ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

ПАТРИАРШЕСКО СЛОВО произнесено на съборната св. Литургия, 25 февруари 2013 г.

25 февруари 2013 16:50, Българска Патриаршия
ПАТРИАРШЕСКО СЛОВО

„Моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани, с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира” (Еф. 4:1-3).

Ваши Блаженства,

Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,

Досточтими отци, братя и сестри!

Главното служение на Църквата в света е да събира разделените и разпръснати хора и да ги съединява в органическо и живо единство в Христа. Единството на Църквата е едновременно и основа, и цел; и изначална даденост, и проблем, изискващ разрешение. Единството на духа било дадено изначално, но то трябва да се запазва и продължава „чрез връзките на мира” (срв. Еф. 4:3) посредством непрестанните усилия на вярата и любовта в Христа, и общението в Светия Дух. „Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло” (1Кор. 12:13). И Дух Свети, Който е Дух на любовта и мира, не само възсъединява Христовите последователи, но и във всяка отделна душа става източник на вътрешен мир и цялостност.

Църквата е единство на живота и общение в любовта. Св. ап. Павел изисква нашият съюз да бъде така съвършен, както връзките между членовете в едното тяло (1Кор. 12:27). За да влезем в съборността на Църквата, ние трябва „да се отречем от себе си”. Ние трябва да се справим със своето себелюбие, за да можем да влезем в единството на Църквата, а в пълнотата на църковното общение се осъществява съборното преобразяване на личността. Съборността е конкретно единство в мислите и чувствата.

Патриархът е пазител на вътрешното единство на Църквата и заедно със събратята епископи - блюстител на чистотата на вярата. Негова задача е да не допуска разномислията и разногласията да прерастват в раздори, неуредици, разколи и лъжеучения. Той трябва да се грижи всяка личност с присъщата й неповторимост да намери своето място в църковния организъм, а разномислията да не нарушават духа на любовта и да не отслабват общите усилия на Божия виноград.

Всечестни йерарси, скъпи отци, братя и сестри,

Въздухът по цялата земя е еднакъв и навсякъде е еднакво животворящ, ако не е нарушен неговият химически състав. Но неговите свойства са разнообразни и това разнообразие произхожда от особеността на местностите, които той изпълва. Така и Църквата, навсякъде единна, разнообразно се проявява в православните народи. Но всички тези народи принадлежат на едната Църква, докато изповядват едната, единствена истинска вяра. Своеобразието на всяка поместна Църква може да бъде много голямо, но единството ще остава ненарушено, ако не е нарушена евангелската истина и ако те пребъдват в Истината - Христос. „Църквата, озарена от Господнята светлина, по целия свят разпространява своите лъчи - пише св. Киприан Картагенски, - но, изливаща се навсякъде, е една, и единството на тялото остава неразделено. По цялата земя тя разпростира своите клони, натежали от плод”.

Днес, скрепявайки това единство, ние в съслужение се причастихме от едната Чаша с вярата, че църковното единство се намира в неразривна връзка с тайнството св. Евхаристия, в което вярващите, причастявайки се с Едното Тяло Христово, истински и действително се съчетават в едно и съборно тяло, в тайнството на Христовата любов, в преобразяващата сила на Духа. Нали ако „всички се причастяваме от един хляб”, то всички съставляваме едно тяло (1 Кор. 10:17), защото Христос не може да бъде разделяем. Затова и тялото Христово се нарича Църква, а ние – отделни членове, според разбирането на апостола (1 Кор. 12:27).

С въпроса за единството на Църквата е свързан въпросът за нейната съборност. Възможно е да ни зададат конкретен въпрос: защо ние, бидейки членове на Църквата, не усещаме в нея съборността, нито нейното пълно единство? - Защото не сме напълно въцърковени. Защото само донякъде сме се уподобили на Христа, Който е Глава на Църквата. Понякога ние се придържаме към някакви свои мнения, робуваме на някакви свои страсти и пристрастия, несъгласни с учението на Църквата, а християнинът никога не трябва да цени високо своето лично мнение, своите частни възгледи и да ги отстоява на всяка цена, разкъсвайки връзките на любовта. Истината е достояние не на един или друг човек, а на цялата Църква. И да познаем тази Истина е възможно само в Църквата, в съборния разум и в съборната Любов. Както е писал един руски свещеномъченик в началото на миналия век: „Да бъдеш християнин – значи да принадлежиш към Църквата, защото християнството е именно Църквата и вън от Църквата няма християнски живот и не може и да има”. За истинското въцърковяване е нужно не само пълно единение с Църквата в мислите, но и живот в Христа до степен „вече не аз живея, а Христос живее в мене” (Гал. 2:20).

Светите праведници, очистили душите си и направили ги напълно църковни, т. е. причастни на Бога, ясно усещали това единство и съборност на Църквата. Впрочем и за нас не е напълно недостъпно съзнанието и усещането за единството на Църквата и съборното единодушие; когато четем житията на светиите или творенията на светите отци, често реално усещаме своята общност с тях, своята близост на интересите, преживяванията и стремежите. Църквата се старае да развива в нас това съборно чувство, давайки ни в своите богослужения възможност реално да преживеем същите тези чувства, каквито преживявали участниците на празнуваното събитие, и с това съборно да ни обедини с тези нейни чада, принадлежащи днес към тържествуващата небесна Църква. И в общението помежду ни всеки от нас, православните, е изпитвал чувството на единство при срещите с някои, често напълно непознати, но също така православно вярващи хора. Как изведнъж те ни стават толкова близки, по-близки понякога даже от тези, с които ни свързва родство по плът!

Братя и сестри,

Предстоятелят на всяка Поместна църква е призван заедно със събратята от другите Църкви да се грижи за единството на Вселенското Православие. Като благодаря за съвместната молитва на намиращите се тук Първойерарси и представители на светите поместни Православни църкви, свидетелствам, че Българската православна църква ще бъде отворена за диалог със сестрите православни църкви и ще полага усилия за укрепване и усъвършенстване на всеправославното сътрудничество.

Всесърдечно благодаря на всички наши в Христа братя, пребъдвали на молитва заедно с нас. Надявам се, че вашата молитвена подкрепа никога не ще оскъдее. И нека, по думите на апостола, като постъпваме достойно за званието, за което сме призвани, със смиреномъдрие, кротост и великодушие (Еф. 4:1-2), да бъдем единомислени, да живеем в мир, - и Бог на любовта и на мира да бъде с всички нас (2 Кор. 13:11). Амин!

Произнесено на съборната св. Литургия, 25 февруари 2013 г.
Снимки: Весела Игнатова

 

 

Снимки

ПАТРИАРШЕСКО СЛОВОПАТРИАРШЕСКО СЛОВО
« предишна новинаследваща новина »