстановения през 1953 г. патриаршески институт на Българската църква, което признание утвърждават и останалите древни патриаршии, съобразно техните решения, взети на Събора в Лампсак през XIII век. Богу било угодно, след 18-годишно многоплодно и разностранно патриаршеско служение, на 7 март 1971 г. да призове в Своите небесни селения светейшия Кирил, патриарх Български и митрополит Софийски. Съгласно предсмъртната му воля той бе погребан в съборния храм „Успение на Пресвета Богородица“ в ставропигиалния Бачковски манастир, където по предание, бил заточен, починал и погребан последният Български патриарх св. Евтимий Търновски и където също така мирно се покоят тленните останки на последния Български екзарх Стефан.

На 4 юли 1971 г. в Синодалната палата в София е свикан Патриаршески избирателен църковно-народен събор, който избира за Български патриарх и Софийски митрополит Ловчанския митрополит Максим. Светейшият патриарх Максим възглавяваше Българската православна църква и светителстваше над православния български народ повече от 41 години. Това бе период на много обществени промени, църковни и политически премеждия. Изпитанията, през които премина Българската църква при първосветителстването на патриарх Максим бяха стопени с апостолска ревност, себеотдание и търпение, с трудове и сълзи, и най-вече с молитва. Патриарх Максим чрез присъщата му мъдрост, разумност и добро познаване на преходността в света издигна авторитета на Българската църква не само в българското общество и държава, а и в международно отношение, като превърна предстояваната от него Църква в твърдо крепило на св. Православие. Българската църква бе опазена благодарение на патриарх Максим невредима от трудностите на времето. Българският патриарх Максим чрез личния пример на живот и служение сред целия православен свят и сред всички православни християни провокира стремеж към аскетичен подвиг и молитва. В годините на човеконенавистната атеистична диктатура патриарх Максим съхрани не само Църквата, а и вярата Христова. Той с търпение, благочестие, смирение и несъкрушими вяра и висок християнски морал не позволи да рухне Църквата в тежкия период на печалния разкол. Патриарх Максим при своето патриаршество направи Църквата символ на опрощението, като прие в нейното лоно всички отклонили се от каноничната Църква и от Христовата истина, отделили се не заради техни псевдохристиянски ценности, а заради лични интереси, стремежи и подбуди. Така същевременно иночески и първосветителски той щедро благославяше своите духовни чеда, завеща мир и показа пътя на любовта. Българската православна църква при патриарх Максим продължи да е символ в християнския свят на сигурност, стабилност и непоклатимост.

В монашеско смирение и молитва Богу на 6 ноември 2012 г. Българският патриарх и Софийски митрополит Максим се пресели в небесните селения за небесно служение на Бога, Комуто посвети целия си живот и служение.

През време на изтеклите близо 60 г. от възстановяването на Българската патриаршия при служението на блаженопочиналите и приснопаметни български патриарси Кирил и Максим, Българската православна църква отбеляза значителни постижения. Тя издигна още повече своя междуцърковен, национален и межународен престиж, продължи и продължава успешно да изпълнява своята историческа мисия сред българския народ – да го просветява със светлината на Евангелието, да го укрепва в праотеческата православна вяра и църковно-патриотични традиции, и да го води към духовен възход. Тя даваше и продължава да дава своя принос в усилията на Българската държава за просперитет, благоденствие и културен напредък на многострадалния ни народ.

Св. Синод, като взе предвид досегашната градивна роля на родната ни Патриаршия в областта на църковния ни обществен и културен живот, нейните заслуги в миналото за запазване и утвърждаване духовното единство на българския народ, нейната спасителна мисия, а също и нейното значение, което тя безспорно ще има и за още по-честитото народно бъдеще, намери: че историческата повеля налага да бъда възглавена вдовстващата Българска патриаршия, като бъде избран нов Патриарх на овдовелия Български патриаршески престол.

