ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

ПАТРИАРШЕСКО СЛОВО за Последование на 12-те евангелия на Велики четвъртък

03 май 2013 11:55, Българска Патриаршия
Българският патриарх НЕОФИТ

„Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Йоан. 3:16).

ВЪЗЛЮБЕНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

В тази свещена за всеки християнин вечер с тъжен камбанен звън св. Православна Църква ни приканва отново да станем съпричастни на страшните страдания и кръстна смърт в последните часове от земния път на нашия Спасител.

Евангелските четива и църковни песнопения свидетелстват за великата саможертва на Божия Син, принесена доброволно пред небесния Отец като откуп за греховете на човешкия род. Тя е непостижима за ума, необяснима за сърцето, защото превишава естествените сили, побеждава всяко желание, всичко, което е в света.

На Тайната вечеря Христос дава на Своите ученици нова заповед за любовта: „Да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Йоан. 15:12-13).

Следват усърдната молитва на Иисус в Гетсиманската градина, неописуемите страдания за човешките грехове, предателската целувка на Юда, несправедливият съд пред първосвещениците и Пилат, ужасното бичуване и жестоки поругания на заслепените от злоба войници, увенчаването с трънен венец и багреница. Кулминацията на поредицата от тежки събития е кръстното разпятие.

От евангелското слово научаваме, че когато Христос предал дух, се потресла Вселената, настанал мрак по цялата земя, слънцето потъмняло, храмовата завеса се раздрала на две по средата, земята се разклатила, скалите се разпукали, гробовете се разтворили и тела на починали светии възкръснали (Мат. 27:51-52; Лука. 33:44-45).

По думите на св. ап. Павел: „Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас” (Рим. 5:8).

Св. Йоан Богослов пише: „Ние Го любим, защото Той по-напред ни възлюби” (1 Йоан. 4:19).

Като Негови последователи и ние трябва да откликнем подобаващо на Отеческата любов с жива, дейна вяра, изразена във всеотдайно служение на Бога и ближните, с праведни дела и чисти сърца.

Любовта трябва да пребъдва в нас всякога, във всяко житейско обстоятелство, защото: „ако тъй ни възлюби Бог, и ние сме длъжни да любим един другиго” (1 Йоан. 4:11).

Да пристъпим благоговейно към Кръста Христов, с обич да го целунем, да се разкаем за стореното от нас зло, като обещаем да не грешим и да не оскърбяваме нашия Спасител.

Като благоразумния разбойник да изповядаме: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!” (Лука. 23:42).

Нека не забравяме, че и ние, според мярата на силите си, сме призвани да претърпим страдание, болка, унижение, неправда, но да не униваме, а достойно да носим своя кръст. Да помним, че имаме верен Ходатай, Помощник и Утешител, Който ни обича и пази, както Сам обеща: „Дерзайте, Аз съм с вас” (Мат. 28:20), „Аз победих света!” (Йоан. 16:33).

С преизпълнени от обич и благодарност сърца и с крепка вяра дръзновено да кажем: „Покланяме се на Твоите страдания, Христе! Покажи ни и славното Си Възкресение!”

АМИН!

 

 

Снимки

Българският патриарх НЕОФИТ
« предишна новинаследваща новина »