ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Слово за екзарх Стефан и патриарх Кирил

08 март 2013 11:49, Българска Патриаршия
Агатоникийски еп. Борис

Ваше Светейшество, Светейший наш отец и владико, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, драги отци, скъпи поклонници на древната ни обител!

Достоен за уважение и преклонение е този народ, без разлика млад ли е той или древен, многоброен ли е той или съвсем малоброен, просветен или недостатъчно образован, който спазва и съблюдава древното библейско правило, че трябва да се помнят, тачат, почитат и следват добрите учители. Тези, които са просветили ума му с живото евангелско учение, които са облагородили и смекчили сърцата му с това благо учение и по този начин са активирали волята му за вършене и осъществяване на добри дела. Този е именно поводът да се съберем в днешния ден в нашата древна обител, в Божия дом пред гробовете на блаженопочиналите първойерарси на родната ни Църква екзарх Стефан и Кирил, патриарх Български. Събрали сме се в храма Божий да преклоним смирено глави и коленопреклонно тела, да си припомним техния богоугоден живот, всецяло отдаден на Църква, народ и Родина, да се вдъхновим от делата им и не на последно място да им благодарим за всичко добродетелно и полезно, които те чрез думи и особено чрез дела са извършили и направили за народа си и държавата си.

Братя и сестри,

За измъчената ни от политически и икономически експерименти Родина зимата на 2012-2013 г. бе особено богата на събития. Печалният звън на камбаните на 6 ноември ни извести, че се е представил пред Господа дългогодишният духовен водач на християнска България Негово Светейшество патриарх Максим. Народът ни осиротя и след другите катастрофи, стоварили се на многострадалната му глава, дойде още една, може би най-страшната – духовната, защото няма нищо по-печално от това един народ да остане без духовния си водач, сочещ му пътят на истината и спасението. Слава Богу, БПЦ, така много охулвана, подигравана и унижавана от някои журналисти - тези нови нравствени стожери и верни слуги на всяка власт, която богато им плаща, показа мъдростта и прозорливостта си и след кратки колебания направи своя достоен избор и посочи за свой Предстоятел високопреосвещения Неофит Русенски. Искрена радост и удовлетворение виждах в очите на хората този ден, ликуване и радост на измъчения ни и изстрадал народ, че поне в духовно отношение Господ ни посочи правилния път и достойно решение.

И днес, братя и сестри, сме безкрайно щастливи, че Негово Светейшество патриарх Неофит заедно с високопреосвещените членове на Светия Синод гостуват в светата ни обител. По щастливо стечение на обстоятелствата в църковния ни живот първата визита на Светейшия патриарх извън столицата и въобще в битието му на Първосветител на родната ни Църква е на това църковно възпоменание в памет на неговите предшественици екзарх Стефан и патриарх Кирил, провеждащо се в древния ни манастир. Нека, братя и сестри, да се възползваме от тази прекрасна възможност и да го поздравим с избирането му на трона на достойните първойерарси български - екзарх Стефан и патриарх Кирил. Нека му пожелаем достойно да продължи тяхното високоотговорно служение на народа и родината си, да се вдъхновява от високонравствените им постъпки в обществения живот, смело и безкомпромисно да лекува с думи и дела болното ни общество, с милостивата и чудотворна ръка на добрия Пастир да лекува раните на пасомите си, да повдига падналите, да подкрепя колебаещите се, да утешава страдащите, да навестява вдовиците и сираците, да не забравя тези, които са в затворите и дори тези, които са в чужбина. Трудно, много трудно и отговорно ще е първосветителското служение на светейшия Неофит, неспокойни и лукави са дните, през които му се наложи да възглавява Църквата ни. Но кога ли са били спокойни и приятни дните и нощите на духовния водач на народа ни, кога ли само радост и безгрижие е съпътствало служението му? Тежък е патриаршеският кръст, съдбоносни са решенията и действията, които той трябва да приема. Но Господ ще му даде сили и мъдрост да разрешава проблемите на деня и ръцете му здраво ще държат църковното кормило, и корабът на БПЦ ще продължи да плува безпрепятствено и ще води вярващия народ към спасителните брегове на Православието. Уверени сме, знаейки качествата на светейшия ни патриарх Неофит, че той ще се справи блестящо с всички изпитания на времето. Защото в своето отговорно служение той ще бъде безрезервно и всячески подпомаган от своите събратя, високопреосвещените митрополити, които „единеми усти и единем сердцем” ще решават задачите, появяващи се пред БПЦ и вярващия народ и единодушно и единомислено ще следват заветите на Господа нашего Иисуса Христа, Неговите свети Апостоли, учителите и отците на Църквата, нашите достойни духовни и църковни деятели и ръководители.

