ЛЕСТВИЦА

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

† Доростолски митрополит ИЛАРИОН
Посланието на Света Гора

Посланието на Света Гора

Разговор с архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир “Есфигмен”
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

СЛОВО ЗА ПЪРВА СТАТИЯ НА КАНОНА НА СВ. АНДРЕЙ КРИТСКИ

18 март 2013 22:22, Софийска митрополия
Стобийски еп. Наум

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Преминахме подготвителните седмици, предшестващи Великия пост, което означава, че вече встъпихме в светата Четиридесетница, този особен период на годината, определен от светата Църква за духовно-нравствено възрастване. Подобно на четиридесетдневния пост в пустинята на нашия Спасител Иисус Христос, след който Той е започнал своето обществено служение, така също и всеки един от нас трябва да премине такъв период за сериозна подготовка за истинско служение на Христа и радостно посрещане на славното Му Възкресение.

Светата Православна църква е определила от VІІІ век сл. Христа - в началото на Великия и спасителен пост на вечерните богослужения да се чете на части Великият покаен канон на св. Андрей Критски. Този канон е Велик в истинския смисъл на думата. По-велик и по-голям от него няма, тъй като съдържа в себе си 250 библейски химни и тропари. В съвременния си вид Великият канон има 30 тропара повече, така че те стават 280, тъй като към канона са прибавени тропари за преп. Мария Египетска и за св. Андрей Критски.

Великият покаен канон може да бъде наречен предсмъртно ридание на падналия човек, който се намира в края на своя живот. Чувства, че дните му са преброени, че животът клони към неизбежния залез и почва да размишлява върху смъртта и върху страшния съд пред справедливия Съдия, Който го очаква. Обръща се назад към миналото, към душевния си мир и води откровен диалог с душата си. Отчетът обаче е следният: греховете го задушават, съвестта го гризе, и човек ридае, виждайки бездната от злите си дела. Риданието се преплита със Свещеното Писание. И това е естествено. Бидейки Божий, човек разкрива страниците на Божията книга и по нея оценява делата си. Резултатите от сравнението между писаното в Книгата на вечността, и онова, което е писал в книгата на своя живот, са страшни и му дават повод за ридание, защото е подражавал на злите деяния и герои от свещената история и е пренебрегнал добрите дела на светците, и не му остава нищо друго освен покаяние, съкрушение и прибягване към Божията милост.

И точно тук човек вижда надежда, пред него изгрява вратата на покаянието. Не можейки обаче да представи плодове на покаяние, той предлага на Бога разбитото си сърце и душевната си бедност. Приведените примери на Давид, на митаря, на грешницата и на разбойника му дават кураж. Той е сигурен, че справедливият Съдия ще се смили и над него, макар да е съгрешил повече от всички хора на земята. Много пъти по време на Великия покаен канон повтаряме молитвата „Помилуй ме, Боже, помилуй ме". Различно е проявлението на разкаянието за греховете у човека. Срамува се за прегрешенията си, от лъжите си, от блудството си, от този или онзи порок, и ето, в човека се пробужда съвестта, а тя е началото на разкаянието. Но ние имаме и друг подтик към разкаяние - разкайваме се, защото се боим от мисълта, че трябва да дадем отговор пред лицето на Господа за греховете, които все още таим в себе си. Но светата Църква ни призовава към по-висока степен на покаяние. Призовава ни, като знаем с каква любов ни е възлюбил нашият Небесен Отец, да се покаем в името на любовта си към Господа.

Трябва да се разкайваме не само защото се срамуваме за греховете си, не само защото се боим от отговора на страшния Христов съд, но и защото обичаме Господ, знаем как Го огорчаваме с грехове и как оскърбяваме любовта Му към нас. Отдавна би трябвало да ни порази Божият гняв за множеството ни грехове, но Божията любов и Божието милосърдие са безкрайни. Именно към такова разкаяние, в името на любовта към Господа, ни призовава светата Църква, повтаряйки многократно молитвата „Помилуй ме, Боже, помилуй ме". Тези думи ни вдъхват надежда, че Господ няма да отхвърли всеки един от нас, който се кае, както не е отхвърлил покаялия се Давид, разкаялия се Петър и плачещата в нозете му блудница. Братя и сестри,

Нека тази надежда вдъхновява всеки един от нас, да принесе на Господа покаяние от дълбочината на вярващото си сърце. Нека тя ни послужи като сигнал за събуждане от смъртния сън, като надежда за спасение при Христа Бога. Нека нашето покаяние да бъде пламенно, излизащо от нашите сърца и души, само така то винаги ще стигне до Господ.

Дай Боже, на всички ни такова покаяние! И прощение на греховната ни сквернота, която откриваме пред Него, каейки се, изповядвайки греховете си и молейки се: „Помилуй ме, Боже, помилуй ме!" Амин!

Слово на Стобийския еп. Наум, произнесено на 18 март (първия ден на Великия пост) в столичната митрополитска катедрала "Св. Неделя"

 

 

« предишна новинаследваща новина »