Вземайки, прочее, в съображение всичко гореизложено, Св. Синод в пълен състав в заседанието си 27 ноември 2012 г., Протокол № 31, на основание чл. 42 – чл. 47 от Устава на Българската православна църква – Българска Патриаршия, реши: да се произведе на 24 февруари т.г. избор за нов Български патриарх и Софийски митрополит на вдовстващото място на блаженопочиналия новопреставлен патриарх Максим чрез Патриаршески избирателен църковен събор, като се извършат своевременно всички необходими приготовления и се направят съответните разпоредби.

След като цялата предварителна каноническа процедура по свикването, организирането и провеждането на Патриаршеския избирателен църковен събор е вече изпълнена, днес 24 февруари 2013 г., след Божествената св. Литургия, отслужена в Синодалния параклис „Св. цар Борис-Михаил Покръстител“ в София, членовете на Патриаршеския избирателен църковен събор се събраха в Големия салон на Синодалната палата, за да изберат съгласно чл. 47, ал. 1-4 от Устава на Църквата ни, Предстоятел – Патриарх Български и митрополит Софийски.

Съгласно Устава на БПЦ – БП чл. 41, в състава на Патриаршеския избирателен църковен събор влизат всички епархийски митрополити, епископите на БПЦ – БП, по 7 представители от всяка епархия – 3-ма клирици, 2-ма миряни, един монах и една монахиня, а за Софийска епархия 12 представители – 6 клирици, 4 миряни, един монах и една монахиня, по 1 представител от трите ставропигиални манастири и на двете Духовни семинарии, или всичко 142 души.

След пристойна към Господа молитва, Наместник-председателят на Св. Синод Варненски и Великопреславски митрополит Кирил прогласи Патриаршеския избирателен църковен събор за открит.

Преди да се пристъпи към самия избор, бе избрано, съгласно чл. 46, ал. 2 от УБПЦ – БП, Избирателно бюро в състав: Наместник-председателят на Св. Синод и Председател на Патриаршеския избирателен църковен събор Варненски и Великопреславски митрополит Кирил и членове :

1. Ик. Михаил Михайлов;

2. Ик. Валентин Лазаров;

3. Стефка Спиридонова;

4. Радомир Чолаков.

Комисията по пълномощията, утвърдена с решение на Св. Синод в заседанието му на 28 ноември 2012 г., прот. № 32 – пълен състав, провери пълномощията на избирателите и ги съобщи на Избирателното бюро. От всичко 142 избиратели присъстват с редовни пълномощия 138, което съставлява изискваното в чл. 46, ал. 3 от УБПЦ, болшинство.

Наместник-председателят на Св. Синод и Председател на Патриаршеския избирателен църковен събор обяви имената на тримата епархийски митрополити, избрани от Св. Синод за достойни за Патриаршеския престол, а именно:

1. Старозагорски митрополит ГАЛАКТИОН

2. Русенски митрополит НЕОФИТ

3. Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

След това той прикани избирателите чрез тайно гласоподаване да дадат своя вот.

Като приключи гласуването, Избирателното бюро публично провери валидността на бюлетините, преброи подадените гласове и установи следния резултат:

1. За Русенския митрополит НЕОФИТ са подадени 71 гласа.

2. За Ловчанския митрополит ГАВРИИЛ са подадени 43 гласа.

3. За Старозагорския митрополит ГАЛАКТИОН са подадени 22 гласа.

4. Невалидни бюлетини 2.

Общо 138.

Поради обстоятелството, че никой от тримата митрополити не получи изискуемото мнозинство от 2/3 от присъстващите избиратели, се пристъпи към втори тур на гласоподаването. След приключването на гласуването на втория тур Избирателното бюро публично провери валидността на бюлетините, преброи подадените гласове и установи следния резултат:

1. За Русенския митрополит НЕОФИТ са подадени 90 гласа

2. За Ловчанския митрополит ГАВРИИЛ са подадени 47 гласа

3. Невалидна бюлетина – 1.

Общо 138.

На основание чл. 47, ал. 3 от УБПЦ–БП Председателят на Избирателното бюро обяви Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит НЕОФИТ, получил повечето гласове, за канонично и уставно избран от клира и народа СВЕТЕЙШИЙ БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ И СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ.