Братя и сестри,

Действително блажен е народът, който помни и почита своите достойни и мъдри учители, водачи и възпитатели, отдали силите, дарбите и уменията си за просперитета на своя народ. Но много по-блажен е този народ, който не само помни, почита и тачи достойните си синове, много по-достоен за уважение е народът, който изпълнява и съблюдава техните завети. Защото е много добре да помниш и тачиш великите си предци, но мъдрост е едва тогава, когато това, което те са ти завещали, си го приел за цел и смисъл на своето съществуване, когато си го направил знаме, издигаш го високо и правиш всичко възможно в своя живот да увлечеш и останалите си сънародници по този спасителен път. Мъдри и прозорливи са били днес честваните блаженопочинали първойерарси екзарх Стефан и патриарх Кирил Български. И въпреки че ежедневно честваме тяхната памет, а понякога и неколкократно в година, винаги има какво ново да открием в техните завети и идеи, нещо ново, полезно, вечно, необходимо, жизнено както тогава, когато те са живели и са първосветителствали в родната ни Църква, така и днес, в нашето разбунено от политически боричкания време. Техният живот винаги е бил достоен за подражание, въпреки че и двамата първойерарси са били предимно заети с административните си задължения и обязаности. Следвайки неотклонно божественото учение и пример на Господа Иисуса Христа като княз на мира (Ис. 9:6) и вселенски Примирител (Еф. 2:14-18), и екзарх Стефан, но особено патриарх Кирил са се показвали и изявявали като предани и последователни защитници на мира, приемали са войната като истинско безумие и най-голямото зло, като недопустимо престъпление срещу цялото човечество. Ето защо те често са взимали участия в различни конференции и форуми на мира и много пъти са проповядвали от тези високи трибуни необходимостта от мир и са агитирали всички страни и народи да пазят и защитават мира, да потушават всички военни пожари, да решават спорните си въпроси по мирен и взаимоизгоден начин чрез отстъпки и взаимно зачитане.

Техният живот е живот на силно вярващи, предани на Църквата Христова служители, били са озарени от сиянието на молитвения огън към Господа. Техните научни трудове и особено църковни проповеди са плод не само на богатата им църковно-богословска подготовка и професионална практика. Според мен те са и плод както на външна интелектуална проява, на богат вътрешен религиозен живот, така и на постоянно молитвено настроение. Специално Светейшият Кирил много е почитал нашата Бачковска света икона и при възможност всеки път, когато е отпътувал от България на височайшите си визити и след като се е връщал след тези пътувания, е идвал тук, уединявал се е в молитвен екстаз пред чудотворната икона на Пресвета Богородица, като се е молел за благословение и подкрепа. Бидейки делови творчески личности, те и в молитвите си са били винаги съсредоточени, отговорни, а не отвлечено мистични. Техните молитви са били както живи, така и непременно свързани с настоящия, с конкретния живот, били са свързани с насъщните духовни потребности на живота.

Осъществявайки завета на Господа Иисуса Христа за любов към ближния и съхранявайки вековните родолюбиви традиции на БПЦ, самите те са били убедени и непоколебими патриоти, силно обичащи своето Отечество и всячески способстващи за процъфтяването на всестранното културно развитие на българския народ. Ако се поровим из богатите архиви на БПЦ, то непременно ще срещнем достатъчно важни документи, красноречиво свидетелстващи за тази патриотична обществено-публицистична и нравствено-просветителска дейност на великите покойници. Служението на екзарх Стефан и патриарх Кирил начело на БПЦ безусловно е способствало за неимоверния подем на вярващия народ и издигане престижа и авторитета на БПЦ в обществото, което е получило, въпреки деликатното време на тяхното управление, официално и заслужено внимание. Гражданските власти неведнъж приживе са награждавали с различни граждански отличия и награди двамата първосветители.

Като деца на своето време двамата блаженопочинали духовни водачи са се впечатлявали от многобройните успехи и завоевания на човечеството в областта на науката и техническия напредък, високо са ценели достиженията на човешкия разум и са предавали на това голямо религиозно значение, като са твърдели, че всичко това е вдъхновено и благословено от Твореца, от Бога.

Големи, непрестанни и всеотдайни са били техните грижи за църковния клир и за църковната администрация в цяло, способствали са за това свещенослужителите непрестанно да повишават и задълбочават, да обогатяват своята подготовка и знания. С тази цел, независимо от трудностите през годините, когато са възглавявали Църквата ни, млади и перспективни богослови са били изпращани в чужбина на задгранични научно-богословски специализации. После, след завръщането си от тези специализации, те са отдавали своите знания и своята енергия за процъфтяването на БПЦ. Особено са се грижили за преподавателските кадри в Духовната семинария и Академия, където всичките преподаватели са били хора високообразовани и прекрасно подготвени, нерядко с една или няколко задгранични специализации. Същото спокойно може да се каже и за редовия църковен клир. Свещенството постоянно чувствало тяхното внимание, а за ръкоположение се избирали само хора достойни, всецяло предани на Църквата и народа си, проходимци и кариеристи рядко се удавало да получат благословението им. Именно тази мъдра и удачна административно-управленческа политика позволи на БПЦ още дълго време след смъртта им да запази своето достойнство, своя висок авторитет и обществен престиж, да запази и съхрани своята способност да се съпротивлява на външни и вътрешни врагове, да запази своето единство и своята вярност към светото православие.

Тези и многото останали качества и лични достойнства на блаженопочиналите първосветители на родната ни Православна църква ни карат да се възхищаваме от тях, високо да ценим дейността и заслугите им към род и Родина, към клир и вярващ народ, да се стараем да им подражаваме и да се учим от живота им. Особено днес, когато Родината ни преживява обществени противоречия и сътресения, когато сме раздирани от оставки, стачки, протести и противопоставяния, когато останахме дори без правителство, са ни особено необходими и въпиющо потребни заветите и идеите на великите духовни ръководители екзарх Стефан и патриарх Кирил. Затова, братя и сестри, в днешния ден, почитайки светлата им памет и стоейки пред гробовете им, нека искрено и дълбоко се помолим на блаженопочиналите първойерарси, със силата на своята молитва да умирят обществото ни, да вразумят народа и политиците ни, да им дадат мъдрост и благоразумие при решаването на проблемите ни, за да се възцари мир, благоденствие и благополучие в живота ни и увереност за бъдещето ни.

Поклон, нисък поклон пред паметта и делата на блаженопочиналите първойерарси екзарх Стефан и патриарх Кирил Български! На многая и благая лета на новоизбрания патриарх Неофит! Амин!

 

 

« предишна новинаследваща новина »