ЛЕСТВИЦА

 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

НЕДЕЛНА ПРОПОВЕД на Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил - Неделя Кръстопоклонна

07 април 2013 18:28, Варненска и Великопреслaвска митрополия
Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит д-р Кирил

В името на Отца и Сина и Светаго Духа!

Възлюбени в Господа отци, братя и сестри!

Ето, че с Божията помощ достигнахме до Неделя Кръстопоклонна. Това вече е почти в средата на светия Велик пост. И светата Църква като майка е отредила да се чества Честният Животворящ Кръст Господен, за да ни напомни, че ние в своя постен и молитвен подвиг по време на светата Четиридесетница не сме сами. В тази невидима бран, която ние водим с поднебесните сили на злобата, както казва свети апостол Павел, ние имаме за оръжие Честния Животворящ Кръст Христов, на който бе разпнат нашият Спасител. Той от символ на най-страшно наказание, тъй като в древността са разпъвани на кръст най-големите разбойници, чрез разпятието на нашия Спасител се превърна в средство за спасение на човешкия род.

Ние се осеняваме постоянно с него сутрин и вечер, след храна и сън. Да търсим Божията подкрепа. Все пак и в този молитвен подвиг ние се нуждаем от тази сянка на Честния Животворящ Кръст Христов, както морен пътник в пустинята, вървящ под силното лятно слънце, изнемогва, търси сянка, търси оазис, търси водичка, да се разхлади, да почине, да възвърне своите сили, за да продължи и по-нататък. Така и по време на Четиридесетницата ние имаме нужда от тази почивка, под сянката обаче на Честния Животворящ Кръст Христов.

Нека да си припомним и самите думи на Спасителя, за да знаем какво значи за нас поотделно, за всеки един православен християнин Честният Кръст. Спасителят казва и е много важно да вникнем, да осъзнаем дълбочината на тези мисли, и това съдържание, което е вложил Спасителят в думите си: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си. И тогава да вземе кръста си и да Ме последва”. За да носим достойно кръста Христов, братя и сестри, ние първом трябва да се отречем от своето аз, от своето его, от своя егоизъм. Защото той най-вече ни пречи да се подвизаваме в пост и молитва, да имаме истинско смирение и християнско съзнание, защото ние всички волно или неволно грешим. Имаме нужда от покаяние.

Разбира се, първата степен на подвизаване е тази: да бъдем безгрешни, колкото се може повече, да не вършим грехове. Това е истинското съвършенство, когато се възхищаваме и подражаваме на Спасителя, Той е Господ, разбира се. Това е истинският подвиг преди всичко, а след това покаяние. Когато съгрешим, ние трябва да търсим от Бога прошка чрез свещеника, който е упълномощен да каже тези заветни думи, че от името на Отца и Сина и Светаго Духа прощава греховете на този, който се изповядва. Не може по друг начин човек да почувства лекота, облекчение от своите грехове, които го притискат. Той може невинаги да осъзнава, особено когато неговата съвест е жигосана, и да не прави разлика между добро и зло. В повечето случаи нашата съвест сама ни изобличава. Ще дойде време, когато и сами осъзнаваме своята греховност. Но тя ни тежи, ние често не съзнаваме това състояние, но когато отидем при свещеника и беседваме, ние ще разберем колко грехове тегнат върху нашите плещи, върху нашите души, нашите мисли и тогава истинското освобождаване от тази тежест е когато получим прошка от Бога. Но само чрез свещеника. Не като протестантите, които без свещеник смятат, че вършат такива неща. Бог удостои не когото и да било, а своите апостоли три пъти поотделно за различните дела: да вършат изцеления и чудеса; след това за кръщаване в името на Отца и Сина и Светаго Духа; след Възкресението, когато се яви на Своите ученици и им даде власт да връзват и развързват греховете на човеците тук на земята. Затова само тук, на земята, ние можем да се разкаем, да осъзнаем своята греховност, да отидем при свещеника и да се успокоим, да се очистим от тези грехове, и да се стараем по-нататък да не грешим. А не чрез самоубийството.

За съжаление у нас, а и в Гърция, и на други места, животът стана много тежък. Господ ще съди тези, които са виновни за това. Ние трябва да се стараем да се изповядваме пред Бога чрез свещеника, за да получим опрощение на своите грехове. Да не търсим друг начин, за да избягаме от трудностите. Сами, чрез Божията помощ разбира се, но преди всичко със своите сили, ние трябва да се стараем да ги преодоляваме. Трябва да ценим живота, който е дал Господ и само Той има правото и да съди, но и да го вземе. Защото ние, ако си отидем по-този начин, си отиваме без покаяние. Затова Църквата не разрешава да се извърши опело при такива случаи. Но Христовата църква е милостива и дава възможност на духовенството да се извърши поне молитва, а не опело. Има разлика. Молитва за тези, които сами са си отнели живота. Църквата прави разлика за всеки един случай, защото те са отделни сами за себе си. Трябва да ценим този живот, за който Христос винаги говори. Той е Животът. Той ни дава всичко, което ни е необходимо за живота. И когато ние имаме вяра в Него, ще претърпим всичко, каквото и да е, но няма да си отнемем сами живота. Защото ако направим това за своята душа, тя невъзвратно ще бъде загубена. И Господ не може да помогне на такава душа. Тя ще понесе, естествено, своето наказание.