За всичко станало, на основание чл. 47, ал 4 от УБПЦ – БП, се състави този Акт, който се вписа в Кондиката на Св. Синод и се подписа от Бюрото на Събора и от всички присъствали членове на Патриаршеския избирателен църковен събор за вечен спомен.

I. Председател на Събора и Наместник-председател на Св. Синод

1. Варненски и Великопреславски митрополит Кирил

II. Епархийски митрополити – членове на Св. Синод

1. Врачански митрополит Калиник

2. Сливенски митрополит Йоаникий

3. Видински митрополит Дометиан

4. На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф

5. Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон

6. Великотърновски митрополит Григорий

7. Русенски митрополит Неофит

8. Неврокопски митрополит Натанаил

9. Плевенски митрополит Игнатий

10. Старозагорски митрополит Галактион

11. Ловчански митрополит Гавриил

12. Пловдивски митрополит Николай

13. Доростолски митрополит Амвросий

III. Епископи на Българската православна църква – Българска Патриаршия

1. Стобийски епископ Наум, Гл. секретар на Св. Синод

2. Смоленски епископ Нестор

3. Левкийски епископ Павел

4. Крупнишки епископ Инокентий

5. Деволски епископ Теодосий

6. Маркианополски епископ Константин

7. Месемврийски епископ Яков

8. Адрианополски епископ Евлогий

9. Тивериополски епископ Тихон

10. Знеполски епископ Йоан

11. Велички епископ Сионий

12. Драговитийски епископ Даниил

13. Траянополски епископ Киприан

14. Агатоникийски епископ Борис

15. Константийски епископ Антоний

16. Проватски епископ Игнатий

17. Браницки епископ Григорий

18. Главиницки епископ Йоан

19. Мелнишки епископ Серафим

IV. Епархийски делегати, избрани и определени за членове на Патриаршеския избирателен църковен събор

А. Софийска епархия

1. Ик. Георги Иванов Стоянов

2. Прот. Иван Илиев Йонов

3. Прот. Кирил Атанасов Попов

4. Прот. Антоний Николов Алексиев

5. Свещ. Станко Богданов Дидов

6. Йером. Никанор (Христо) Христов Мишков

7. Дяк. Иван Петров Петков

8. Мон. Матрона Иванова Деспотова

9. Доц. д-р Александър Стоянов Омарчевски

10. Доц. д-р Иван Петев Димов

11. Проф. Климентина Илиева Иванова

12. Адв. д-р Мария Кьосева

Б. Врачанска епархия

1. Ик. Аспарух Томиславов Аспарухов

2. Ик. Цветан Георгиев Конов

3. Прот. Данаил Любенов Цинцарски

4. Йером. Агатоник (Красимир) Петров Чолаков

5. Виктор Петков Кръстев

6. Димитър Виделов Димитров

В. Сливенска епархия

1. Архим. Йеротей Станиславов Косаков

2. Ик. Ромил Ангелов Негозов

3. Ик. Николай Гинчев Клюнков

4. Ик. Иван Стойков Георгиев

5. Мон. Минодора Бойчева Ангелова

6. Вълкан Янев Вълканов

7. Коста Павлов Костов

Г. Видинска епархия

1. Архим. Антим (Антон) Руменов Мануилов

2. Архим. Антим (Атанас) Димитров Дулев

3. Архим. Поликарп (Петър) Трендафилов Петров

4. Ст. ик. Петър Георгиев Петров

5. Мон. Таисия Кърцева

6. Цветан Милчев Славчев

7. Ирина Йотова Кръстева

Д. Варненска и Великопреславска епархия

1. Архим. Никифор (Веселин) Григоров Василев

2. Ст. ик. Славчо Иванов Проданов

