ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

НАЧАЛО НА БОГОРОДИЧНИЯ ПОСТ

03 август 2009 13:45, Софийска митрополия
Софийска митрополия

В неделната вечер на 2 август бе отслужено първото от поредицата последования на Богородичния молебен канон, предвидени да се изпълняват според църковнобогослужебния устав в края на делничните вечерни през Богородичния пост. В Софийска епархия по установена вече традиция това умилително църковнопоетично творение се изпълнява съборно - предстоявано от викарния епископ в съслужение с множество столични духовници и съмолитствано от многоброен богомолен народ.

Съгласно установената традиция и този път началото на тези молебни последования бе поставено в катедралния столичен храм “Св. Неделя”, като с тази духовна радост ще бъдат удостоени и други софийски и епархийски храмове.

Чинопоследованието бе оглавено от Негово Преосвещенство Знеполски епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит. Наред с храмовото духовенство участие взеха голямо множество предстоятели и свещенослужители от духовенството на първенствуващия град. За умилителното и молитвено настроение сред богомолците допринесе и сладкопението на сборна група от псалти, дошли от различни софийски храмове.

В края на богослужението епископ Йоан произнесе насърчително слово за настоящото духовно тържество и подчерта спасителното за всички ни значение на общата ни небесна Майка. “Тази, която стои в своята святост най-високо до Бога – отбеляза архиереят,- е всегдашна молитвеница и застъпница за целия свят. Тя отправя молитви към своя Син и те са винаги действени за онези християни, които отхвърлят греха и имат ревност за спасението си ”. Епископ Йоан прикани всеки да разсъди как да моли Приснодевата, на какво да се надява от нея и как да устрои своя живот. Да види нейния пример, да го изучи и да живее чисто и свято, всесърдечно възнасяйки своята молитва към нея.

Като поздрави присъстващите от името на Негово Светейшество патриарх Максим, викарният епископ призова по молитвите на св. Богородица през този пост да придобием още по-голямо и сърдечно съкрушение, водещо по пътя на духовното възрастване.

Молебният Богородичен канон, известен още като Богородичен параклис, е единственото познато до момента химнографско дело на преп. Теостерикт Медикийски (ІХ век) - монах от Медикийския манастир, който се намирал близо до гр. Прусса (днешния турски гр. Бурса). Впоследствие бил включен в Октоиха - на осми глас за вторник на повечерието, като в отделни случаи го откриваме и в последования от минология, каквито например са утрените за 20 юли (св. прор. Илия), 13 ноември (св. Йоан Златоуст) и др. По предназначение можем да го открием в края на българското издание на Часослова. Ако предстоятелят на дадена църква определи, същият канон може да се отслужва и в дни извън Богородичния пост, без да е свързан с друго богослужебно последование. Паметта на твореца на канона – църковния поет преп. Теостерикт Медикийски, Църквата е установила да се чества на 17 март - вероятно това е денят на неговата кончина.

Има практика в някои от поместните сестри църкви през този период да се отслужва и друг молебен канон на Божията Майка - Канон за избавление от всяка скръб и печал. Негов автор е Никейският император Теодор ІІ Ласкарис (1221/2-1258), син на император Йоан ІІІ Дука Ватаци, зет на българския цар Иван Асен ІІ. Стихоизплетеният от него канон е т. нар. „Голям Богородичен молебен канон” и е поместен в края на всяка една от двете части на Октоиха. Според указанието след деветата песен той може да бъде изпълняван вместо или да бъде редуван с вече споменатия канон на преп. Теостерикт Медикийски, който пък по тази причина е прието да се нарича „Малък Богородичен молебен канон”. В диоцеза на родната ни Църква в богослужебна употреба е предимно Малкият Богородичен канон. При желание да бъде отслужен Големият Богородичен канон, ценителите на православното химнографско наследство могат да го открият в специално издание на Руенския манастир, в прекрасен превод от асеновградския протопсалт Аргир Малчев. Там е поместен и Малкият канон.

За втора поредна година Богородичният канон в Софийска епархия ще бъде отслужен и извън столичния град, като са включени главно храмове и манастири, посветени на Божията Майка.

Текст: Весела Игнатова
Озвучаване: Боряна Николова

 

 

Аудио

Богородичен пост

« предишна новинаследваща новина »