И така, братя и сестри, нека да знаем, че нашето упование е светият Честен Кръст Господен. Колко чудеса са ставали чрез него. Ако се задълбочим в историята, ние ще видим, че Господ понякога изпреварва нашите искания и желания. Особено когато ние сме достойни и сами търсим изход от своето тежко положение, а също и полагаме усилия от своя страна, за да се очистваме нравствено от всяка своя телесна и духовна нечистота. Това иска Господ. Още в Стария Завет Той призовава: „Умийте се, очистете се, махнете злините от душите си”. Това е покаянието и изповедта - духовната баня, която очиства от всяка телесна и духовна нечистота. За да може да сме близо повече до Бога. Това е най-голямото щастие за всеки вярващ, когато може да общува с Бога. Защото когато той постоянно прави това, което е необходимо като християнин, като се моли и търси Божията подкрепа, той ще види как често ще получава отговор по един или друг начин на своите молитви.

Братя и сестри, когато имаме това духовно, велико богатство, велико средство за спасение - Честния и Животворящ Кръст Господен - нека да се осеняваме с него, и ще видим как ще се отдръпнат от нас всеки враг и противник - видими и невидими. И тогава чрез Кръста Господен ще побеждаваме. Както казва св. Йоан Богослов: „Тази е победата, която победи света, нашата вяра”. Чрез нея, ние ще можем да побеждаваме всички трудности и изпитания, ще се радваме духовно. Няма да изпадаме в отчаяние. Защото това е най-неприятното и трудно за човека състояние, от което трудно може да излезе. А с Божията помощ, трябва винаги да се радваме. В името Христово да се радваме, да се утвърждаваме в православно-християнската вяра, за да вършим само дела на подвизи, на благотворителност, да се изпълваме с благодатните дарове на Светия Дух, като вяра в Бога, благост, кротост, въздържание. Да носим своя кръст. Да се отречем от своите волни и неволни грехове. Това значи да се отречем от себе си, да се обновим в Христа, за да вървим след Него, за да носим с вяра и надежда своя кръст. Колкото и да е труден той. Може да изглежда труден за нас, но с Божията сила няма нищо невъзможно. Защото за всемогъщия Господ Бог всичко е възможно. И който вярва твърдо в Него, както много светии са го доказвали, ще побеждава с Честния и свят Кръст Христов.

На всички вас честитя празника Неделя Кръстопоклонна! Призовавам Всемогъщия Господ Бог, по застъпничеството на Божията Майка, на която е посветен този прекрасен катедрален храм, да помага на всички нас да осъзнаем своята греховност, да се очистим от всяка духовна и телесна нечистота. Да се отречем от лошото в себе си и да се стараем да възрастваме в себе си доброто, благородното, възвишеното, духовното, за да сме истински православни християни. Честит празник! За много и благодатни години!

Още веднъж, уважаеми господин изпълняващ длъжността кмет на община Варна, доцент Бозов, Ви честитя днешния празник на Кръстопоклонна неделя и желая Божието благословение! Да осъзнаем, че няма друг път за спасение освен подвига във вярата, благочестието, поста и молитвата. Като ценим и пазим този драгоценен дар - живота, който ни е дал Господ, и да съзнаваме, че ние нямаме право да се лишаваме от него сами, а особено да убиваме когото и да било. Господ е Съдията, Който ще въздаде на всеки един. Ние нямаме право да взимаме такива решения, а трябва с търпение, разбира се, колкото и да са трудни някои препятствия в живота, с Божията помощ, има много и различни средства, с които можем да достигнем до решаването на всички проблеми. Нямаме право да се отнасяме с лека ръка, а да ценим живота, той е даден от Господа, Спасителя. Нека да се стараем като православни християни да търсим истинския път на подвига, на търпението на благостта, на кротостта. С Божията помощ да полагаме усилия, това което зависи от нас да го правим. Докато не свършим своята част от това, което сме длъжни да правим, Господ няма да ни помогне. И защото дори в Европейските програми първо искат да вложим своите средства, и чак тогава помагат. Разбира се, не трябва да сравняваме човешките дела с Божествените, а ние да превъзмогнем проблемите като православни християни. С търпение, с обръщане към Божията помощ, като запазим ценностите, да не приравняваме греха с добродетелта. Само с тези нравствени и морални ценности, на които ни учи Църквата, към които ни призовава Спасителят, ние ще можем да разрешим всички свои въпроси и проблеми и да изградим наистина един справедлив живот. Защото без справедливост не може да има щастие. Дай Боже, Господ да вразуми тези, от които зависи, та и те да положат своето усилие и старание. Ако всеки на своето място прави това, което трябва и се старае да изпълнява добросъвестно своите задължения, тогава ще постигнем един праведен живот, в който да има справедливост и преди всичко християнски морал. Много трябва да се смирим, защото отчаянието е грях. Да вършим делата на добродетелност, на смирение, на благост, на въздържание, на кротост. В живота и в Църквата има духовни пътни знаци, които ако ние всички спазваме и изпълняваме, ще има по-малко смърт, по-малко плач, по-малко болки, по-малко скръб.

Добра идея беше призивът на президента. Но и без това Църквата Христова винаги си прави молитвите всеки ден, сутрин и вечер, за мир, за живот, за спасение. Хубаво е да има и шествия. Не за първа година ги правим тези шествия, аз ще призова и него (президента), и всички управници, от които зависи - да се въведе религия в училищата! Това ще облагороди децата. Ето, виждате колко малки деца има в църквата и те се възпитават чрез участие в богослуженията. Когато има религия в училищата, ще видите как ще се възроди нашето общество. Това е разковничето. Не да се извиняваме с какво ли не. Това е най-лесното. Нека да се молим. А делата?! А къде са делата? Дай Боже, управниците, в това число всички ние, аз говоря и за себе си, да се стараем да вършим всичко, което Господ ни е поръчал, за да има справедливост и щастие на земята. В нашето общество. Тогава ще се възродим преди всичко чрез вярата. Нека Господ да ни помага и благославя всички вас. Честит празник!

 

Записа: Петко Колев

 

 

« предишна новинаследваща новина »