3. Ст. ик. Димитър Николов Стойков

4. Ик. Иван Дойчев Атанасов

5. Мон. Ксения (Калинка) Желева Костова

6. Нейчо Станев Нейчев

7. Людмила Иванова Манева

Е. Епархия на САЩ, Канада и Австралия

1. Ик. Петър Пенчев Тотев

2. Прот. Грую Димитров Цонков

3. Прот. Патрик Стюарт Тишел

4. Д-р Атанас Методиев Пумпалов

5. Д-р Михаил Панайотов Николов

Ж. Западно- и Средноевропейска епархия

1. Схиархим. Йоханес Пфайфер

2. Архим. Йоан Желков

3. Ст. ик. Юлиан Теофилов Ангелов

4. Ик. Недялко Атанасов Калинов

5. Найден Владимиров Големанов

6. Христо Петров Беров

З. Великотърновска епархия

1. Ст. ик. Минчо Илиев Иванов

2. Ик. Димитър Богданов Андонов

3. Прот. Иван Миленов Пенков

4. Йером. Даниил

5. Мон. Пелагия

6. Проф. Димитър Маринов Киров

7. Николай Цветанов Марков

И. Русенска епархия

1. Архим. Виктор (Вихрен) Стоянов Мутафов

2. Ст. ик. Илия Йорданов Тонков

3. Ик. Георги Иванов Георгиев

4. Прот. Валентин Георгиев Лазаров

5. Мон. Фотиния (Елена) Йорданова Филипова

6. Ангел Владимиров Младенов

7. Даниел Павлов Николов

Й. Неврокопска епархия

1. Архим. Епифаний Илиев Михайлов

2. Ик. Андон Георгиев Шавулев

3. Ик. Георги Костадинов Кумбаров

4. Ик. Янко Георгиев Русков

5. Мон. София Захариева Заркова

6. Марио Георгиев Миразчийски

7. Тодор Симеонов Дамянов

К. Плевенска епархия

1. Ст. ик. Тихомир Цветанов Йосифов

2. Ст. ик. Красимир Лазаров Петков

3. Ик. Венци Яков Христов

4. Марина Константинова Георгиева

5. Цанка Петрова Илкова

Л. Старозагорска епархия

1. Архим. Йоан (Иван) Георгиев Жеков

2. Ст. ик. Емилиан (Емил) Кирчев Димов

3. Ст. ик. Петко Иванов Мотев

4. Ст. ик. Михаил Руменов Михайлов

5. Мон. Рахила (Радка) Андреева Михайловска

6. Иван Костадинов Станков

7. Михаил Димитров Тачев

М. Ловчанска епархия

1. Ст. ик. Борис Петров Борисов

2. Ик. Тошко Цветанов Димитров

3. Ик. Вениамин (Венцислав) Димитров Павлов

4. Йером. Михаил (Тошо) Николаев Диловски

5. Мон. Касияна (Касияна-Мария) Георгиева Тодорова

6. Венелин Маринов Ангелов

7. Стефка Пенчева Спиридонова

Н. Пловдивска епархия

1. Архим. Висарион (Георги) Гривов

2. Архим. Яков

3. Прот. Атанас Стоянов Манолов

4. Прот. Емил Колев Паралингов

5. Мон. Юлита

6. Д-р Константин Георгиев Зисов

7. Радомир Петров Чолаков

О. Доростолска епархия

1. Ст. ик. Добри Чаков Иванов

2. Прот. Георги Христов Попов

3. Прот. Стефан Иванов Димитров

4. Йером. Емилиан (Йордан) Атанасов Петров

5. Мон. Анастасия (Татяна) Георгиевна Зиберт

6. Йордан Николов Касабов

7. Цветана Илиева Цанова

V. Ставропигиални манастири

А. Рилска св. обител

1. Йером. Макарий

Б. Бачковска св. обител

1. Мон. Леонид (Любомир) Славеев Дойчев

В. Троянска св. обител

1. Архим. Августин (Васил) Кирилов Здравков

VI. Средни духовни учебни заведения

А. Софийска духовна семинария „Св. Йоан Рилски“

1. Димитър Костадинов

Б. Пловдивска духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий“

1. Ст. ик. Добромир Костов

 

 

 

« предишна новинаследваща новина »