ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

„Литургийните антифони в богослужебната практика на Българската православна църква – между традицията и съвременността”

28 май 2013 09:01, д-р Десислава Панайотова
Гл. ас. д-р Стефан Стефанов

Преподавателят по Литургика в катедра "Теология" на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" гл. ас. д-р Стефан Стефанов публикува свое ново научно изследване със заглавие: "Литургийните антифони в богослужебната практика на Българската православна църква – между традицията и съвременността".

С този труд д-р Стефанов посочва някои проблеми в изпълняването на антифоните у нас, възникнали поради множество причини, някои от които са били обективните затруднения, които БПЦ е изпитвала в издаването и снабдяването на духовенството и певците си с богослужебна литература в края на 19 век и първата половина на 20 век. Вследствие на това са се утвърдили в църковната употреба някои неточности, които днес подлежат на коригиране - например пропускането да се пеят стиховете към литургийните антифони.

Необходимо е певците да се възползват от възможностите, които им предоставят Типиците (без изданията от 1959 г. и 1980 г.) по отношение на изменяемостта на антифоните. Църковните практици като спазват разнообразието на антифоните, заложено в богослужебните указания, адекватно ще отразяват с правилното им изпълнение конкретната богослужебна ситуация, тематиката и спецификата на празника и литургическото време. В издаваните (и преиздавани) Типици е необходимо да се отразява адекватно и в пълнота правилният начин за изпълняване на антифоните. Би следвало регламентът в Типиците за тези изменяеми текстове на Светата Литургия да пресъздава идеалното положение за тяхното изпълняване.

Чрез спазването на духа и буквата на Типика християните се възпитават в точност и дисциплина. Тези качества, проектирани в областта на духовно-нравствения живот, способстват да се внесе и в него подредба, като се води борба с греховните наклонности и страсти, изпълнява се евангелският нравствен закон и се върви по многотрудния път на спасението с помощта на съдействащата Божия благодат. Освен това, „самото величие на литургичните изисквания, описани в Типика, невъзможността на средностатистическата общност да ги изпълни в цялост и строгостта на покайната дисциплина, включена в литургическите книги, винаги служат като защита срещу всеки опит да се идентифицира Църквата твърде близко с настоящия век, а и [служат] като пътепоказател за Царството”.

 

 

« предишна новинаследваща новина »